Сърдечно-съдовите и онкозаболяванията са най-честият убиец в световен мащаб
На 29 септември, посредством разнообразни събития и акции, се отбелязва Денят на сърцето. Сърдечно-съдовите болести не престават да са най-честият палач в международен мащаб. Все повече спада и възрастта на засегнатите. Най-малко 80% от преждевременните смъртни случаи от сърдечно-съдови болести и инсулт, обаче, могат да бъдат избегнати посредством управление на рискови фактори като тютюнопушене, нездравословна приложимост на алкохол, огромен банкет на сол, липса на физическа интензивност и нараснало кръвно налягане. Основният палач у нас са сърдечно-съдовите болести с главните си две съдбовни проявления каквито са миокардният инфаркт и мозъчният инсулт. Повече за това по какъв начин можем да предпазим сърцето си научаваме от кардиолога и шеф на Специализираната болница за интензивно лекуване по кардиология във Велико Търново.
Г-жо Томова, през днешния ден означаваме Световния ден на сърцето. Бихте ли разказали малко история за датата и от по кое време се отбелязва у нас?
На 29 септември, по традиция, се празнува Световния ден на сърцето. Това е една самодейност на Световната здравна организация, която е ориентирана напълно към така наречен „ консуматори “ – към пациентите, които на всички места по света имат потребност да научат повече за това какво прави тяхното сърце 24 часа в денонощието, кои са рисковите признаци, при които би трябвало да реагират, по какъв начин би трябвало да щадят сърцето и така нататък Хората би трябвало да знаят, че би трябвало най-малко един път в годината да вървят на профилактичен обзор, да мерят артериалното си налягане, да си вършат кардиограма, с цел да може в случай че има някакви отклонения, да се търсят аргументите и да се насочат към съответния експерт. Като цяло смисълът на този ден е предварителната защита, която е обърната напълно към пациентите. Ние кардиолозите, и особено аз и сътрудниците ми от Специализираната болница за интензивно лекуване по кардиология във Велико Търново, означаваме този ден за 9-та поредна година - още от основаването на болничното заведение през 2008 година.
Какви начинания сте организирали за разпространение на датата и предварителната защита от сърдечно-съдови болести?
Предвиждаме наши представители да бъдат на разнообразни места във Велико Търново – главно пред Общината и по основните улици. Те ще раздават флаери, в които са разказани рисковите фактори за развиване на сърдечно-съдови болести, първите признаци на исхемичната болест на сърцето и надлежно на инфаркта, който е най-страшен, по какъв начин се дефинира рискът от това дали можем или не можем да заболеем от някакъв сериозен сърдечно-съдов проблем, какво би трябвало да вършим, какво не трябва да вършим и така нататък Освен това, сутринта сред 10.00 и 12.00 часа, сме оповестили нещо като Ден на отворените порти в Медицинския център, който се намира на бул. „ България “ 38 и в Специализираната болница за интензивно лекуване по кардиология във Велико Търново. Ще одобряваме пациенти било то наши, или хора, които в никакъв случай не са лежали при нас, ще измерваме стойностите на кръвното им налягане и ще разясняваме по какъв начин би трябвало да се профилактират тези болести, както и какъв е лечебният развой, в случай че те към този момент са налични. Ако някъде установим отклонения или висок риск, на тези пациенти ще бъде предложено, амбулаторно или в болнична конюнктура, да бъдат конкретизирани рисковете.
Тъй като внезапно спаднаха температурите – до преди седмица градусите стигаха до 35, а в този момент на открито е под 20 градуса, можем ли да кажем по какъв начин въздейства студа на сърцето, както и нездравословни ли са ниските температури толкоз, колкото и високите?
Да, за жалост захлаждането на времето води до доста нарастване на пациентите, които са със сърдечно-съдова патология и това се изяснява главно с обстоятелството, че когато е студено периферните ни съдове се свиват, кръвното налягане се повишава и оттова нататък има некомпетентност сред потребностите от О2 на сърцето и организма и доставките на сърдечния мускул. Това е причина да зачестяват както ритъмните, по този начин и проводните връзки. По-високите стойности на кръвното налягане, хипертоничните рецесии и стенокардните недоволства също стартират да зачестяват. В тази връзка ние съветваме пациентите да се обличат топло, да внимават при излизане от топло на доста студено и като цяло да се пазят, тъй като сърцето не обича студа и ниските температури.
А кои хора са най-податливи на сърдечни болести?
Това е малко мъчно да се каже. Разбира се, с придвижване на възрастта, рискът от развиване на някакъв сърдечно-съдов случай се усилва. Това се случва най-много, тъй като след толкоз години работа, по артериите ни се натрупват плаки от холестерол, те стесняват лумина и от там се усилва рискът да развием исхемична болест на сърцето, в това число и в най-тежкия й вид – изострен миокарден инфаркт. Не по-малко застрашени са и по-младите хора. Факторите са доста, не е единствено възрастта – стресът, използването на алкохол и цигари, наднорменото тегло, наличното високо кръвно налягане, което не е лекувано или не е лекувано съответно. Така че факторите, които въздействат дали ще се развие или не едно сърдечно-съдово заболяване са сложни. Затова точно в този ден желаеме да пропагандираме всички тези рискови фактори, изискванията за развиване и начални признаци на тези болести, с цел да са задоволително ограмотени пациентите ни и да знаят, че при съществуването на такива признаци би трябвало да потърсят лекарска помощ, а не да разчитат на самолечение.
Можем ли да създадем профил на пациентите, които посещават кардиологичната болница – пол, възраст, недоволства? Попаднах на статистика, която сочи, че най-често пациенти със сърдечно-съдови болести са мъже над 45 години.
Да, по този начин е. Мъжкият пол в по-ранна възраст е рисков фактор. След менопаузата, т.е. след 5-тата декада, при дамите съществуването на тези сърдечно-съдови промени съвсем се изравнява с това на мъжете. А настрана ритъмни и прободни нарушавания може да има и в надалеч по-млада възраст. За куриоз ще загатна, че най-младият пациент, който сме имали, беше 21-годишен студент с инфаркт на миокарда. Имали сме пациенти и на 90 години. Така че, доста е огромна границата, с цел да дефинира прецизен профил, само че да – най-вече са хора след 50-годишна възраст, когато тази патология се ускорява. Хубавото е, че младежите към този момент стартират да мислят, че здравето не е обещано като константна големина и че би трябвало да поставят грижи, с цел да са здрави и надлежно да са работоспособни, да градят кариера и да се развиват. Сякаш хората от междинната генерация нататък повече одобряват здравето априори.
Колко пациенти месечно се лекуват в болничното заведение?
Средният банкет на пациенти е към 200, като през зимния сезон сме стигали и до 250. Около 10-15 индивида с инфаркт минават през болничното заведение на месец, което за година прави най-малко 200.
Това, спрямо предходната година, нарастване ли е или понижение в броя на инфарктите за година?
Като цяло прави доста прелестно усещане фактът, че пациентите все по-навреме търсят помощ от доктор, а не чакат дълго време с болежка в гърдите и се успокояват, че „ то е нещо простудно “, „ от климатика е “ или „ от насилствена поза “. А другояче цифрата на инфарктите е съвсем постоянно, само че е хубаво, че пациентите идват на време, тъй като за лекарите е доста значим „ първия златен час “. Тоест колкото по-рано пристигна пациент с изострен коронарен синдром, толкоз по-голяма е успеваемостта ни, по-бързо съумяваме да реканализираме отговорния съд, не настъпват тежки проблеми и увреждания на сърцето и самия пациент се възвръща по-бързо.
В какво съответствие са пациентите, които сте приели с генетични болести и тези, които в следствие са ги получили?
За да се потвърди, че едно заболяване е генетично, би трябвало да се направи генетично проучване в София, което включва и проучване на родителите, с цел да може да се потвърди дали детето, също като родителите, има генетична особеност. Като цяло одобряваме, че в случай че при един от родителите в по-ранна възраст има изразена някаква сърдечно-съдова патология, то и вероятността детето да я има е доста огромна. Затова се опитваме да държим в естествени стойности рисковите фактори, които бихме могли да направляваме. Това е за да не се допусне или да се отсрочи доста напред във времето клиничната изява на тази патология.
Имате ли данни по отношение на смъртността от сърдечно-съдови болести в България?
За страдание, България продължава да заема едно от челните места, най-малко в Европа, във връзка с заболеваемост от сърдечно-съдови болести и във връзка с смъртността. В интерес на истината хубаво е, че се откриват по-навреме и се лекуват по-рано, само че въпреки всичко при сърдечно-съдовите болести се включват и инсулта и периферните ангеопатии, разширените вени, тромбозите и така нататък Като цяло онкологичните и сърдечно-съдовите болести не престават да са на чело на класацията като причина за общата смъртност у нас.
В умозаключение какви препоръки бихте дали на нашите читатели, с цел да предпазят сърцето си?
Бих посъветвала всички да употребяват това, което здравноосигурителната система им дава – веднъж в годината да си създадат профилактичен обзор при общопрактикуващия доктор, да си създадат планувания най-малко от параклинични проучвания, който включва проучвания на кръвна захар и на мастна обмяна, да си създадат кардиограма и да наблюдават кръвното си налягане. Целта на тези профилактични прегледи е да се заловен на време отклоненията и да се подхващат нужните ограничения – хигиено-диетични или медикаментозни, с цел да може организма да работи в естествена среда и да достигнем до естествените индикатори във връзка с пулс, артериално налягане и параклинични проучвания.
Г-жо Томова, през днешния ден означаваме Световния ден на сърцето. Бихте ли разказали малко история за датата и от по кое време се отбелязва у нас?
На 29 септември, по традиция, се празнува Световния ден на сърцето. Това е една самодейност на Световната здравна организация, която е ориентирана напълно към така наречен „ консуматори “ – към пациентите, които на всички места по света имат потребност да научат повече за това какво прави тяхното сърце 24 часа в денонощието, кои са рисковите признаци, при които би трябвало да реагират, по какъв начин би трябвало да щадят сърцето и така нататък Хората би трябвало да знаят, че би трябвало най-малко един път в годината да вървят на профилактичен обзор, да мерят артериалното си налягане, да си вършат кардиограма, с цел да може в случай че има някакви отклонения, да се търсят аргументите и да се насочат към съответния експерт. Като цяло смисълът на този ден е предварителната защита, която е обърната напълно към пациентите. Ние кардиолозите, и особено аз и сътрудниците ми от Специализираната болница за интензивно лекуване по кардиология във Велико Търново, означаваме този ден за 9-та поредна година - още от основаването на болничното заведение през 2008 година.
Какви начинания сте организирали за разпространение на датата и предварителната защита от сърдечно-съдови болести?
Предвиждаме наши представители да бъдат на разнообразни места във Велико Търново – главно пред Общината и по основните улици. Те ще раздават флаери, в които са разказани рисковите фактори за развиване на сърдечно-съдови болести, първите признаци на исхемичната болест на сърцето и надлежно на инфаркта, който е най-страшен, по какъв начин се дефинира рискът от това дали можем или не можем да заболеем от някакъв сериозен сърдечно-съдов проблем, какво би трябвало да вършим, какво не трябва да вършим и така нататък Освен това, сутринта сред 10.00 и 12.00 часа, сме оповестили нещо като Ден на отворените порти в Медицинския център, който се намира на бул. „ България “ 38 и в Специализираната болница за интензивно лекуване по кардиология във Велико Търново. Ще одобряваме пациенти било то наши, или хора, които в никакъв случай не са лежали при нас, ще измерваме стойностите на кръвното им налягане и ще разясняваме по какъв начин би трябвало да се профилактират тези болести, както и какъв е лечебният развой, в случай че те към този момент са налични. Ако някъде установим отклонения или висок риск, на тези пациенти ще бъде предложено, амбулаторно или в болнична конюнктура, да бъдат конкретизирани рисковете.
Тъй като внезапно спаднаха температурите – до преди седмица градусите стигаха до 35, а в този момент на открито е под 20 градуса, можем ли да кажем по какъв начин въздейства студа на сърцето, както и нездравословни ли са ниските температури толкоз, колкото и високите?
Да, за жалост захлаждането на времето води до доста нарастване на пациентите, които са със сърдечно-съдова патология и това се изяснява главно с обстоятелството, че когато е студено периферните ни съдове се свиват, кръвното налягане се повишава и оттова нататък има некомпетентност сред потребностите от О2 на сърцето и организма и доставките на сърдечния мускул. Това е причина да зачестяват както ритъмните, по този начин и проводните връзки. По-високите стойности на кръвното налягане, хипертоничните рецесии и стенокардните недоволства също стартират да зачестяват. В тази връзка ние съветваме пациентите да се обличат топло, да внимават при излизане от топло на доста студено и като цяло да се пазят, тъй като сърцето не обича студа и ниските температури.
А кои хора са най-податливи на сърдечни болести?
Това е малко мъчно да се каже. Разбира се, с придвижване на възрастта, рискът от развиване на някакъв сърдечно-съдов случай се усилва. Това се случва най-много, тъй като след толкоз години работа, по артериите ни се натрупват плаки от холестерол, те стесняват лумина и от там се усилва рискът да развием исхемична болест на сърцето, в това число и в най-тежкия й вид – изострен миокарден инфаркт. Не по-малко застрашени са и по-младите хора. Факторите са доста, не е единствено възрастта – стресът, използването на алкохол и цигари, наднорменото тегло, наличното високо кръвно налягане, което не е лекувано или не е лекувано съответно. Така че факторите, които въздействат дали ще се развие или не едно сърдечно-съдово заболяване са сложни. Затова точно в този ден желаеме да пропагандираме всички тези рискови фактори, изискванията за развиване и начални признаци на тези болести, с цел да са задоволително ограмотени пациентите ни и да знаят, че при съществуването на такива признаци би трябвало да потърсят лекарска помощ, а не да разчитат на самолечение.
Можем ли да създадем профил на пациентите, които посещават кардиологичната болница – пол, възраст, недоволства? Попаднах на статистика, която сочи, че най-често пациенти със сърдечно-съдови болести са мъже над 45 години.
Да, по този начин е. Мъжкият пол в по-ранна възраст е рисков фактор. След менопаузата, т.е. след 5-тата декада, при дамите съществуването на тези сърдечно-съдови промени съвсем се изравнява с това на мъжете. А настрана ритъмни и прободни нарушавания може да има и в надалеч по-млада възраст. За куриоз ще загатна, че най-младият пациент, който сме имали, беше 21-годишен студент с инфаркт на миокарда. Имали сме пациенти и на 90 години. Така че, доста е огромна границата, с цел да дефинира прецизен профил, само че да – най-вече са хора след 50-годишна възраст, когато тази патология се ускорява. Хубавото е, че младежите към този момент стартират да мислят, че здравето не е обещано като константна големина и че би трябвало да поставят грижи, с цел да са здрави и надлежно да са работоспособни, да градят кариера и да се развиват. Сякаш хората от междинната генерация нататък повече одобряват здравето априори.
Колко пациенти месечно се лекуват в болничното заведение?
Средният банкет на пациенти е към 200, като през зимния сезон сме стигали и до 250. Около 10-15 индивида с инфаркт минават през болничното заведение на месец, което за година прави най-малко 200.
Това, спрямо предходната година, нарастване ли е или понижение в броя на инфарктите за година?
Като цяло прави доста прелестно усещане фактът, че пациентите все по-навреме търсят помощ от доктор, а не чакат дълго време с болежка в гърдите и се успокояват, че „ то е нещо простудно “, „ от климатика е “ или „ от насилствена поза “. А другояче цифрата на инфарктите е съвсем постоянно, само че е хубаво, че пациентите идват на време, тъй като за лекарите е доста значим „ първия златен час “. Тоест колкото по-рано пристигна пациент с изострен коронарен синдром, толкоз по-голяма е успеваемостта ни, по-бързо съумяваме да реканализираме отговорния съд, не настъпват тежки проблеми и увреждания на сърцето и самия пациент се възвръща по-бързо.
В какво съответствие са пациентите, които сте приели с генетични болести и тези, които в следствие са ги получили?
За да се потвърди, че едно заболяване е генетично, би трябвало да се направи генетично проучване в София, което включва и проучване на родителите, с цел да може да се потвърди дали детето, също като родителите, има генетична особеност. Като цяло одобряваме, че в случай че при един от родителите в по-ранна възраст има изразена някаква сърдечно-съдова патология, то и вероятността детето да я има е доста огромна. Затова се опитваме да държим в естествени стойности рисковите фактори, които бихме могли да направляваме. Това е за да не се допусне или да се отсрочи доста напред във времето клиничната изява на тази патология.
Имате ли данни по отношение на смъртността от сърдечно-съдови болести в България?
За страдание, България продължава да заема едно от челните места, най-малко в Европа, във връзка с заболеваемост от сърдечно-съдови болести и във връзка с смъртността. В интерес на истината хубаво е, че се откриват по-навреме и се лекуват по-рано, само че въпреки всичко при сърдечно-съдовите болести се включват и инсулта и периферните ангеопатии, разширените вени, тромбозите и така нататък Като цяло онкологичните и сърдечно-съдовите болести не престават да са на чело на класацията като причина за общата смъртност у нас.
В умозаключение какви препоръки бихте дали на нашите читатели, с цел да предпазят сърцето си?
Бих посъветвала всички да употребяват това, което здравноосигурителната система им дава – веднъж в годината да си създадат профилактичен обзор при общопрактикуващия доктор, да си създадат планувания най-малко от параклинични проучвания, който включва проучвания на кръвна захар и на мастна обмяна, да си създадат кардиограма и да наблюдават кръвното си налягане. Целта на тези профилактични прегледи е да се заловен на време отклоненията и да се подхващат нужните ограничения – хигиено-диетични или медикаментозни, с цел да може организма да работи в естествена среда и да достигнем до естествените индикатори във връзка с пулс, артериално налягане и параклинични проучвания.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ