Патриаршеска света Литургия в Самоковския манастир „Покров Богородичен“
На 29 март – Неделя на света Мария Египетска, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави светата Василиева Литургия в девическия манастир „ Покров Богородичен “ в Самоков.
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, Негово Високопреподобие архимандрит Гавриил – свещеник на Зографската св. обител „ Св. вмчк Георги Победоносец “, ставрофорен иконом Михаил Колев – архиерейски наместник на Самоковска духовна околия, иконом Любомир Мишков – ефимерий при Самоковския манастир „ Покров Богородичен “, свещенство от духовната околия и протодякон Иван Петков.
Песнопенията бяха изпълнени от хор „ Св. Наум Охридски “ с началник доктор Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия. Сред присъстващите бе кметът на Самоков инж. Ангел Джоргов. В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, в което напомни житието на света Мария Египетска:
„ Покаянието на света Мария Египетска, въпреки по своите плодове, дълбочина и плодородни блага да е безпримерно, само че по същия метод Божията берекет зове всички към смирение.
Вероятно мнозина от нас са имали опция да извършат поклонение на реликва и знаят дали със сърцето си са усетили Божията поддръжка и дали поклонението им фактически е било с дух и с истина. Божията берекет работи непроменяемо и в случай че ние имаме усърдието на света Мария Египетска да се поклоним не официално, не показно, само че от дълбочината на сърцето си, със своя вътрешен човек, то Бог ще просвети нашия разум по този начин, както озарил духовното зрение на света Мария Египетска, която съзряла своите грехове, и ще ни подкрепи да предприемем подвига на духовната битка. “
Негово Светейшество продължи:
„ Света Мария Египетска седемнадесет години се е борила със спомените от своя предходен грешен живот. Тя споделила, че когато я нападали намерения за тези времена и я обземало мощно предпочитание да се върне в остарелия си живот – спомняла си богатите трапези, хубавото руйно вино, фирмите, удоволствията – тя падала ничком на земята и с молитва от дълбочината на душата си зовяла към Бога за помощ.
След дълго неизменност в молитвата, Божията берекет я осиявала, прогонвала натрапчивото предпочитание и у нея настъпвал мир до идващото вражеско нахлуване. Седемнадесет години тя е водила тази духовна битка. Не е имала никаква храна, с изключение на нищожни растения и корени.
Когато стартираме делото на своето смирение, когато забележим своите грехове, не можем да избегнем тази невидима за очите, само че осезаема за душата и за тялото ни битка, в която пристрастеностите водят война против вътрешния ни човек, искайки да го покорят и въвлекат още веднъж в греховния живот.
По същият метод и в случай че ние се поддадем на изкушенията на врага, няма да можем да се поклоним на светинята с дух и с истина. Външно може да сме християни, да идваме в храма, да палим свещи, само че в никакъв случай няма да успеем да се осъществим с Божията берекет, от дълбочината на душата си да отдадем посредством и отправим молитва към Бога. “
Патриарх Даниил приключи словото си с думите:
„ Пътят на покаянието за всички е еднакъв, Божията берекет по еднакъв метод работи по отношение на нас, като ни зове към смирение, зове ни да забележим своите неточности. Когато нашата решителност да бъдем с Бога спомага на Неговата берекет, благодатта спомага и на нас и очиства нашите сърца. Ако с откровено смирение изповядваме своите грехове, като демонстрираме старание и се борим със пристрастеностите си, то въпреки те да се връщат още веднъж и ние да позволяваме неведнъж едни и същи неточности, Бог поддържа желанието ни да се изправим. Ако сме усърдни до дъно, Бог ще ни даде освобождение от пристрастеностите, с цел да можем с дух и истина да се поклоним на светинята и да живеем – в случай че не и равноангелно като света Мария Египетска, то най-малко ще имаме опцията да преодолеем порочните привички и да живеем благочестиво, с цел да се слави и посредством нас Божието име “.
Игумения Херувима изрече признателност на Негово Светейшество за патриаршеското посещаване, поднасяйки непретенциозен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, Негово Високопреподобие архимандрит Гавриил – свещеник на Зографската св. обител „ Св. вмчк Георги Победоносец “, ставрофорен иконом Михаил Колев – архиерейски наместник на Самоковска духовна околия, иконом Любомир Мишков – ефимерий при Самоковския манастир „ Покров Богородичен “, свещенство от духовната околия и протодякон Иван Петков.
Песнопенията бяха изпълнени от хор „ Св. Наум Охридски “ с началник доктор Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия. Сред присъстващите бе кметът на Самоков инж. Ангел Джоргов. В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, в което напомни житието на света Мария Египетска:
„ Покаянието на света Мария Египетска, въпреки по своите плодове, дълбочина и плодородни блага да е безпримерно, само че по същия метод Божията берекет зове всички към смирение.
Вероятно мнозина от нас са имали опция да извършат поклонение на реликва и знаят дали със сърцето си са усетили Божията поддръжка и дали поклонението им фактически е било с дух и с истина. Божията берекет работи непроменяемо и в случай че ние имаме усърдието на света Мария Египетска да се поклоним не официално, не показно, само че от дълбочината на сърцето си, със своя вътрешен човек, то Бог ще просвети нашия разум по този начин, както озарил духовното зрение на света Мария Египетска, която съзряла своите грехове, и ще ни подкрепи да предприемем подвига на духовната битка. “
Негово Светейшество продължи:
„ Света Мария Египетска седемнадесет години се е борила със спомените от своя предходен грешен живот. Тя споделила, че когато я нападали намерения за тези времена и я обземало мощно предпочитание да се върне в остарелия си живот – спомняла си богатите трапези, хубавото руйно вино, фирмите, удоволствията – тя падала ничком на земята и с молитва от дълбочината на душата си зовяла към Бога за помощ.
След дълго неизменност в молитвата, Божията берекет я осиявала, прогонвала натрапчивото предпочитание и у нея настъпвал мир до идващото вражеско нахлуване. Седемнадесет години тя е водила тази духовна битка. Не е имала никаква храна, с изключение на нищожни растения и корени.
Когато стартираме делото на своето смирение, когато забележим своите грехове, не можем да избегнем тази невидима за очите, само че осезаема за душата и за тялото ни битка, в която пристрастеностите водят война против вътрешния ни човек, искайки да го покорят и въвлекат още веднъж в греховния живот.
По същият метод и в случай че ние се поддадем на изкушенията на врага, няма да можем да се поклоним на светинята с дух и с истина. Външно може да сме християни, да идваме в храма, да палим свещи, само че в никакъв случай няма да успеем да се осъществим с Божията берекет, от дълбочината на душата си да отдадем посредством и отправим молитва към Бога. “
Патриарх Даниил приключи словото си с думите:
„ Пътят на покаянието за всички е еднакъв, Божията берекет по еднакъв метод работи по отношение на нас, като ни зове към смирение, зове ни да забележим своите неточности. Когато нашата решителност да бъдем с Бога спомага на Неговата берекет, благодатта спомага и на нас и очиства нашите сърца. Ако с откровено смирение изповядваме своите грехове, като демонстрираме старание и се борим със пристрастеностите си, то въпреки те да се връщат още веднъж и ние да позволяваме неведнъж едни и същи неточности, Бог поддържа желанието ни да се изправим. Ако сме усърдни до дъно, Бог ще ни даде освобождение от пристрастеностите, с цел да можем с дух и истина да се поклоним на светинята и да живеем – в случай че не и равноангелно като света Мария Египетска, то най-малко ще имаме опцията да преодолеем порочните привички и да живеем благочестиво, с цел да се слави и посредством нас Божието име “.
Игумения Херувима изрече признателност на Негово Светейшество за патриаршеското посещаване, поднасяйки непретенциозен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ