Как съветските граждани плащат победата над Хитлер
На 29 декември 1941 година е публикуван Указът на Президиума на Върховния съвет (ПВС) на Съюз на съветските социалистически републики „ За военния налог “, който се трансформира в един от най-важните стопански документи на военното време. Включително благодарение на този механизъм успеха над Хитлер безусловно бива заплатена от целия руски народ. Почти цялото население на Съюз на съветските социалистически републики носи тежестта на военните разноски, като изцяло заплаща защитата на страната си.
Говорейки по радиото на 3 юли 1941 година с апел към жителите на Съветския съюз, Йосиф Сталин назовава експлоадирането на войната въпрос на живот и гибел за страната, защото руските нации са изправени пред избор: дали да бъдат свободни или поробени. В същото време водачът означи, че " належащо е руският народ да разбере това и да престане да бъде нехаен, да се активизира и да преустрои цялата си работа по нов, боен метод, който не знае благосклонност към врага ".
Няма връщане към мирния живот
Сега животът минава под лозунга „ Всичко за фронта! Всичко за победа! ”, което руският народ схваща и приема. Фактът, че степента на национализъм в обществото е висока, се потвърждава от отчета на Народния комисар на финансите на Съюз на съветските социалистически републики от 26 септември 1941 година за даренията във Фонда за защита. По непълни данни към този момент са получени 587,5 милиона рубли, 42 кг злато, съвсем два тона сребро, скъпоценности на стойност 510 хиляди рубли, както и над 140 тона селскостопански артикули и доста други.
Парите за успеха бяха преведени от разнообразни пластове от популацията, в това число деца. Така са необятно известни историите на танка Т-60 „ Малютка “ и щурмовия аероплан Ил-2 „ От Леночка за тати “, чието създаване е инициирано от шестгодишната Ада Занегина и седемгодишната Лена Азаренкова, дъщерите на починалите командири на Червената войска. Любопитно е, че фондовете за защита са получавали средства даже от фронта. Например през декември 1942 година бойците и командирите на 15-та гвардейска стрелкова дивизия превеждат милион рубли за построяването на гвардейската танкова колона.
Общо през годините на войната фондовете за защита и Червената войска са получили над 16 милиарда рубли, 13 кг платина, 131 кг злато, 9519 кг сребро, 1,8 милиарда рубли в скъпоценности, над 4,5 милиарда рубли държавни облигации, над 0,5 милиарда рубли депозити в спестовни банки.
Тези средства са употребявани за построяването на повече от 2500 бойни самолета, няколко хиляди танка, осем подводници, 16 разнообразни военни кораба и доста други.
Така руските жители дават всичко от себе си, с цел да приближат успеха над врага. Помощта им за Червената войска обаче не беше единствено доброволни дарения. Населението на Съветския съюз също носи нараснала данъчна тежест, плащайки военните разноски.
Ново време - нови налози
На 3 юли, в деня на речта на Сталин по радиото, е публикуван декрет от Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики за определяне на краткотрайна надбавка върху селскостопанския и подоходния налог от популацията за военно време. За колхозите това означаваше спомагателен налог от 100% от сумата на показания за заплащане налог.
Но има и привилегии. Колхозниците заплащат единствено половината от надбавката, в случай че един от членовете на фамилията е боен, и не заплащат нищо, в случай че такива са двама или повече. От останалите жители, подлежащи на облагане с налог върху приходите, той се събира в двойна ставка. Изключение вършат служащите и чиновниците с месечна заплата 300–500 рубли, които получават единствено 50% нарастване, а тези, които получават по-малко, въобще не са наранени от нарастването.
Но това не е краят на въпроса. На 21 ноември 1941 година Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики вкарва „ ергенски налог “, който се постанова на самотни и фамилни жители без деца: мъже на възраст от 20 до 50 години и дами на възраст от 20 до 45 години.
С изключение военни, пенсионери, хора, които нямат деца по здравословни аргументи, и студенти, останалите бездетни служащи и чиновници заплащат пет рубли на месец с приходи до 150 рубли. Ако са повече, тогава се отделят 5%. Самотните колхозници заплащат 100 рубли годишно в хазната.
Появата на подобен налог при започване на Великата отечествена война не наподобява изненадващо. Страната има потребност от хора, а войната, известно е, понижава броя им. В предвоенния интервал в Съветския съюз се предизвикват фамилните полезности и нуждата от бракове. Сега държавното „ ръководство “ ги подтиква, пробвайки се да избегне демографска злополука, трансформирайки ергените в женени. Подобна мярка освен способства за раждаемостта, само че и покачва самосъзнанието на жителите в живота и работата с отговорност към фамилията. Любопитно е, че „ ергенският налог “ е един от най-дълго настоящите налози в историята на Съюз на съветските социалистически републики, откакто надживява Съветския съюз, той е анулиран едвам на 1 януари 1992 година
В оенен налог
В първите месеци на войната Съюз на съветските социалистически републики губи огромен брой територии, които са доста скъпи и значими от икономическа и военна позиция. За да компенсира по някакъв метод загубата им, на 16 август 1941 година Централен комитет на БКП(б) утвърждава военно-икономически проект, който планува основаването и развиването в регионите на Поволжието, Урал и Западен Сибир на индустриална база за доставяне на Червената войска със самолети, танкове, муниции и други типове оръжия. Както означиха неговите създатели Николай Вознесенски, Анастас Микоян и Максим Сабуров, проектът не взема решение всички проблеми на снабдяването на Червената войска, само че става първата стъпка в „ проведения метод към решаването на въпросите за обезпечаване на защитата на страната за сметка на тиловите зони “.
Източникът на средства за този план би трябвало да бъде популацията.На 29 декември 1941 година излиза постановлението на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики „ За военния налог “. Сега от служащите и чиновниците, както и приравнените към тях жители, в допълнение към приходите, месечно се удържат военни налози в размер на 10 рубли за приходи до 150 рубли, 15 рубли за приходи от 151 до 200 рубли и така нататък Данъчната канара е попълнена с месечен приход от над 2000 рубли, от които са плащани 225 рубли. Колхозниците би трябвало да заплащат в допълнение от 150 до 600 рубли годишно от всеки член на фермата.
Всички руски жители, които са навършили 18 години и не попадат измежду изключенията, планувани от постановлението, са включени във военния налог. Редниците, сержантите и старшините на Червената войска и Червената войска са освободени от заплащането му. В същото време в указа се показва, че командирите, от лейтенанти до маршали, не подлежат на боен налог, в случай че са на фронтовата линия. Любопитно е, че облагодетелстваните военнослужещи не са превеждали нищо в хазната, даже да са имали приходи, разнообразни от парична прехрана. Членовете на техните фамилии, които са получавали помощи от страната, както и хората с увреждания от 1-ва и 2-ра група, пенсионери без приходи, мъже над 60 години и дами над 55 години без самостоятелни източници на приходи също са освободени от заплащане на налога.
Трябва да се означи, че по-нататък военният налог е неведнъж поправен. И по този начин, на 15 януари 1942 година Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики със собствен декрет дава половината от компенсацията за изплащането му на всички военнослужещи, които работят в 250-километрова зона от фронтовата линия. А от 1 юли 1942 година всички приходи на жителите до 150 рубли към този момент се таксуват със 7% налог. Същото важи и за приходите до 25 рубли, които преди този момент са били освободени от налози.
На 29 декември 1943 година е издадено ново разпореждане на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики с корекции, което разрешава да не се заплаща боен налог на пенсионерите и възрастните бенефициенти, когато работят в колхози. Указът също по този начин разрешава на локалните управляващи на републиките, териториите и районите да покачват или понижават данъчната ставка за областите и селата „ според от дистанцията на пазарите за продажба и размера на пазарния приход от продажбата на селскостопански артикули “.
Първото облекчение на военния налог се състои едвам през юли 1945 година, когато Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики освобождава от заплащането му чиновници на предприятията на националните комисариати на авиационната промишленост, муниции и оръжия. Но заради поетапната демобилизация на армията известно време страната би трябвало да поеме обилни военни разноски. Поради това руското държавно управление счита за допустимо единствено отчасти прекъсване на събирането на военния налог от популацията и указът от 29 декември 1941 година е в действие повече от 10 години, като става недействителен едвам на 8 август 1957 година
Защо войната е национална?
Разбира се, данъчната тежест за жителите на Съюз на съветските социалистически републики през годините на войната бива доста тежка. Възниква въпросът: какъв брой оправдани бяха ограниченията, подхванати от руското държавно управление за увеличение на налозите върху популацията?
Преди войната лъвският къс от руския бюджет е отчисления от индустрията и търговията, а данъчните доходи от жителите едвам надвишават една десета от него. През 1940 година от популацията са събрани над 19 милиарда рубли. Но след началото на войната поражда бюджетен недостиг заради срутва на търговията, прехвърлянето на стопанската система на военна основа и загубата на райони в европейската част на Съюз на съветските социалистически републики. В резултат на това популацията се трансформира в един от главните източници на попълване на бюджета.
Въвеждането на боен налог е последна, само че нужна мярка, която доста усилва броя на данъкоплатците. През 1942 година от популацията са събрани съвсем 45 милиарда рубли, което е два пъти повече от предвоенната година.
Разбира се, това удря джобовете на жителите, само че разрешава на Съветския съюз по някакъв метод да посрещне военните разноски и даже да понижи условията си за доставки по “Заем-Наем ”. Ако през 1941 година руските претенции за военна и икономическа помощ към съдружниците са доста огромни, то още през септември 1942 година, на среща с персоналния представител на президента на Съединени американски щати Уендъл Уилки, Сталин споделя, че „ бих бил подготвен да огранича американските доставки до изтребители, камиони, алуминий и експлозиви ", изоставяйки всичко останало.
Думите на Сталин приказват сами за себе си. След като основава индустриална база в тила, с цел да обезпечи на Червената войска оръжия, руската промишленост стартира да задоволява потребностите на фронта в по-голям размер, приближавайки успеха над врага. И би трябвало да помним, че това се случва с помощта на популацията на Съюз на съветските социалистически републики посредством доброволни вноски и увеличени налози, които безусловно плащаха оборудването на руските войски. Предвид този факт Великата отечествена би трябвало да се назовава точно „ национална война “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Говорейки по радиото на 3 юли 1941 година с апел към жителите на Съветския съюз, Йосиф Сталин назовава експлоадирането на войната въпрос на живот и гибел за страната, защото руските нации са изправени пред избор: дали да бъдат свободни или поробени. В същото време водачът означи, че " належащо е руският народ да разбере това и да престане да бъде нехаен, да се активизира и да преустрои цялата си работа по нов, боен метод, който не знае благосклонност към врага ".
Няма връщане към мирния живот
Сега животът минава под лозунга „ Всичко за фронта! Всичко за победа! ”, което руският народ схваща и приема. Фактът, че степента на национализъм в обществото е висока, се потвърждава от отчета на Народния комисар на финансите на Съюз на съветските социалистически републики от 26 септември 1941 година за даренията във Фонда за защита. По непълни данни към този момент са получени 587,5 милиона рубли, 42 кг злато, съвсем два тона сребро, скъпоценности на стойност 510 хиляди рубли, както и над 140 тона селскостопански артикули и доста други.
Парите за успеха бяха преведени от разнообразни пластове от популацията, в това число деца. Така са необятно известни историите на танка Т-60 „ Малютка “ и щурмовия аероплан Ил-2 „ От Леночка за тати “, чието създаване е инициирано от шестгодишната Ада Занегина и седемгодишната Лена Азаренкова, дъщерите на починалите командири на Червената войска. Любопитно е, че фондовете за защита са получавали средства даже от фронта. Например през декември 1942 година бойците и командирите на 15-та гвардейска стрелкова дивизия превеждат милион рубли за построяването на гвардейската танкова колона.
Общо през годините на войната фондовете за защита и Червената войска са получили над 16 милиарда рубли, 13 кг платина, 131 кг злато, 9519 кг сребро, 1,8 милиарда рубли в скъпоценности, над 4,5 милиарда рубли държавни облигации, над 0,5 милиарда рубли депозити в спестовни банки.
Тези средства са употребявани за построяването на повече от 2500 бойни самолета, няколко хиляди танка, осем подводници, 16 разнообразни военни кораба и доста други.
Така руските жители дават всичко от себе си, с цел да приближат успеха над врага. Помощта им за Червената войска обаче не беше единствено доброволни дарения. Населението на Съветския съюз също носи нараснала данъчна тежест, плащайки военните разноски.
Ново време - нови налози
На 3 юли, в деня на речта на Сталин по радиото, е публикуван декрет от Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики за определяне на краткотрайна надбавка върху селскостопанския и подоходния налог от популацията за военно време. За колхозите това означаваше спомагателен налог от 100% от сумата на показания за заплащане налог.
Но има и привилегии. Колхозниците заплащат единствено половината от надбавката, в случай че един от членовете на фамилията е боен, и не заплащат нищо, в случай че такива са двама или повече. От останалите жители, подлежащи на облагане с налог върху приходите, той се събира в двойна ставка. Изключение вършат служащите и чиновниците с месечна заплата 300–500 рубли, които получават единствено 50% нарастване, а тези, които получават по-малко, въобще не са наранени от нарастването.
Но това не е краят на въпроса. На 21 ноември 1941 година Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики вкарва „ ергенски налог “, който се постанова на самотни и фамилни жители без деца: мъже на възраст от 20 до 50 години и дами на възраст от 20 до 45 години.
С изключение военни, пенсионери, хора, които нямат деца по здравословни аргументи, и студенти, останалите бездетни служащи и чиновници заплащат пет рубли на месец с приходи до 150 рубли. Ако са повече, тогава се отделят 5%. Самотните колхозници заплащат 100 рубли годишно в хазната.
Появата на подобен налог при започване на Великата отечествена война не наподобява изненадващо. Страната има потребност от хора, а войната, известно е, понижава броя им. В предвоенния интервал в Съветския съюз се предизвикват фамилните полезности и нуждата от бракове. Сега държавното „ ръководство “ ги подтиква, пробвайки се да избегне демографска злополука, трансформирайки ергените в женени. Подобна мярка освен способства за раждаемостта, само че и покачва самосъзнанието на жителите в живота и работата с отговорност към фамилията. Любопитно е, че „ ергенският налог “ е един от най-дълго настоящите налози в историята на Съюз на съветските социалистически републики, откакто надживява Съветския съюз, той е анулиран едвам на 1 януари 1992 година
В оенен налог
В първите месеци на войната Съюз на съветските социалистически републики губи огромен брой територии, които са доста скъпи и значими от икономическа и военна позиция. За да компенсира по някакъв метод загубата им, на 16 август 1941 година Централен комитет на БКП(б) утвърждава военно-икономически проект, който планува основаването и развиването в регионите на Поволжието, Урал и Западен Сибир на индустриална база за доставяне на Червената войска със самолети, танкове, муниции и други типове оръжия. Както означиха неговите създатели Николай Вознесенски, Анастас Микоян и Максим Сабуров, проектът не взема решение всички проблеми на снабдяването на Червената войска, само че става първата стъпка в „ проведения метод към решаването на въпросите за обезпечаване на защитата на страната за сметка на тиловите зони “.
Източникът на средства за този план би трябвало да бъде популацията.На 29 декември 1941 година излиза постановлението на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики „ За военния налог “. Сега от служащите и чиновниците, както и приравнените към тях жители, в допълнение към приходите, месечно се удържат военни налози в размер на 10 рубли за приходи до 150 рубли, 15 рубли за приходи от 151 до 200 рубли и така нататък Данъчната канара е попълнена с месечен приход от над 2000 рубли, от които са плащани 225 рубли. Колхозниците би трябвало да заплащат в допълнение от 150 до 600 рубли годишно от всеки член на фермата.
Всички руски жители, които са навършили 18 години и не попадат измежду изключенията, планувани от постановлението, са включени във военния налог. Редниците, сержантите и старшините на Червената войска и Червената войска са освободени от заплащането му. В същото време в указа се показва, че командирите, от лейтенанти до маршали, не подлежат на боен налог, в случай че са на фронтовата линия. Любопитно е, че облагодетелстваните военнослужещи не са превеждали нищо в хазната, даже да са имали приходи, разнообразни от парична прехрана. Членовете на техните фамилии, които са получавали помощи от страната, както и хората с увреждания от 1-ва и 2-ра група, пенсионери без приходи, мъже над 60 години и дами над 55 години без самостоятелни източници на приходи също са освободени от заплащане на налога.
Трябва да се означи, че по-нататък военният налог е неведнъж поправен. И по този начин, на 15 януари 1942 година Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики със собствен декрет дава половината от компенсацията за изплащането му на всички военнослужещи, които работят в 250-километрова зона от фронтовата линия. А от 1 юли 1942 година всички приходи на жителите до 150 рубли към този момент се таксуват със 7% налог. Същото важи и за приходите до 25 рубли, които преди този момент са били освободени от налози.
На 29 декември 1943 година е издадено ново разпореждане на Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики с корекции, което разрешава да не се заплаща боен налог на пенсионерите и възрастните бенефициенти, когато работят в колхози. Указът също по този начин разрешава на локалните управляващи на републиките, териториите и районите да покачват или понижават данъчната ставка за областите и селата „ според от дистанцията на пазарите за продажба и размера на пазарния приход от продажбата на селскостопански артикули “.
Първото облекчение на военния налог се състои едвам през юли 1945 година, когато Прокуратура на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики освобождава от заплащането му чиновници на предприятията на националните комисариати на авиационната промишленост, муниции и оръжия. Но заради поетапната демобилизация на армията известно време страната би трябвало да поеме обилни военни разноски. Поради това руското държавно управление счита за допустимо единствено отчасти прекъсване на събирането на военния налог от популацията и указът от 29 декември 1941 година е в действие повече от 10 години, като става недействителен едвам на 8 август 1957 година
Защо войната е национална?
Разбира се, данъчната тежест за жителите на Съюз на съветските социалистически републики през годините на войната бива доста тежка. Възниква въпросът: какъв брой оправдани бяха ограниченията, подхванати от руското държавно управление за увеличение на налозите върху популацията?
Преди войната лъвският къс от руския бюджет е отчисления от индустрията и търговията, а данъчните доходи от жителите едвам надвишават една десета от него. През 1940 година от популацията са събрани над 19 милиарда рубли. Но след началото на войната поражда бюджетен недостиг заради срутва на търговията, прехвърлянето на стопанската система на военна основа и загубата на райони в европейската част на Съюз на съветските социалистически републики. В резултат на това популацията се трансформира в един от главните източници на попълване на бюджета.
Въвеждането на боен налог е последна, само че нужна мярка, която доста усилва броя на данъкоплатците. През 1942 година от популацията са събрани съвсем 45 милиарда рубли, което е два пъти повече от предвоенната година.
Разбира се, това удря джобовете на жителите, само че разрешава на Съветския съюз по някакъв метод да посрещне военните разноски и даже да понижи условията си за доставки по “Заем-Наем ”. Ако през 1941 година руските претенции за военна и икономическа помощ към съдружниците са доста огромни, то още през септември 1942 година, на среща с персоналния представител на президента на Съединени американски щати Уендъл Уилки, Сталин споделя, че „ бих бил подготвен да огранича американските доставки до изтребители, камиони, алуминий и експлозиви ", изоставяйки всичко останало.
Думите на Сталин приказват сами за себе си. След като основава индустриална база в тила, с цел да обезпечи на Червената войска оръжия, руската промишленост стартира да задоволява потребностите на фронта в по-голям размер, приближавайки успеха над врага. И би трябвало да помним, че това се случва с помощта на популацията на Съюз на съветските социалистически републики посредством доброволни вноски и увеличени налози, които безусловно плащаха оборудването на руските войски. Предвид този факт Великата отечествена би трябвало да се назовава точно „ национална война “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ