На 28 юни в Полша се проведоха избори за президент,

На 28 юни в Полша се организираха избори за президент, на които нито един от претендентите не завоюва 50% от гласовете, нужни за безусловна победа. Това излиза наяве от резултатите от екзит пола, публикуван от полската телевизия директно след затварянето на изборните секции.

Настоящият полски водач Анджей Дуда, който по предварителни данни печели 41,8% от гласовете и кметът на Варшава Рафал Тшасковски с 30,4%, представляващ най-голямата полска опозиционна партия „ Гражданска платформа “, отиват на втори тур, който ще се организира на 12 юли.

На трето място е самостоятелният претендент, журналистът Шимон Хололовна, който печели 13,3%.

Държавната изборна комисия възнамерява да разгласи формалните резултати от изборите до 1 юли.

Съобщава се за рекордна изборна интензивност – 62,9%.

Изборите се наблюдават деликатно от цяла Европа, защото партията „ Право и справедливост” на Дуда постоянно влиза в спор с Европейски Съюз поради спорните си промени в правосъдната система и медиите.

Според политическите анализатори, изборите за президент ще дефинират дали ще бъде лимитирана властта на националистическото държавно управление във Варшава.

Настоящият президент Анджей Дуда е съдружник на ръководещата партия „ Право и справедливост” (PiS) и в случай че той загуби, опозицията може да направи сериозна смяна в политическия курс на страната.

Неговият противник – демократичният дясноцентристки кмет на Варшава Рафал Тшасковски, който е претендент на водещата опозиционна партия „ Гражданска платформа “, даде обещание да поправи връзките сред Брюксел и Варшава.

Наблюдателите правят оценка, че на балотажа успеха на Дуда не е обезпечена. Според последните допитвания, за двамата претенденти ще гласоподават по 46 % от гласоподавателите, а 8 % от интервюираните към момента не са се определили, а това може да има решаваща роля при крайния резултат.

Ако изборите се бяха провели на 10 май, както се планираше в началото, Анджей Дуда можеше да завоюва още на първия тук. Заради пандемията от ковид гласуването беше отсрочено и демократичната партия „ Гражданска платформа” се възползва от шанса да смени първичния си претендент с перспективния Рафал Тшасковски.

Президентският пост не е просто въпрос на авторитет за ръководещата „ Право и справедливост”, разяснява „ Дойче веле”. В Полша президентските пълномощия са по-големи, в сравнение с в Германия. Държавният глава има действителна власт и има правото да назначава хора на основни постове. Опонентите на ръководещата партия разчитат на насъбраната у жителите отмалялост и отчаяние от политиката на сегашния президент.

Ако Тшасковски стане идващият президент, опозицията ще получи мощни политически лостове.

Заради правото на несъгласие на президента „ Гражданска платформа” ще има опция да блокира приемането на който и да е закон, най-малко на доктрина. Председателят на „ Право и справедливост” Ярослав Качински предизвестява, че по този метод Тшасковски ще може да „ парализира” цяла Полша.

Политически наблюдаващи считат, че в случай че бъде определен, опозиционният претендент няма да се помири с „ недостойното поведение” на ръководещите, само че в това време ще се стреми да реализира компромис с тях по основни въпроси.

Тшасковски е определян като човек, който „ слага преди всичко ползите на страната”, считат неговите поддръжници.

48-годишният кмет на Варшава има стабилен опит с работата в държавното ръководство. През 2013-2014 година заема поста министър на администрацията и внедряване на цифровите технологии. Бил е народен представител в Европейския парламент и е взел участие в договарянията по приемането на Полша в Европейския съюз.

Тшасковски е прочут и със своята битка срещу дискриминирането на половите малцинства. През февруари 2019 година в качеството си на кмет на Варшава той подписа по този начин наречената „ Харта ЛГБТ”, защитаваща правата на лицата с нетрадиционна полова ориентировка.

Това провокира отрицателна реакция в средите на консерваторите в „ Право и справедливост”, които съзряха в сходни опити опасност за обичайното семейство.

Анджей Дуда употребява тази изразителност в предизборната си акция, като съобщи, че ЛГБТ е „ идеология”, която е по-разрушителна от комунизма.

В навечерието на локалните избори през 2018 година Тшасковски водеше акция под надпис „ Варшава за всички”. Сега явно има желание да стане „ президент на всички” и да сплоти разграниченото общество в страната.

За разлика от своите партийни последователи, той не се тормози да хвали ръководещите, когато, съгласно него, те заслужават това.

Анализаторите напомнят, че партията на Качински също се опита да сплоти обществото, само че на основата на „ национал-католическите” полезности. Тшасковски ще се опита да образува гражданско общество в Полша.

Първият либерален президент на страната Лех Валенса е спестовен в оценките си. „ Интелигенцията към този момент повярва на Тшасковски, само че жителите на дребните градове и селата не престават да поддържат партията на Качински”, счита той.