29 декември 1929 г. Умира Вилхем Майбах
На 29 декември 1929 година в Щутгарт умира Вилхем Майбах.
Той е роден на 9 февруари 1846 година в Хайлборн. Израства в семейство с шест деца.
Когато Вилхелм е на 8 години, фамилията му се мести от Льовенщайн (Вюртемберг). Там го сполетява покруса и той остава сирак. През 1856 година умира майка му, а две години по-късно и татко му. По тази причина той е настанен в подслон за сираци в Ройтлинген. Там учи специалността на чертожник и конструктор. Основателят и шеф на учебното заведение Густав Вернер забелязал и развил техническия гений на момчето.
Там за първи път Вилхем Майбах среща Готлиб Даймлер, в чиито отговорности като началник на машиностроителен цех влизало и началство над приюта. Вилхелм Майбах е разпределен като асистент на Даймлер.
Майбах останал правилен другар на Даймлер до гибелта му през 1900 година През септември 1869 година Майбах работил в Карлсруе дружно с Даймлер, а по-късно се преместил в завода на мотори Deutz. Този интервал го въодушевил да стартира работа по основаването на лек високооборотен мотор с вътрешно горене, подобаващ за потребление във водни, сухопътни и въздушни транспортни средства.
Даймлер напуснал Deutz Gasmotorenfabrik в средата на 1882 година след възникването на несъгласия с управителния съвет на компанията. През октомври 1882 година Вилхелм Майбах го последвал в Канщат, с цел да довърши работата си по изработването на лек високооборотен мотор. През 1883 година той основал първия си водоравен мотор, след която се появил „ огромният стенен часовник” – мотор с отвесно ситуиран цилиндър. През 1885 година новият мотор за пръв път бил инсталиран на дървена „ кола за пътуване”, а по-късно, година по-късно, и на карета. Но Майбах не бил удовлетворен от концепцията да създава мотори за файтони.
Затова Майбах създал автомобил от стомана. С този автомобил в автомобилостроенето била въведена скоростната кутия. Автомобилът на Майбах със стоманени колела бил показан на Парижкото международно ревю през 1889 година и ускорил развиването на френската автомобилостроителна индустрия.
Когато Готлиб Даймлер основал Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) дружно с Макс Дутенхофер и Вилхелм Лоренц през ноември 1890 година, Майбах бил назначен за основен конструктор. Той обаче напуснал компанията през февруари 1891 година, като се позовал на неприемливи за него условия в контракта му.
През идващите 18 месеца Майбах траял конструкторската си работа вкъщи. През пролетта на 1892 година, с финансовата поддръжка на Даймлер, той почнал развойната си активност в хотел „ Херман” в Канщат. Тази смяна довела до такива значими изобретения като карбуратора с дюза, мотора „ Феникс” и усъвършенствания на системата за ремъчно задвижване. По молба на британския фабрикант Фредрик Симс, Майбах бил върнат като механически шеф на DMG през ноември 1895 година Там той основал тръбния нагревател с вентилатор, а по-късно радиатори вид „ восъчна пита”.
" Roi des Constructeurs " (Кралят на конструкторите), както го наричали французите, прекосявал от едно техническо достижение към друго, създавайки първия автомобил с 4-цилиндров мотор, а през 1898/99 година – и нацяло потомство мотори, включващо пет модела с мощ от 6 к.с. (4 kW) до 23 к.с. (17 kW).
През 1909 година дружно със своя наследник Карл Майбах основава лична компания за произвеждане на авиационни мотори. С негови мотори се окомплектоват въздушните съдове на популярния Фердинанд Цепелин.
През 1921 година Карл Майбах предлага да вършат коли и в интервала 1922 година – 1939 година се пускат луксозни коли под автомобилната марка Maybach. Най-известен е Maybach Zeppelin 12, пускан през 30-40-е години в няколко модификации.
Като независима марка Maybach престава да съществува през 1961 година, влизайки в състава на Mercedes-Benz. В края на 2013 година от Щутгарт оповестиха преустановяване на марката.
Той е роден на 9 февруари 1846 година в Хайлборн. Израства в семейство с шест деца.
Когато Вилхелм е на 8 години, фамилията му се мести от Льовенщайн (Вюртемберг). Там го сполетява покруса и той остава сирак. През 1856 година умира майка му, а две години по-късно и татко му. По тази причина той е настанен в подслон за сираци в Ройтлинген. Там учи специалността на чертожник и конструктор. Основателят и шеф на учебното заведение Густав Вернер забелязал и развил техническия гений на момчето.
Там за първи път Вилхем Майбах среща Готлиб Даймлер, в чиито отговорности като началник на машиностроителен цех влизало и началство над приюта. Вилхелм Майбах е разпределен като асистент на Даймлер.
Майбах останал правилен другар на Даймлер до гибелта му през 1900 година През септември 1869 година Майбах работил в Карлсруе дружно с Даймлер, а по-късно се преместил в завода на мотори Deutz. Този интервал го въодушевил да стартира работа по основаването на лек високооборотен мотор с вътрешно горене, подобаващ за потребление във водни, сухопътни и въздушни транспортни средства.
Даймлер напуснал Deutz Gasmotorenfabrik в средата на 1882 година след възникването на несъгласия с управителния съвет на компанията. През октомври 1882 година Вилхелм Майбах го последвал в Канщат, с цел да довърши работата си по изработването на лек високооборотен мотор. През 1883 година той основал първия си водоравен мотор, след която се появил „ огромният стенен часовник” – мотор с отвесно ситуиран цилиндър. През 1885 година новият мотор за пръв път бил инсталиран на дървена „ кола за пътуване”, а по-късно, година по-късно, и на карета. Но Майбах не бил удовлетворен от концепцията да създава мотори за файтони.
Затова Майбах създал автомобил от стомана. С този автомобил в автомобилостроенето била въведена скоростната кутия. Автомобилът на Майбах със стоманени колела бил показан на Парижкото международно ревю през 1889 година и ускорил развиването на френската автомобилостроителна индустрия.
Когато Готлиб Даймлер основал Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) дружно с Макс Дутенхофер и Вилхелм Лоренц през ноември 1890 година, Майбах бил назначен за основен конструктор. Той обаче напуснал компанията през февруари 1891 година, като се позовал на неприемливи за него условия в контракта му.
През идващите 18 месеца Майбах траял конструкторската си работа вкъщи. През пролетта на 1892 година, с финансовата поддръжка на Даймлер, той почнал развойната си активност в хотел „ Херман” в Канщат. Тази смяна довела до такива значими изобретения като карбуратора с дюза, мотора „ Феникс” и усъвършенствания на системата за ремъчно задвижване. По молба на британския фабрикант Фредрик Симс, Майбах бил върнат като механически шеф на DMG през ноември 1895 година Там той основал тръбния нагревател с вентилатор, а по-късно радиатори вид „ восъчна пита”.
" Roi des Constructeurs " (Кралят на конструкторите), както го наричали французите, прекосявал от едно техническо достижение към друго, създавайки първия автомобил с 4-цилиндров мотор, а през 1898/99 година – и нацяло потомство мотори, включващо пет модела с мощ от 6 к.с. (4 kW) до 23 к.с. (17 kW).
През 1909 година дружно със своя наследник Карл Майбах основава лична компания за произвеждане на авиационни мотори. С негови мотори се окомплектоват въздушните съдове на популярния Фердинанд Цепелин.
През 1921 година Карл Майбах предлага да вършат коли и в интервала 1922 година – 1939 година се пускат луксозни коли под автомобилната марка Maybach. Най-известен е Maybach Zeppelin 12, пускан през 30-40-е години в няколко модификации.
Като независима марка Maybach престава да съществува през 1961 година, влизайки в състава на Mercedes-Benz. В края на 2013 година от Щутгарт оповестиха преустановяване на марката.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ