Напусна ни един от най-талантливите родни поети
На 29 март ни е напуснал, покосен от подло заболяване, Таньо Клисуров – едно от ярките и надарени имена, извънредно кардинален създател в областта на родното ни поетично слово. Това оповестиха от Съюза на българските писатели.
Роден е на 23 май 1944 година в Мъглиж, Старозагорско, само че, както е споделял пред мен, на четиригодишна възраст фамилията му се преселва в Стара Загора, където приключва приблизително обучение. Поради липса на средства работи известно време като бояджия, само че пристрастието му към литературата скоро го води в Старопрестолния град, където завършва Българска лингвистика в тамошния университет " Св.св. Кирил и Методий “. И, може би, изобретателният му престой във Велико Търново се оказва решителен за неговото съществено нахлуване в литературно-творческите ни среди. Там Таньо Клисуров извиква на живот солидния си живописен капацитет и с най-близките си състуденти-творци Паруш Парушев, Борис Христов, Калина Ковачева впечатлява културна общност.
Още със завръщането си в Града на поетите и липите довчерашният студент е притеглен за завеждащ културния отдел на в. “Септември “. Впечатлява с креативните си благоприятни условия и е назначен за основен редактор на литературния сборник " Хоризонт “. Работи и като драматург на локалния трагичен спектакъл " Гео Милев “. Приключва трудовия си път като преподавател. През всичките тези години Таньо Клисуров набира креативна скорост и извисява растеж на водещ книжовен създател в Стара Загора. Междувременно негови стихове са гостолюбиво одобрявани в авторитетни литературни издания на столицата и страната.
През 1975 година стихосбирката му " Южна гара “ победи като най-хубава на обичайния книжовен конкурс " Южна пролет “ в Хасково. Този дебют го въодушевява. Заживява с лелеяната фантазия, че сърцето му се сродява вечно и пълнокръвно с поетическото занятие, настройва се още повече и по-пълноценно на креативна вълна. Така през 1980 година в ръцете на читателите е идната поетична рожба " Най-скъпото “, последвана от: " Минирано поле “(1982), " Резервен излаз “(1988), " Вътрешен глас “(1993) и други мощно въздействащи в художествено-естетически проект заглаия, които му отреждат справедливо място в първия ешелон поети от втората половина на българския лиричен 20. век.
Таньо Клисуров е създател, който не е плащал налог на нездрави и конформистки политически идеологеми. Понесе доста мъчително тоталната съсипия в страната ни след настъпването на тъй наречените демократични промени, изключително в духовната сфера. Твърдо остояваше позициите си на творец и човек, изравен покрай националните паники, фантазии и въжделения. Именно това дефинира характера и идейното наличие на неговите нови издания, появили се през годините. Родени с изключителна социално-гражданска съвест са книгите: " Собственик на болката “(1997), " Страхувам се от Рая “(2004), " Казано с очи “(2007), завоювали водещи позиции в днешната ни социално-гражданска лирика.
Погледнат в човешки проект, Таньо Клисуров се отличаваше със невзискателност и добрина. За него беше наслаждение да предизвиква сътрудници и другари. Това съм го почувствал по време на срещите и диалозите ни през последните 3-4 десетилетия, които ни сродиха и трансфораха в близки другари и сътрудници. По време на многочислените ми гостувания в Стара Загора нееднократно е представял мои книги в читалище " Св. Климент Охридски “. Дори и в Созопол, по време на взаимното ни летуване в Творческия дом на Съюз на българските писатели, направи в локалното читалище " Отец Паисий “ изчерпателен професионален разбор на художествено-документалната ми книга " Беззалезни изгреви “, посрещната с интерес от читателската общественост.
Таньо Клисуров в никакъв случай не битуваше като кабинетен създател. Живееше с неравния пулс на обърканото ни време и се тревожеше от нежеланото положение на литературния живот у нас. Особено мъчително понасяше разединението на сътрудниците в неговия град и по тази причина оглави локалното писателско сдружение, връщайки още веднъж живота в него.
В тази тенденция той не престана да работи благодарение на околните си сътрудници Йордан Атанасов, Виолета Бончева, Йордан Пеев, а с благородната финансова поддръжка на Димитър Дацов сътвори списание " Птици в нощта “, което с подчертания си народен обсег скоро напусна границите на района и се трансформира в едно от стойностните национални литературни издания.
Големият стихотворец Таньо Клисуров имаше чувствителни сетива, улавящи най-неуловимите трептения в спорното съвремие. В творбите си не оставаше непознат на безнаказано върлуващите обществени и нравствени неправди, а всичко това неизбежно съсипваше душевността му и погубваше неговите физически сили. Така се стигна до съдбовния 29 март, когато ни напусна. Жалко, че не съумя да доживее най-малко юбилейния си 80-и рожден ден – 23 май. С неговата кончина угасна литературната емблема на Стара Загора, угасна и една от ярките поетични звезди на България. Не ще почине обаче и няма залез за неговото креативно дело.
Роден е на 23 май 1944 година в Мъглиж, Старозагорско, само че, както е споделял пред мен, на четиригодишна възраст фамилията му се преселва в Стара Загора, където приключва приблизително обучение. Поради липса на средства работи известно време като бояджия, само че пристрастието му към литературата скоро го води в Старопрестолния град, където завършва Българска лингвистика в тамошния университет " Св.св. Кирил и Методий “. И, може би, изобретателният му престой във Велико Търново се оказва решителен за неговото съществено нахлуване в литературно-творческите ни среди. Там Таньо Клисуров извиква на живот солидния си живописен капацитет и с най-близките си състуденти-творци Паруш Парушев, Борис Христов, Калина Ковачева впечатлява културна общност.
Още със завръщането си в Града на поетите и липите довчерашният студент е притеглен за завеждащ културния отдел на в. “Септември “. Впечатлява с креативните си благоприятни условия и е назначен за основен редактор на литературния сборник " Хоризонт “. Работи и като драматург на локалния трагичен спектакъл " Гео Милев “. Приключва трудовия си път като преподавател. През всичките тези години Таньо Клисуров набира креативна скорост и извисява растеж на водещ книжовен създател в Стара Загора. Междувременно негови стихове са гостолюбиво одобрявани в авторитетни литературни издания на столицата и страната.
През 1975 година стихосбирката му " Южна гара “ победи като най-хубава на обичайния книжовен конкурс " Южна пролет “ в Хасково. Този дебют го въодушевява. Заживява с лелеяната фантазия, че сърцето му се сродява вечно и пълнокръвно с поетическото занятие, настройва се още повече и по-пълноценно на креативна вълна. Така през 1980 година в ръцете на читателите е идната поетична рожба " Най-скъпото “, последвана от: " Минирано поле “(1982), " Резервен излаз “(1988), " Вътрешен глас “(1993) и други мощно въздействащи в художествено-естетически проект заглаия, които му отреждат справедливо място в първия ешелон поети от втората половина на българския лиричен 20. век.
Таньо Клисуров е създател, който не е плащал налог на нездрави и конформистки политически идеологеми. Понесе доста мъчително тоталната съсипия в страната ни след настъпването на тъй наречените демократични промени, изключително в духовната сфера. Твърдо остояваше позициите си на творец и човек, изравен покрай националните паники, фантазии и въжделения. Именно това дефинира характера и идейното наличие на неговите нови издания, появили се през годините. Родени с изключителна социално-гражданска съвест са книгите: " Собственик на болката “(1997), " Страхувам се от Рая “(2004), " Казано с очи “(2007), завоювали водещи позиции в днешната ни социално-гражданска лирика.
Погледнат в човешки проект, Таньо Клисуров се отличаваше със невзискателност и добрина. За него беше наслаждение да предизвиква сътрудници и другари. Това съм го почувствал по време на срещите и диалозите ни през последните 3-4 десетилетия, които ни сродиха и трансфораха в близки другари и сътрудници. По време на многочислените ми гостувания в Стара Загора нееднократно е представял мои книги в читалище " Св. Климент Охридски “. Дори и в Созопол, по време на взаимното ни летуване в Творческия дом на Съюз на българските писатели, направи в локалното читалище " Отец Паисий “ изчерпателен професионален разбор на художествено-документалната ми книга " Беззалезни изгреви “, посрещната с интерес от читателската общественост.
Таньо Клисуров в никакъв случай не битуваше като кабинетен създател. Живееше с неравния пулс на обърканото ни време и се тревожеше от нежеланото положение на литературния живот у нас. Особено мъчително понасяше разединението на сътрудниците в неговия град и по тази причина оглави локалното писателско сдружение, връщайки още веднъж живота в него.
В тази тенденция той не престана да работи благодарение на околните си сътрудници Йордан Атанасов, Виолета Бончева, Йордан Пеев, а с благородната финансова поддръжка на Димитър Дацов сътвори списание " Птици в нощта “, което с подчертания си народен обсег скоро напусна границите на района и се трансформира в едно от стойностните национални литературни издания.
Големият стихотворец Таньо Клисуров имаше чувствителни сетива, улавящи най-неуловимите трептения в спорното съвремие. В творбите си не оставаше непознат на безнаказано върлуващите обществени и нравствени неправди, а всичко това неизбежно съсипваше душевността му и погубваше неговите физически сили. Така се стигна до съдбовния 29 март, когато ни напусна. Жалко, че не съумя да доживее най-малко юбилейния си 80-и рожден ден – 23 май. С неговата кончина угасна литературната емблема на Стара Загора, угасна и една от ярките поетични звезди на България. Не ще почине обаче и няма залез за неговото креативно дело.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ