29 август – Европейска нощ на прилепите
На 29 август ще бъде маркирана Европейската нощ на прилепите – събитие, което у нас към този момент се трансформира в традиция.
От 1997 година самодейността се организира годишно в края на август, поставяйки акцент върху опазването на тези неповторими животни. Началото ѝ е обвързвано с подписването на Споразумението за запазване на прилепите в Европа (EUROBATS), в което в началото вземат участие 14 страни. Днес Нощта на прилепите се е утвърдила като интернационално събитие с присъединяване на повече от 30 страни по целия свят. България се причислява към Споразумението през 1999 година
Приемани за кръвопийци и страховити нощни твари, прилепите постоянно остават неразбрани и далечни от актуалния човек. Това единствено по себе си приказва за потребността за тях да бъде говорено повече и техния живот да бъде изведен от тъмата на нощта към светлината на разбирането и приемането.
Тези летящи бозайници са мощно уязвими и застрашени, само че и в това време са извънредно потребни за поддържането на екосистемите. Всъщност те са индикатор за положението на дадена екосистема, защото популациите им се развиват добре само в здрави и постоянни местообитания. За запазването и съхранението на прилепите е належащо са се вземат поради едни от най-честите фактори, оказващи въздействие върху техните популации. Това са главно: загуба тук-там за укриване и местообитания; увеличена приложимост на пестициди в селското стопанство, които убиват насекомите, от които прилепите зависят за храна; влияние на вятърни турбини; възходящо светлинно замърсяване и редица други.
В България се срещат 33 типа прилепи, които са насекомоядни. В взаимозависимост от видовите си желания огромна част от тях населяват горите, други избират пещери, само че също по този начин има и типове, които живеят в обитаемоте места. По време на гнездовия интервал, когато женските раждат и отглеждат дребните и през зимата, когато изпадат в хибернация, прилепите се събират на колонии. Като според от местообитанието размерите на колониите могат да доближат до 100 000 индивида (примерно в пещерите). Хранейки се най-вече по здрач и нощем, те издават ултразвуци, които им оказват помощ да се ориентират в цялостния мрак на нощта и да улавят безпогрешно своята плячка.
От 1997 година самодейността се организира годишно в края на август, поставяйки акцент върху опазването на тези неповторими животни. Началото ѝ е обвързвано с подписването на Споразумението за запазване на прилепите в Европа (EUROBATS), в което в началото вземат участие 14 страни. Днес Нощта на прилепите се е утвърдила като интернационално събитие с присъединяване на повече от 30 страни по целия свят. България се причислява към Споразумението през 1999 година
Приемани за кръвопийци и страховити нощни твари, прилепите постоянно остават неразбрани и далечни от актуалния човек. Това единствено по себе си приказва за потребността за тях да бъде говорено повече и техния живот да бъде изведен от тъмата на нощта към светлината на разбирането и приемането.
Тези летящи бозайници са мощно уязвими и застрашени, само че и в това време са извънредно потребни за поддържането на екосистемите. Всъщност те са индикатор за положението на дадена екосистема, защото популациите им се развиват добре само в здрави и постоянни местообитания. За запазването и съхранението на прилепите е належащо са се вземат поради едни от най-честите фактори, оказващи въздействие върху техните популации. Това са главно: загуба тук-там за укриване и местообитания; увеличена приложимост на пестициди в селското стопанство, които убиват насекомите, от които прилепите зависят за храна; влияние на вятърни турбини; възходящо светлинно замърсяване и редица други.
В България се срещат 33 типа прилепи, които са насекомоядни. В взаимозависимост от видовите си желания огромна част от тях населяват горите, други избират пещери, само че също по този начин има и типове, които живеят в обитаемоте места. По време на гнездовия интервал, когато женските раждат и отглеждат дребните и през зимата, когато изпадат в хибернация, прилепите се събират на колонии. Като според от местообитанието размерите на колониите могат да доближат до 100 000 индивида (примерно в пещерите). Хранейки се най-вече по здрач и нощем, те издават ултразвуци, които им оказват помощ да се ориентират в цялостния мрак на нощта и да улавят безпогрешно своята плячка.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ