На 29 и 30 юни Православната църква почита паметта на

На 29 и 30 юни Православната черква уважава паметта на братята Петър и Павел, служили приживе като Христови апостоли. Според традициите и обичаите на Петровден завършват Петровите пости и на трапезата се сервират ястия с пилешко месо.
В църквата се носят ябълки – петровки, с цел да се осветят и по-късно се раздават за здраве.
Празникът се свързва с жътвата, първите плодове /сливи и ябълки – петровки/, младите животни и радостните Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се разрешават след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.
Според националните вярвания, Христовите апостоли са освен братя, само че и близнаци.

Свети Петър бил почетен с висока служба, а точно да пази портите на парадайса, преценявайки дали да пусне душата на човек в него или да го отпрати към пъкъла.
Той измервал с везна положителните каузи по отношение на човешките грехове и бил немилостив дори пред личната си майка, която изпратил в пъкъла, тъй като се оказало, че неприятните й действия на Земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.
В православния календар Св. Петър е отбелязван като висш деятел, тъй като е по-могъщ и въплъщава положителното начало, заради което Петровден се приема за по-голям празник от Павловден. По остаряла българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и обичайният за празника „ бял мъж “ или „ кутмач “ – особено за празника ядене, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно.

Домакинята подготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
В църквата се носят ябълки – петровки и ритуален колак, с цел да се осветят от свещеника за здраве, след което се раздават. Този бит се съблюдава най-много прецизно от фамилии, в които има умряло дете и е обвързван с националните вярвания за райската градина.
Според националните показа, Свети Петър е добросърдечен дъртак, който е облечен в бели облекла. На него се паднала огромната отговорност да съхранява ключовете за парадайса при подялбата на света сред светците. В райската градина растяло златно ябълково дърво, към което кръжали душите на умрелите деца съвсем като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им разрешават да си откъснат плод от райското дърво. Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях.

Обредите и ритуалите, които са се запазили и до през днешния ден, се правят за предотвратяване от пожари, градушки и гръмотевици. И до момента в който Св. Петър разрешавал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се прави никаква земеделска активност и бил подготвен да изпрати огън от небето, с цел да накаже всеки, дръзнал да наруши безапелационната му възбрана. Затова на Павловден, с цел да не пламнат снопите, като се изключи че не се работи, не би трябвало да се пали огън в огнището или пък да се пече самун. С други думи светецът олицетворявал злото стихийно начало.
В предишното обичаите са били доста по-богати и колоритни. Девойките и дамите са излизали на поляните, с цел да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта, обаче, на празничната софра сядали единствено старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето.

Девойките берели дванадесет цвята, само че от дванадесет разнообразни поляни и ги поставяли под възглавницата си, с цел да им се присъни този, за който ще се омъжат, надявайки се, че ще е тъкмо оня, който обичат.
Имен ден честват: Петър, Петя, Павлина, Полина, Камен, Павел и производните на тях имена.
Инфо: За Жената