Какво означава „Видовден е“ и защо този ден плаши лъжците
На 28 юни (по остарял жанр – 15 юни) православният календар отбелязва деня на (или Вид) – млад страдалец , уважаван в Западното християнство. Но в българския фолклор, е не просто празник, а алегорично предизвестие:
„ Иде Видовден – ще се види кой какво е сторил “.
В националното схващане това е денят на истината , разплатата и откровението . Неофициалният български „ ден на съда “. Денят, в който се има вяра, че няма неистина, която да остане неразкрита, и няма зло, което да не бъде осъдено.
Корени и вярвания
Макар в формалния църковен канон Видовден да не участва като обособен празник в българската православна традиция, фолклорното му значение е надълбоко вкоренено . Наричан е още ден на „ възмездието “ или „ погледа на Видо “ – митичен персонаж, който вижда всичко. Вярва се, че на този ден божественият взор е отворен, и както споделя народът – „ кой каквото е посял, това ще пожъне “.
Видовден през днешния ден: сред мит и морал
В актуалното българско общество изразът „ Видовден ще пристигна “ се употребява постоянно като честен маркер – нещо като българската версия на кармата. Изказван със затаена вяра, със завист или с тиха убеденост, той предвещава, че „ сметката ще се заплати “.
В политиката, да вземем за пример, тази фраза е острие : употребява се в обвинявания против корумпирани властимащи, в предизборни речи и в обществените мрежи. Често ще чуете:
- „ Те ще си го получат – Видовден иде! “;
- „ На Видовден няма амнистия – всичко ще се види. “
История и орис: 28 юни в българската и международната памет
Датата 28 юни има и исторически резонанс . На този ден през 1914 година е погубен австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд , което дава началото на Първата международна война. Трагедията, тръгнала от Балканите, се трансформира в световен прелом.
Но на същата дата, по нов жанр, през 1389 година е и борбата на Косово поле – един от най-митологизираните моменти в сръбската и балканската история. Там също се приказва за Видовден – като за ден на саможертвата и историческото просветление.
Защо не забравяме Видовден?
Видовден е оня ден, в който българинът не чака съд, не разчита на институции, не вика посредник – той просто има вяра, че истината ще излезе. Че „ има Бог “ – и Видовден е неговият ден.
Тази религия е разтуха, вяра и от време на време – последната опора против безнаказаността и беззаконието.
Дали Видовден настава единствено един път в годината, или живее в съвестта ни всеки ден – зависи от това дали имаме вяра в истината. И дали сме подготвени да я посрещнем. Защото на Видовден всичко се вижда. И всичко се знае.
Присъединете се към нашия
Гърция и България изместват Турция: новите любимци на немските туристи
