Цар Ирод избил 14 000 младенци във Витлеем
На 29 декември Православната черква си спомня за Светите 14 000 младенци мъченици , избити от цар Ирод във Витлеем. Според библейската легенда тези почтени юдейски младенци потърпевши поради безначалния Младенец Христос - Сина Божи. Като се видял осмян от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, само че не се върнали при него, а по различен път отпътували за страната си, Ирод се ядосал прекалено много. И, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и околията от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от оракул Йеремия: " Глас бе чут в Рама, рев и стенание и вик огромен. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, тъй като ги няма " (Мат. 2:17-18).
Невинните деца, починали по заповед на цар Ирод, търсещ да погуби Месията Иисус, стават първите мъченици за Христос. Ужасяващ е мащабът на това чудовищно разбойничество, осъществено незабавно след раждането на Божия наследник. Според тълкуватели на Светите книги то единствено потвърдило степента на развратност на човешкия свят и крещящата нужда от пришествието на Спасителя. Отдавна съществува мнение, че броят на прославените от Църквата жертви на нещастието във Витлеем - 14 хиляди, обаче не подхожда навръх действителността. Според историци библеисти преди към 2000 години в този мъничък град не би могло да има толкоз деца от мъжки пол на възраст до две години. Същевременно в сирийските източници се загатват 64 хиляди убити във Витлеем почтени деца; а в редица западни мартирологии се показват даже 144 хиляди.
Отвъд античното поверие за хилядите младенци, убити във Витлеем , стои не блян да се откри тъкмо техният брой, а очебийно увещание за мащабите на битката, която извратеното от прегрешението човечество води против Бога. Витлеем ската покруса надалеч не е последното кърваво звено във вековното опълчване сред надменния, блажен, деспотичен, свиреп човек, загиващ в пристрастености, от една страна, и въпреки това - кроткия, преклонен, дълготърпелив и жертвен Бог, който идва в света, с цел да избави хората.
Евангелието от Матея излага устното поверие за убийството на младенците по този начин: „ Тогава Ирод, като се видя осмян от мъдреците, прекалено много се ядоса и прати, та мазета всички младенци във Витлеем и във всичките му лимити, от две години и надолу, съгласно времето, което бе тъкмо разбрал от мъдреците ” (Мат. 2:16). Изследователи акцентират, че тук евангелистът също не си слага за цел да заяви на слушателите точното число деца, които са били принесени в жертва на алчността и властолюбието на цар Ирод.
Числото 14, закодирано в Стария Завет
Защо обаче Църквата дефинира тъкмо такова число за убитите във Витлеем деца? Според някои специалисти това се дължи на самата цифра 14, в която е закодирана особена и загадка символика. Знае се, че евангелист Матей разделя родословието на Спасителя на три реда по 14 рода: „ Всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода ” (Мат. 1:17).
Също и в Стария Завет синове на Рахил (втората жена на Яков) са наречени освен родените от нея Йосиф и Вениамин, само че също и внуците й: „ Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, – всичко четиринайсет души ” (Бит. 46:22). Оттук евентуално произлиза и античното църковно поверие, което идва при нас чрез византийската традиция и съхранява за нас - паметта за 14-те хиляди младенци мъченици.
Невинните деца, починали по заповед на цар Ирод, търсещ да погуби Месията Иисус, стават първите мъченици за Христос. Ужасяващ е мащабът на това чудовищно разбойничество, осъществено незабавно след раждането на Божия наследник. Според тълкуватели на Светите книги то единствено потвърдило степента на развратност на човешкия свят и крещящата нужда от пришествието на Спасителя. Отдавна съществува мнение, че броят на прославените от Църквата жертви на нещастието във Витлеем - 14 хиляди, обаче не подхожда навръх действителността. Според историци библеисти преди към 2000 години в този мъничък град не би могло да има толкоз деца от мъжки пол на възраст до две години. Същевременно в сирийските източници се загатват 64 хиляди убити във Витлеем почтени деца; а в редица западни мартирологии се показват даже 144 хиляди.
Отвъд античното поверие за хилядите младенци, убити във Витлеем , стои не блян да се откри тъкмо техният брой, а очебийно увещание за мащабите на битката, която извратеното от прегрешението човечество води против Бога. Витлеем ската покруса надалеч не е последното кърваво звено във вековното опълчване сред надменния, блажен, деспотичен, свиреп човек, загиващ в пристрастености, от една страна, и въпреки това - кроткия, преклонен, дълготърпелив и жертвен Бог, който идва в света, с цел да избави хората.
Евангелието от Матея излага устното поверие за убийството на младенците по този начин: „ Тогава Ирод, като се видя осмян от мъдреците, прекалено много се ядоса и прати, та мазета всички младенци във Витлеем и във всичките му лимити, от две години и надолу, съгласно времето, което бе тъкмо разбрал от мъдреците ” (Мат. 2:16). Изследователи акцентират, че тук евангелистът също не си слага за цел да заяви на слушателите точното число деца, които са били принесени в жертва на алчността и властолюбието на цар Ирод.
Числото 14, закодирано в Стария Завет
Защо обаче Църквата дефинира тъкмо такова число за убитите във Витлеем деца? Според някои специалисти това се дължи на самата цифра 14, в която е закодирана особена и загадка символика. Знае се, че евангелист Матей разделя родословието на Спасителя на три реда по 14 рода: „ Всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода ” (Мат. 1:17).
Също и в Стария Завет синове на Рахил (втората жена на Яков) са наречени освен родените от нея Йосиф и Вениамин, само че също и внуците й: „ Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, – всичко четиринайсет души ” (Бит. 46:22). Оттук евентуално произлиза и античното църковно поверие, което идва при нас чрез византийската традиция и съхранява за нас - паметта за 14-те хиляди младенци мъченици.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ