На 29 март 1944 година София отново е бомбардирана от

На 29 март 1944 година София още веднъж е бомбардирана от англо-американската авиация.

Бомбардировките на България са поредност от набези против София и други български градове и села от английските Военновъздушни сили и Военновъздушни сили на Съединени американски щати, по време на Втората международна война.

Те стартират от пролетта на 1941 година и не престават до есента на 1944 година. Те са действителни бойни дейности против гражданско население.

При всички тези набези София е отбранявана единствено от противовъздушната артилерия, тъй като, както бе упоменато нагоре, българската авиация не разполага е нощни изтребители.

На 30.3.1944 г, е осъществено най-тежкото въздушно нахлуване над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 " Митчел " и Хендли Пейдж „ Халифакс ", които се охраняват от към 150 изтребителя П-38 „ Лайтнинг ".

В отбранителните боеве вземат присъединяване 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири - капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.

1/6 орляк излетява от летище Марно поле, Карловско, с 28 „ Девоатин " -а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излетява с 25 самолета - 19 Ме-109 Г-2 и 6 „ Девоатeн " -а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излетява с 20 Ме 109Г-6.

От Изтребителната школа в Долна Митрополия излетява една четворка от учебно-бойни изтребители „ Авиа " Б-135 отпред с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още водачите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.

На този ден българските летци изтребители смъкват 4 бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една цитадела, която експлодира във въздуха, и унищожава още една, летяща до нея.

Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача. Свалени са и 3 изтребителя П-38 „ Лайтнинг " - от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров.

Повредени са 3 противникови изтребителя.

Загиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.

Последната бомбардировка над София се прави на 17.4.1944 година В нея вземат присъединяване 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „ Стърлинг ". Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „ Тъндърболт " и П-51 „ Мустанг ". Ударът е нанесен в 12,20 ч. поредно на 8 талази с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток.

Противовъздушната артилерия взе участие в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи.

От 2/6 орляк изхвърчат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „ Девоатин " -а, които организират първата си офанзива понятно над София. Изненадан от мощното изтребително прикритие на съперника, орлякът се разделя на две групи, които не престават офанзивите си при отлитането му над региона на Кюстендил.

От 3/6 орляк изхвърчат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът съумява да организира една офанзива по съперника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая.

От 1/6 орляк изхвърчат единствено 5,Девоатeн " -а и се явяват над София след отдръпването на съперника.

При неравния въздушен пердах е свален един Б-24 с таран, осъществен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски.

Поручик Бончев съумява да се избави, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.

В този въздушен пердах българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война.

Това се дължи на събитието, че те за първи път вземат участие във въздушна борба с едномоторните изтребители П-51 „ Мустанг ". По контур последните доста наподобяват на месершмитите и нашите летци при започване на багра ги считат за свои. Някои от тях дори ги приканват с разлюляване на крилете да се приближат.

Когато се открива грешката, е прекомерно късно. Загиват 4-ма водачи от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма водачи от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).

Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве насилствени кацания правят 3-ма летци, и други 3-ма се избавят с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).

В историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 година остава като „ черния " Великден.

След тази дата София не е повече бомбардирана.

Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е реализирана.

Сега напъните на съюзническата авиация се насочват против румънския петролен център при Плоещ. При това състояние новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни обединения, завръщащи се от Румъния.

До 26.8.1944 година, когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители смъкват 37 бомбардировача и 16 изтребителя.

Повредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя.

На територията на България падат 120 противникови самолета, в които умират 256 души.

Пленени са 329 съюзнически летци.

От българска страна във въздушните боеве умират 16 летци изтребители, а други 6 при осъществяване на служебните си отговорности.

Това е сухият език на статистиката, само че зад него се крият голямата храброст и воля на българските летци при битката им с противниковата авиация.

Презирайки гибелта, всякога те изхвърчат за отбрана на своето родно място с ясното схващане,че вероятността да загинат е неведнъж по-голяма от тази да оцелеят!

И през днешния ден, повече от 60 години след последните въздушни боеве над България, ние продължаваме да черпим ентусиазъм от подвига на тези почтени българи, бранили родното небе през 1943-1944 година