На 28 юни 1913 година в румънската столица е подписан

На 28 юни 1913 година в румънската столица е подписан Букурещкият мир, който поставя завършек на Междусъюзническата война. С този контракт България губи Южна Добруджа в интерес на Румъния, която атакува страната, с цел да си вземе „ обезщетенията “, дължими от Първата Балканска война. Новата граница е избрана по линията Тутракан-Балчик. След този контракт цар Фердинанд декларира „ Свиваме знамената в раклите за по-добри дни “.

 Въпреки че тази война завършва, напълно скоро на хоризонта се задава нов спор, който назрява отдавна – Голямата война от 1914-1918 година. И двата враждуващи блока се пробват да привлекат България на своя страна. Антантата предлага източна Тракия до линията Мидия-Енос, която да се окупира веднага; безспорна зона в Македония, която ще бъде получена след войната; Егейска Македония, в случай че Гърция получи отплата в Мала Азия или се причисли към Германия; Южна Добруджа, само че след войната и в случай че Румъния бъде обезщетена с Трансилвания. Твърде доста „ в случай че “, а българите помнят какво им предизвикват съдружниците и сякаш другарски настроената Румъния. От другата страна са немските оферти, които включват и земи, откъснати от българското землище през 1834 и 1878 година – Ниш, Пирот и Враня и западно от р. Тимок чак до р. Морава; половин Косово; цяла Вардарска Македония с част от Източна Албания; при интервенция на Румъния и Гърция на страната на Антантата – Южна и Северна Добруджа и Егейска Македония. По-късно, при сключването на контракта, Турция отстъпва 2000 кв. км. в Източна Тракия край Одрин. България се причислява на страната на Централните сили през 1915 година, в следващ опит да сплоти изконните си територии.

 На 17 август 1916 година Румъния се включва във войната на страната на Съглашението. Към изпратените против България войски се включват и две пехотни и една кавалерийска дивизия. Така в Добруджа и по брега на р. Дунав са ситуирани 136 дружини, 135 батальона и 24 ескадрона. Срещу тази мощ се изправя Трета войска, отпред с ген. Тошев., разполагаща с 63 дружини, 55 батальона и 24 ескадрона. Румънци и руснаци ни превъзхождат в съответствие 2:1. Интересното е, че генералът не знае за това голямо предимство, защото разузнаването оповестява за по-малка мощ от българската. Все още не е известно, че съветските сили към този момент са пристигнали и немският защитителен проект е отритнат. Решено е да се настъпи и Добруджа да се освободи. Планът планува неотложно завладяване на крепостите Тутракан и Силистра, като по този метод да се пресече опцията румънската войска да получава подкрепления през пристанищата им. Изходът от този конфликт наподобява превдварително решен. Но на наша страна е бойният дух на българските бойци, които отиват да се бият за своята земя и фамилии и горящи от неспокойствие да си го върнат за вероломството отпреди три години. Новата ни история неведнъж потвърждава, че в такива случаи числеността на съперника е без значение.

 На 2 септември Трета българска войска навлиза в Добруджа, като основният удар е ориентиран против Тутракан. Атаката на крепостта е предоставена на ген. Киселов, пълководец на 4-та дивизия. Към него краткотрайно е предадена и цялата артилерия на армията – време за дълга блокада няма. На 3 и 4 септември българските елементи се разполагат против града, като се организират обособени битки и стартират подготовка за офанзива. Още на 3-ти към Тутракан е изпратено подкрепление, което е пресрещнато от конницата на ген. Иван Колев. Крепостта е мощно укрепена – построени са 15 форта, бездънен овраг, картечни гнезда, оръдия, укрити в блиндажи и окопи. Гарнизонът ѝ се състои от 30 000 души и още 10 000 запас. Бойното поле е разграничено на 3 бранша. I бранш с фортове 1 до 5 е поверен за защита на 9 и половина батальона, II бранш с фортове 6 до 9 разполага с 4 батальона и III бранш с фортове 10 до 15 е с 14 батальона. Главната офанзива е ориентирана против II бранш, където българите разполагат с 9 батальона, 80 оръдия, 12 картечници и 1 ескадрон – общо 18 000 бойци против 6500 румънци.

 Атаката стартира тъкмо в 6:30 сутринта на 5 септември. В 7:40 е видяно оттегляне на румънски бойци от фортове 5 и 6. В 8 часа е подредено настъплението на пехотата, персонално ръководено от офицерите, за покачване на духа и персонален образец. Войските ни са посрещнати от картечен огън, само че под символичното прикритие на артилерията в 10:30 съумяват да пробият отбраната и фортовете са завладяни. Въпреки сериозния отпор, форт 7 също е продънен и високомерен до 11 часа. До 13 часа пада и форт 8. В другите два бранша офанзивата също е сполучлива и това води до общо румънско оттегляне към втора отбранителна линия, която се трансформира в бягство към спасението.

 Противникът се пробва да се откри на едва предпазената линия, с цел да може на другия ден да контраатакува. Сутринта на 6 септември, в 4:40, българската артилерия открива огън. След това стартира масирана офанзива от всички страни. В помощ на града от Силистра са изпратени 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадрона, които са разрушени по пътя и не съумяват да стигнат до бранителите. Румънците са изтласкани към самия град, а нашите елементи доближават до възвишението, от което Тутракан ясно се вижда. Румънският командващ, ген. Теодореску, подрежда отдръпване през река Дунав и персонално се качва на първия шлеп. Отстъплението се трансформира в бягство. Българската артилерия се разполага по брега на реката и стартира обстрел по всички плаващи средства. Пламват даже петролните хранилища в отсрещния румънски град Олтения, а напълно скоро и самият град.

 За 36 часа армията ни съумява да завоюва една от най-големите си победи през войната. В последна сметка от 40 000 бойци към 28 000 се предават или са хванати в плен, дружно с тях и 400 офицери. В наши ръце попада цялото военно имущество на врага. От българска страна убитите и ранените са 8000 души. С тази борба стартира освобождението на Южна Добруджа и разгрома на Румъния. От нея остава и изразът „ Власите се давят накрай Дунава “. Мястото, където се разиграва борбата, през днешния ден е военно гробище и е част от Стоте национални туристически обекта.

Инфо: www.petel.bg