Шишманци събира най-добрите кавалджии на конкурс
На 28 октомври в село Шишманци ще се организира Трети народен конкурс „ С музиката на Никола Ганчев “. Очаква се в читалището на селото " Св. Св. Кирил и Методий " да покажат своето майсторство най-хубавите кавалджии от цялата страна.
През 2014 година, когато се навършиха 95 години от рождението на Никола Ганчев и 13 години от неговата кончина бе открит бюст монумент в родното му село. По предложение на кмета на Шишманци Костадин Иванов тази година на септемврийската сесия на ОбС-Раковски бе взето решение площада в селото да носи името на видния музикант.
Никола Ганчев е един от най-големите кавалджии на 20-ти век. Роден е на 28 септември 1919 година в село Шишманци. Майка му е била национална певица, а чичо му Васил бил кавалджията, който първи го подтикнал към свиренето. Първия си дудук получил, когато бил на 7 години. На 16-годишна възраст невероятният му гений е приет и е поканен да направи първите си записи в радиото.
От 1936 година е постоянен реализатор в " Радио София ", паралелно с най-изявените музиканти и артисти тогава. По това време основава първата си национална група: гайдар – Слави Велев, гъдулари – Александър Илиев и Недка Тонева от село Девня, единствената жена по него време, която свири на дудук, учила се от Никола Ганчев. Кулминацията в неговия креативен път настава през 1951 година с основаването на Държавния отбор за национални песни и танци с началник Филип Кутев. Никола Ганчев става основния му асистент и съветник. В продължение на 30 години Ганчев е пръв солист в ансамбъла и с най-прецизния съпровод на изтъкнати певици, като Вълкана Стоянова, Надка Караджова, Комня Стоянова, Бойка Присадова, Янка Танева и други. През многочислените си пътувания пресъздава претърпяното в музика и натрупва извънредно доста знания за българската национална музика. Макар и принадлежащ основно към тракийската школа, оставя след себе си произведения, които съставляват всички фолклорни области в България, в цялата им разноцветност и многообразие.
Преподавал е на доста млади музиканти.
И до ден сегашен неговото погрешно пловдивско хоро, което е записано преди към 45 години е на държавен изпит за студентите в академията за музикално танцово и изобразително изкуство. Това е задоволително показателно, че младите кавалджии не престават да се учат от неговата музика и посредством нея той продължава да живее в сърцата на своите фенове. Музикалният инструмент дудук е извънреден, а кавалджиите в България стават по-малко, разясниха от АМТИИ. От академията приветсват всяка направена стъпка в посока това изкуство да има своите почитатели, а състезанието в Шишманци е образец за това.
През 2014 година, когато се навършиха 95 години от рождението на Никола Ганчев и 13 години от неговата кончина бе открит бюст монумент в родното му село. По предложение на кмета на Шишманци Костадин Иванов тази година на септемврийската сесия на ОбС-Раковски бе взето решение площада в селото да носи името на видния музикант.
Никола Ганчев е един от най-големите кавалджии на 20-ти век. Роден е на 28 септември 1919 година в село Шишманци. Майка му е била национална певица, а чичо му Васил бил кавалджията, който първи го подтикнал към свиренето. Първия си дудук получил, когато бил на 7 години. На 16-годишна възраст невероятният му гений е приет и е поканен да направи първите си записи в радиото.
От 1936 година е постоянен реализатор в " Радио София ", паралелно с най-изявените музиканти и артисти тогава. По това време основава първата си национална група: гайдар – Слави Велев, гъдулари – Александър Илиев и Недка Тонева от село Девня, единствената жена по него време, която свири на дудук, учила се от Никола Ганчев. Кулминацията в неговия креативен път настава през 1951 година с основаването на Държавния отбор за национални песни и танци с началник Филип Кутев. Никола Ганчев става основния му асистент и съветник. В продължение на 30 години Ганчев е пръв солист в ансамбъла и с най-прецизния съпровод на изтъкнати певици, като Вълкана Стоянова, Надка Караджова, Комня Стоянова, Бойка Присадова, Янка Танева и други. През многочислените си пътувания пресъздава претърпяното в музика и натрупва извънредно доста знания за българската национална музика. Макар и принадлежащ основно към тракийската школа, оставя след себе си произведения, които съставляват всички фолклорни области в България, в цялата им разноцветност и многообразие.
Преподавал е на доста млади музиканти.
И до ден сегашен неговото погрешно пловдивско хоро, което е записано преди към 45 години е на държавен изпит за студентите в академията за музикално танцово и изобразително изкуство. Това е задоволително показателно, че младите кавалджии не престават да се учат от неговата музика и посредством нея той продължава да живее в сърцата на своите фенове. Музикалният инструмент дудук е извънреден, а кавалджиите в България стават по-малко, разясниха от АМТИИ. От академията приветсват всяка направена стъпка в посока това изкуство да има своите почитатели, а състезанието в Шишманци е образец за това.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ