Премиера на уникална антология в два тома
На 29 ноември 2018 година в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ” се състоя формалното показване на двутомната антология, издадена във връзка 105-годишнината на Съюза на българските писатели.
Събитието се водеше от Боян Ангелов – ръководител на Съюз на българските писатели, който благодари на управлението на библиотеката за съдействието и описа в резюме за работата на публицистичния съвет и публицистичната гилдия: „ Това е една ретроспекция на създателите, които са членували в Съюза на българските писатели. Сами разбирате, че нито една антология не би могла да събере 1600 създатели, колкото са членовете ни от 1913 година до през днешния ден. Общо в двата тома („ Пеещо дърво ” – лирика, „ Иде ли? ” – проза) са включени 720 писатели от разнообразни генерации, с разнообразие от жанрове и самостоятелни стилове. На това наше празненство ще отдадем заслуженото на нашите предходници – класиците. Благодаря на всички създатели, които предоставиха творбите си, както и на наследниците на умрелите писатели… Трябва да отбележа, че без финансовата помощ на Министерство на културата тези томове нямаше да излязат ”.
Боян Ангелов прочете приветствен адрес от министъра на културата Боил Банов, чието обръщение беше приветствано от присъстващите: „ Казват, че творчеството на великите писатели е отражение на живота, истината и по тази причина сходно на високите планини има неведнъж ехтене. Замислен като един от стълбовете, на които да се опира българската просвета, писателският съюз има своето мощно начало и взе участие интензивно в развиването на страната ни, във образуването на висок естетически усет у сънародниците ни, като се стреми да бъде правилен на истината в живота. Почетното председателство на емблематичния Иван Вазов, упътването на идващите ръководители на Съюза като Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Дмиитър Димов, Николай Хайтов ни задължават и през днешния ден да отстояваме идеята на българската литература, като подкрепяме нейното развиване тук и по света, като поддържаме младите гении в техните първи опити върху белия лист. Вярвам, че задачата, която са приели за персонална нашите майсторите на словото, е доста повече от просветителска. Създаването на литература на най-високо европейско и международно ниво не се случва всеки ден… Националният дух и полезностите се отстояват с постоянство…Пожелавам на всички членове на Съюза доста здраве, ентусиазъм и неизменност! ”
За ролята на сходно огромно начинание в подтекста на родния книжовен пейзаж приказва член-кор. Иван Гранитски. Своите усещания от работата си споделиха и редакторите Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Благовеста Касабова и Анжела Димчева. Прозвучаха стихове от Пеньо Пенев, Евтим Евтимов, Давид Овадия, Атанас Далчев. Специално обръщение за юбилея на Съюз на българските писатели и новото издание насочи Атанас Капралов – шеф на Националния книжовен музей, чийто екип от експерти е изработил ретроспективна мултимедия за историята на писателския съюз.
До управлението на Съюз на българските писатели беше изпратено и приветствие от живия класик на българската литература Любомир Левчев. Ето какво се споделя в него: „ Да си публицист през днешния ден е не по-малко мъчно от времето, когато нашите предходници – класици на българската литература – са основали Съюза на българските писатели през 1913 година Водила ги е концепцията за въплътяване на националния блян освен на бойното поле, само че и като духовно, естетическо, креативно обединяване. Както те, като се изключи че са отразявали своето време, само че и са взели участие в основаването на българската история, по този начин днешните писатели са призвани да свидетелстват за нашата актуалност. Днес от ден на ден хора пишат, а все по-малко четат. Този „ хартиен потоп ” е световно събитие. Но юбилейните сборници, които издадохте, обрисуват самобитния креативен принос и по тази причина са толкоз значими. Поздравявам ви и честита годишнина! ”.
Държим в ръцете и обогатяваме душата си с два тома – гледка на актуалната българска литература. Вероятно ще се намерят вездесъщи критици, които ще кажат, че тук липсват избрани имена. Затова главен принцип на съставителите е бил да се съблюдава фактът участие в Съюза на българските писатели през миналите 105 години. Без значение дали тъкмо в този миг даден публицист е автентичен член или не. Съюз на българските писатели през днешния ден не се стреми да иззема функционалностите на законодател в литературните процеси. Писателската съвест е в плен на свободата: всеки създател придвижва на белия лист без ограничаване своите естетически и идейни разбирания, свободен е да написа и издава книгите си когато и където откри за добре.
Литературата не е съревнование на писта, тя умее да слива разнообразни хоризонти и да препредава ехото на всяка ера до парадокса „ точка на безкрайността ”.
Атанас Капралов, Румяна Захариева, Иван Гранитски и Анжела Димчева посетиха в дома му Любомир Левчев, с цел да го създадат съпричастен към протичащото се в Националната библиотека.
Събитието се водеше от Боян Ангелов – ръководител на Съюз на българските писатели, който благодари на управлението на библиотеката за съдействието и описа в резюме за работата на публицистичния съвет и публицистичната гилдия: „ Това е една ретроспекция на създателите, които са членували в Съюза на българските писатели. Сами разбирате, че нито една антология не би могла да събере 1600 създатели, колкото са членовете ни от 1913 година до през днешния ден. Общо в двата тома („ Пеещо дърво ” – лирика, „ Иде ли? ” – проза) са включени 720 писатели от разнообразни генерации, с разнообразие от жанрове и самостоятелни стилове. На това наше празненство ще отдадем заслуженото на нашите предходници – класиците. Благодаря на всички създатели, които предоставиха творбите си, както и на наследниците на умрелите писатели… Трябва да отбележа, че без финансовата помощ на Министерство на културата тези томове нямаше да излязат ”.
Боян Ангелов прочете приветствен адрес от министъра на културата Боил Банов, чието обръщение беше приветствано от присъстващите: „ Казват, че творчеството на великите писатели е отражение на живота, истината и по тази причина сходно на високите планини има неведнъж ехтене. Замислен като един от стълбовете, на които да се опира българската просвета, писателският съюз има своето мощно начало и взе участие интензивно в развиването на страната ни, във образуването на висок естетически усет у сънародниците ни, като се стреми да бъде правилен на истината в живота. Почетното председателство на емблематичния Иван Вазов, упътването на идващите ръководители на Съюза като Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Дмиитър Димов, Николай Хайтов ни задължават и през днешния ден да отстояваме идеята на българската литература, като подкрепяме нейното развиване тук и по света, като поддържаме младите гении в техните първи опити върху белия лист. Вярвам, че задачата, която са приели за персонална нашите майсторите на словото, е доста повече от просветителска. Създаването на литература на най-високо европейско и международно ниво не се случва всеки ден… Националният дух и полезностите се отстояват с постоянство…Пожелавам на всички членове на Съюза доста здраве, ентусиазъм и неизменност! ”
За ролята на сходно огромно начинание в подтекста на родния книжовен пейзаж приказва член-кор. Иван Гранитски. Своите усещания от работата си споделиха и редакторите Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Благовеста Касабова и Анжела Димчева. Прозвучаха стихове от Пеньо Пенев, Евтим Евтимов, Давид Овадия, Атанас Далчев. Специално обръщение за юбилея на Съюз на българските писатели и новото издание насочи Атанас Капралов – шеф на Националния книжовен музей, чийто екип от експерти е изработил ретроспективна мултимедия за историята на писателския съюз.
До управлението на Съюз на българските писатели беше изпратено и приветствие от живия класик на българската литература Любомир Левчев. Ето какво се споделя в него: „ Да си публицист през днешния ден е не по-малко мъчно от времето, когато нашите предходници – класици на българската литература – са основали Съюза на българските писатели през 1913 година Водила ги е концепцията за въплътяване на националния блян освен на бойното поле, само че и като духовно, естетическо, креативно обединяване. Както те, като се изключи че са отразявали своето време, само че и са взели участие в основаването на българската история, по този начин днешните писатели са призвани да свидетелстват за нашата актуалност. Днес от ден на ден хора пишат, а все по-малко четат. Този „ хартиен потоп ” е световно събитие. Но юбилейните сборници, които издадохте, обрисуват самобитния креативен принос и по тази причина са толкоз значими. Поздравявам ви и честита годишнина! ”.
Държим в ръцете и обогатяваме душата си с два тома – гледка на актуалната българска литература. Вероятно ще се намерят вездесъщи критици, които ще кажат, че тук липсват избрани имена. Затова главен принцип на съставителите е бил да се съблюдава фактът участие в Съюза на българските писатели през миналите 105 години. Без значение дали тъкмо в този миг даден публицист е автентичен член или не. Съюз на българските писатели през днешния ден не се стреми да иззема функционалностите на законодател в литературните процеси. Писателската съвест е в плен на свободата: всеки създател придвижва на белия лист без ограничаване своите естетически и идейни разбирания, свободен е да написа и издава книгите си когато и където откри за добре.
Литературата не е съревнование на писта, тя умее да слива разнообразни хоризонти и да препредава ехото на всяка ера до парадокса „ точка на безкрайността ”.
Атанас Капралов, Румяна Захариева, Иван Гранитски и Анжела Димчева посетиха в дома му Любомир Левчев, с цел да го създадат съпричастен към протичащото се в Националната библиотека.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ