На 29 април 1917 г. Гео Милев е тежко ранен

На 29 април 1917 година Гео Милев е тежко ранен в главата, откакто поста, на който е пълководец, е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Единствено Милев оцелява, само че е тежко ранен и изгубва дясното си око.

Това напомня " На тази дата ".

Георги Милев Касабов, прочут като Гео Милев, е български стихотворец и журналист, главен представител на експресионизма в българската литература.

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (дн. гр. Раднево), в семейство на учителя и публицист Мильо Касабов. По-късно татко му се реалокира в Стара Загора, където през 1907 година основава книжарница и издателство.

Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911).

Следва романска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и написа дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не съумява да отбрани.

През декември 1913 година в списание „ Листопад “ се появяват първите му изявления – „ Литературно-художествени писма от Германия “. През юли 1914 година, след началото на Първата международна война, отпътува за Лондон, където се среща с емигриралия белгийски стихотворец Емил Верхарен. Върнал се още веднъж в Германия, с цел да продължи образованието си, Гео Милев е обвинен, че е британски разузнавач и е задържан в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, само че събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).

През март 1916 година Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за пълководец на разследващия уред в града.

През февруари 1918 година Гео Милев отпътува със брачната половинка си за Берлин, с цел да бъде опериран, като остава там до март 1919 година Въпреки петнадесет тежки интервенции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложения, театри. Революционния разгар в Германия, който има опция да следи, по-късно отразява в някои фрагменти от „ Грозни прози “.

След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „ Везни “ (1919 – 1922), което се оформя като естрада на символизма и експресионизма в България.

В почналото да излиза през януари 1924 година списание „ Пламък “ Гео Милев печата публикации под надпис „ Грозни прози “, поемата „ Септември “, както и началото на поемата „ Ад “. Заради поемата „ Септември “ брошура 7 – 8 на списанието е иззета, а Милев е даден под съд. През януари 1925 година списанието е неразрешено. На 14 май 1925 година поради поемата Гео Милев е наказан на 1 година тъмничен затвор, санкция от 20 000 лева и отнемане от цивилен и политически права за 2 години. Той взема решение да апелира постановената присъда пред Апелативния съд, само че на 15 май е извикан за „ дребна информация “ от полицията и изчезва безследно.

Останките на Гео Милев са открити през 50-те години на ХХ век в всеобщ гроб край София край Илиенци и са разпознати по изкуственото око, сложено по време на интервенциите в Германия.