Как руската бомба провали плановете на Америка за ядрена диктатура
На 29 август 1949 година над полигона Семипалатинск в Казахстан се издига нуклеарна гъба. Тестовете на продукта РДС-1 (Реактивен мотор " C " ) бяха сполучливи, ръководителите на плана Лаврентий Берия, Игор Курчатов и Юлий Харитон бяха удовлетворени. Бомбата е съвсем цялостен аналог на американския " тулуп ", който падна върху Нагасаки (нямаше време за опити, само че разузнаването работеше съвършено и Съюз на съветските социалистически републики имаше задоволително доброжелатели в американските структури по това време).
И по този начин, три години и половина работа на конструкторското бюро КБ-11 (сега Руският федерален нуклеарен център - Всеруски проучвателен институт по пробна физика) даде позитивен резултат: в този момент Съюз на съветските социалистически републики имаше бомба. Въпреки че тестванията не бяха публично обявени, американците схванаха за тях. А месец по-късно Труман обществено разгласи, че руснаците са тествали бомбата.
В отговор последва доста уклончиво и някъде даже присмехулно известие на ТАСС: „ В Съветския съюз, както знаете, се правят огромни строителни работи - създаване на водноелектрически централи, мини... Тъй като взривяване се случва много постоянно, това може да притегли вниманието отвън Съветския съюз. Що се отнася до производството на атомна сила, ТАСС счита за належащо да напомни, че още на 6 ноември 1947 година министърът на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики В. М. Молотов прави изказване по отношение на тайната на атомната бомба, като споделя, че „ тази загадка е от дълго време престана да съществува. " Такава нерешителност беше уместна. Съюз на съветските социалистически републики тества един-единствен артикул, до момента в който американският боеприпас към този момент се състои от към 200 атомни бомби. С такова преимущество човек би могъл да стартира война, без да се тревожи за следствията. И това развиване на събитията беше повече от действително.
На 5 март 1946 година Чърчил декларира в речта си във Фултън: " Обединените народи би трябвало неотложно да стартират да оборудват интернационалните въоръжени сили. " Мнозина бяха сюрпризирани от тези думи. Дори френският „ Льо Монд “ (9 март 1946 г.) отбелязва: „ Тайната на атомната бомба се държи от Съединените щати и Англия, затова интернационалните военни сили в действителност ще бъдат на тяхно разположение “
Философът Бъртранд Ръсел, нобелов лауреат, „ популярен хуманист и пацифист “, беше още по-откровен. В публикацията си от октомври 1946 година в Бюлетина на атомните учени той безусловно споделя: „ Има единствено един метод, по който може да бъде предотвратена нова огромна война и това е посредством основаване на Световно държавно управление с монопол върху сериозна военна мощност. Международното държавно управление би трябвало да има атомни бомби, заводи за тяхното произвеждане, военновъздушни сили, военни кораби, монопол върху урана. Световното държавно управление би трябвало да има огромен личен състав от инспектори, които ще имат безусловното право да посещават всяко произвеждане без предупреждение; всеки опит да бъдат спрени би трябвало да се преглежда като касус бели... Световното държавно управление би трябвало да има правото да употребява оръжие против всяка нация, която откаже да се подчини на неговия арбитраж. Ако Русия е подготвена да отстъпи и да се съгласи, всичко ще бъде наред. Ако не, ще бъде належащо да се окаже напън върху нея, даже в случай че това основава риск от започване на огромна война. Тъй като в този случай е напълно явно, че Русия ще би трябвало да се съгласи. "
Тоест този популярен пацифист и другар на децата предложи да се сложи ултиматум на Русия. Освен това беше належащо да се направи това незабавно, тъй като: „ Ако идната огромна война се случи през идващите две или три години, това ще докара до бърза победа за Съединените щати и техните съдружници. Но в случай че няма война в близко бъдеще, Русия ще има време да създаде атомни бомби.
Тук Ръсел предлага следните промени на Организация на обединените нации, с цел да я трансформира в Световно държавно управление:
1. Премахване на правото на несъгласие на великите сили.
2. Формиране на нуклеарен контингент от силите на Организация на обединените нации (който явно е по-силен от всяка армия).
3. Интернационализация на тези контингенти дотам, " че в никоя огромна единица не остава никакво групово национално възприятие или национална единодушие ".
Разбира се, в Съюз на съветските социалистически републики тези ултиматуми се възприемаха без никакви илюзии.
По-късно в книгата " Има ли индивидът бъдеще? " (1961) Ръсел оплаква пропуснатите благоприятни условия: „ През 1946 година това, което в този момент се назовава „ План Барух “, беше показано на света, което имаше доста огромни заслуги, като се има поради, че Америка имаше нерушим нуклеарен монопол. За страдание, „ Барух “ имаше характерности, които Русия смяташе за неприемливи, както в действителност можеше да се чака. Това беше сталинистка Русия, подозрителна (не без причина) към западните сили “.
„ Беше належащо да се окаже по-голям напън върху Русия, с цел да одобри „ Плана Барух “. По това време единствено едната страна имаше нуклеарни оръжия, което не оставяше късмет на руснаците “, споделя Ръсел искрено пред BBC през 1959 година „ След това руснаците към този момент можеха да въздъхнат облекчени и да кажат с чиста съвест: ние направихме всичко вярно “, добавя той.
През 1952 година (и Труман беше сигурен, че няма да имаме бомба преди този момент време) Съюз на съветските социалистически републики към този момент разполагаше с 57 бомби, способни да причинят неприемливи вреди на американски и английски градове. Какъв е „ Планът Барух “ и кой е Барух? Ако в миналото ви попитат за съществуването на държавното управление в сянка на Съединени американски щати, запомнете и произнесете самоуверено тази дума от пет букви: Барух. Бърни Барух.
Един от най-големите интернационалните банкери зад Удроу Уилсън, Барух в действителност ръководи страната по време на Първата международна война като част от по този начин наречения триумвират на банкерите (Пол Варбург, Юджийн Майер, Бърни Барух), който концентрира всички финансови запаси и военната промишленост на страната в негови ръце. Всъщност това беше генералната подготовка за военната тирания на банковите синдикати.
През идващите години Барух непроменяемо служи като " персонален консултант " на всички американски президенти, чак до Труман. Но тогава, след Втората международна война (и атомната бомбардировка на японските градове, която той инициира в доста отношения), упоритостите му най-сетне узряват: Барух пожела да стане международен деспот отпред на Атомния комитет, единственият притежател на международната нуклеарна палка.
Още през май 1945 година Бърни с мощна мощ употребява термина „ студена война “ в речите си, който по-късно е подхванат и разпилян по света от Уолтър Липман, както и от Уинстън Чърчил, който се самоизтъква като „ парещ обожател на господин Барух. "
На 14 юни 1946 година Барух показва своя проект за " система за интернационален надзор върху нуклеарната сила " пред Общото заседание на Организация на обединените нации. „ Събрали сме се тук, с цел да създадем избор сред живите и мъртвите “, стартира речта си Барух, явно към този момент се чувствайки като атомен избавител.
Планът му планува безспорен надзор от страна на „ Комисията на Организация на обединените нации “ върху целия придобит уран в света, ревизия на всички „ нуклеарни уреди “ с право на „ безспорна и цялостна възбрана за потреблението на нуклеарни материали “. И, несъмнено, премахването на всяко „ право на несъгласие в Организация на обединените нации “. С други думи това е проект за въвеждане на тотална тирания на „ международното държавно управление “, рекламиран от великия герой за международен мир Бертран Ръсел.
Уви, това извънредно „ обилно “ предложение беше „ безогледно отхвърлено “ единствено пет дни по-късно от Андрей Громико. Руснаците се отхвърлиха. С напъните на Съюз на съветските социалистически републики проектът Барух е върнат за преправка. Още на идващия стадий " атомната комисия " на Барух беше превърната от самостоятелна конструкция в орган, зависещ на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Така работата на „ Атомната комисия “ е парализирана от правото на несъгласие и през 1949 година комисията сполучливо приключва съществуването си. През август руснаците тестваха атомната си бомба и огромният месиански проект на Барух се срина.
Трябва да се означи, че тя се разпадна с напъните освен на Съюз на съветските социалистически републики. Западните държавни управления също бяха шокирани от „ Плана Барух “ (въпреки че направиха малко обществено известие за него). Но даже уплашеният Държавен департамент съумя в последна сметка да „ забави за дълго “ дебата по плана. А Труман написа в дневника си: „ [Барух] желае да ръководи света, Луната и вероятно Юпитер – само че ще забележим за това. ”
Експерт по атомна сила от Съветския съюз към Организация на обединените нации, учен на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики Д. В. Скобелцин означи по-късно: „ Ако „ Планът Барух “ бъде признат, тогава всяка самостоятелна активност за развиване на нуклеарното произвеждане ще бъде спряна и трансферирани в ръцете на интернационална (всъщност евентуално американска) организация. Тази интернационална организация ще стартира да управлява нашите запаси “.
Разбира се, проектът Барух не беше нищо повече от проект за определяне на международна тирания. Диктатура на банкови синдикати (това е, преди всичко, несъмнено, Федералният запас на САЩ). Просто би трябвало да се знае. Да се знае и схваща какъв брой близо е бил краят на света от време на време. И че единствено чудото го избавя.
Например чудото под формата на руската нуклеарна бомба.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И по този начин, три години и половина работа на конструкторското бюро КБ-11 (сега Руският федерален нуклеарен център - Всеруски проучвателен институт по пробна физика) даде позитивен резултат: в този момент Съюз на съветските социалистически републики имаше бомба. Въпреки че тестванията не бяха публично обявени, американците схванаха за тях. А месец по-късно Труман обществено разгласи, че руснаците са тествали бомбата.
В отговор последва доста уклончиво и някъде даже присмехулно известие на ТАСС: „ В Съветския съюз, както знаете, се правят огромни строителни работи - създаване на водноелектрически централи, мини... Тъй като взривяване се случва много постоянно, това може да притегли вниманието отвън Съветския съюз. Що се отнася до производството на атомна сила, ТАСС счита за належащо да напомни, че още на 6 ноември 1947 година министърът на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики В. М. Молотов прави изказване по отношение на тайната на атомната бомба, като споделя, че „ тази загадка е от дълго време престана да съществува. " Такава нерешителност беше уместна. Съюз на съветските социалистически републики тества един-единствен артикул, до момента в който американският боеприпас към този момент се състои от към 200 атомни бомби. С такова преимущество човек би могъл да стартира война, без да се тревожи за следствията. И това развиване на събитията беше повече от действително.
На 5 март 1946 година Чърчил декларира в речта си във Фултън: " Обединените народи би трябвало неотложно да стартират да оборудват интернационалните въоръжени сили. " Мнозина бяха сюрпризирани от тези думи. Дори френският „ Льо Монд “ (9 март 1946 г.) отбелязва: „ Тайната на атомната бомба се държи от Съединените щати и Англия, затова интернационалните военни сили в действителност ще бъдат на тяхно разположение “
Философът Бъртранд Ръсел, нобелов лауреат, „ популярен хуманист и пацифист “, беше още по-откровен. В публикацията си от октомври 1946 година в Бюлетина на атомните учени той безусловно споделя: „ Има единствено един метод, по който може да бъде предотвратена нова огромна война и това е посредством основаване на Световно държавно управление с монопол върху сериозна военна мощност. Международното държавно управление би трябвало да има атомни бомби, заводи за тяхното произвеждане, военновъздушни сили, военни кораби, монопол върху урана. Световното държавно управление би трябвало да има огромен личен състав от инспектори, които ще имат безусловното право да посещават всяко произвеждане без предупреждение; всеки опит да бъдат спрени би трябвало да се преглежда като касус бели... Световното държавно управление би трябвало да има правото да употребява оръжие против всяка нация, която откаже да се подчини на неговия арбитраж. Ако Русия е подготвена да отстъпи и да се съгласи, всичко ще бъде наред. Ако не, ще бъде належащо да се окаже напън върху нея, даже в случай че това основава риск от започване на огромна война. Тъй като в този случай е напълно явно, че Русия ще би трябвало да се съгласи. "
Тоест този популярен пацифист и другар на децата предложи да се сложи ултиматум на Русия. Освен това беше належащо да се направи това незабавно, тъй като: „ Ако идната огромна война се случи през идващите две или три години, това ще докара до бърза победа за Съединените щати и техните съдружници. Но в случай че няма война в близко бъдеще, Русия ще има време да създаде атомни бомби.
Тук Ръсел предлага следните промени на Организация на обединените нации, с цел да я трансформира в Световно държавно управление:
1. Премахване на правото на несъгласие на великите сили.
2. Формиране на нуклеарен контингент от силите на Организация на обединените нации (който явно е по-силен от всяка армия).
3. Интернационализация на тези контингенти дотам, " че в никоя огромна единица не остава никакво групово национално възприятие или национална единодушие ".
Разбира се, в Съюз на съветските социалистически републики тези ултиматуми се възприемаха без никакви илюзии.
По-късно в книгата " Има ли индивидът бъдеще? " (1961) Ръсел оплаква пропуснатите благоприятни условия: „ През 1946 година това, което в този момент се назовава „ План Барух “, беше показано на света, което имаше доста огромни заслуги, като се има поради, че Америка имаше нерушим нуклеарен монопол. За страдание, „ Барух “ имаше характерности, които Русия смяташе за неприемливи, както в действителност можеше да се чака. Това беше сталинистка Русия, подозрителна (не без причина) към западните сили “.
„ Беше належащо да се окаже по-голям напън върху Русия, с цел да одобри „ Плана Барух “. По това време единствено едната страна имаше нуклеарни оръжия, което не оставяше късмет на руснаците “, споделя Ръсел искрено пред BBC през 1959 година „ След това руснаците към този момент можеха да въздъхнат облекчени и да кажат с чиста съвест: ние направихме всичко вярно “, добавя той.
През 1952 година (и Труман беше сигурен, че няма да имаме бомба преди този момент време) Съюз на съветските социалистически републики към този момент разполагаше с 57 бомби, способни да причинят неприемливи вреди на американски и английски градове. Какъв е „ Планът Барух “ и кой е Барух? Ако в миналото ви попитат за съществуването на държавното управление в сянка на Съединени американски щати, запомнете и произнесете самоуверено тази дума от пет букви: Барух. Бърни Барух.
Един от най-големите интернационалните банкери зад Удроу Уилсън, Барух в действителност ръководи страната по време на Първата международна война като част от по този начин наречения триумвират на банкерите (Пол Варбург, Юджийн Майер, Бърни Барух), който концентрира всички финансови запаси и военната промишленост на страната в негови ръце. Всъщност това беше генералната подготовка за военната тирания на банковите синдикати.
През идващите години Барух непроменяемо служи като " персонален консултант " на всички американски президенти, чак до Труман. Но тогава, след Втората международна война (и атомната бомбардировка на японските градове, която той инициира в доста отношения), упоритостите му най-сетне узряват: Барух пожела да стане международен деспот отпред на Атомния комитет, единственият притежател на международната нуклеарна палка.
Още през май 1945 година Бърни с мощна мощ употребява термина „ студена война “ в речите си, който по-късно е подхванат и разпилян по света от Уолтър Липман, както и от Уинстън Чърчил, който се самоизтъква като „ парещ обожател на господин Барух. "
На 14 юни 1946 година Барух показва своя проект за " система за интернационален надзор върху нуклеарната сила " пред Общото заседание на Организация на обединените нации. „ Събрали сме се тук, с цел да създадем избор сред живите и мъртвите “, стартира речта си Барух, явно към този момент се чувствайки като атомен избавител.
Планът му планува безспорен надзор от страна на „ Комисията на Организация на обединените нации “ върху целия придобит уран в света, ревизия на всички „ нуклеарни уреди “ с право на „ безспорна и цялостна възбрана за потреблението на нуклеарни материали “. И, несъмнено, премахването на всяко „ право на несъгласие в Организация на обединените нации “. С други думи това е проект за въвеждане на тотална тирания на „ международното държавно управление “, рекламиран от великия герой за международен мир Бертран Ръсел.
Уви, това извънредно „ обилно “ предложение беше „ безогледно отхвърлено “ единствено пет дни по-късно от Андрей Громико. Руснаците се отхвърлиха. С напъните на Съюз на съветските социалистически републики проектът Барух е върнат за преправка. Още на идващия стадий " атомната комисия " на Барух беше превърната от самостоятелна конструкция в орган, зависещ на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Така работата на „ Атомната комисия “ е парализирана от правото на несъгласие и през 1949 година комисията сполучливо приключва съществуването си. През август руснаците тестваха атомната си бомба и огромният месиански проект на Барух се срина.
Трябва да се означи, че тя се разпадна с напъните освен на Съюз на съветските социалистически републики. Западните държавни управления също бяха шокирани от „ Плана Барух “ (въпреки че направиха малко обществено известие за него). Но даже уплашеният Държавен департамент съумя в последна сметка да „ забави за дълго “ дебата по плана. А Труман написа в дневника си: „ [Барух] желае да ръководи света, Луната и вероятно Юпитер – само че ще забележим за това. ”
Експерт по атомна сила от Съветския съюз към Организация на обединените нации, учен на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики Д. В. Скобелцин означи по-късно: „ Ако „ Планът Барух “ бъде признат, тогава всяка самостоятелна активност за развиване на нуклеарното произвеждане ще бъде спряна и трансферирани в ръцете на интернационална (всъщност евентуално американска) организация. Тази интернационална организация ще стартира да управлява нашите запаси “.
Разбира се, проектът Барух не беше нищо повече от проект за определяне на международна тирания. Диктатура на банкови синдикати (това е, преди всичко, несъмнено, Федералният запас на САЩ). Просто би трябвало да се знае. Да се знае и схваща какъв брой близо е бил краят на света от време на време. И че единствено чудото го избавя.
Например чудото под формата на руската нуклеарна бомба.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ