Старозагорската опера гостува в София с Евгений Онегин
На 28 октомври от 19.00 часа на сцената на Народния спектакъл „ Иван Вазов ” Старозагорската опера ще показа за първи път в София своята забележителна режисура на операта „ Евгений Онегин ” от П. И. Чайковски. Гостуването е част от богатата юбилейна стратегия на театъра, отдадена на неговата респектираща 100-годишнина.
Още с появяването си на старозагорска цена през ноември предходната година, спектакълът на операта „ Евгений Онегин ”, с чиято премиера бе намерено 53-то издание на неповторимия по рода си Фестивал на оперното и балетното изкуство, провокира възторга на оперните фенове. Препълненият салон на Старозагорската опера в две следващи вечери и вълна от суперлативи дефинираха триумфа и възходящия път на една режисура, в която нейните основатели и блестящи реализатори вложиха целия си креативен жар и гений.
Операта „ Евгений Онегин ” е може би най-играното съветско заглавие в 99-годишната история на Старозагорската опера.
За първи път шедьовърът на П. И. Чайковски е подложен в Стара Загора през 1952 година, а последната постановка е с премиера през 1973 година 50 години по-късно Старозагорската опера показа великолепието на съветската класика в нов автентичен прочит. С предизвикването се зае въодушевен и въодушевен екип в лицето на режисьора Славчо Николов, художника Гендони, основния диригент маестро Ивайло Кринчев, хормайстора Младен Станев, хореография и пластика – Ромина Славова и Марсело Молина.
На 28 октомври софиянци и гостите на столицата ще имат опцията да се насладят на изкуството на удивителен солистичен състав.
В ролята на Татяна ще се изяви звездата на украинската оперна сцена с възходяща интернационална кариера, солистката на Старозагорската опера Тамара Калинкина, която остави без мирис фестивалната аудитория в Стара Загора със своето удивително преобразяване.
Певица с хубав глас и покоряваща артистичност, Тамара Калинкина ще стъпи за повторно на сцената на Народния спектакъл – феновете сигурно си спомнят нейното впечатляващо присъединяване в програмата на „ Концерта за мир ” през 2022 година.
В ролята на Евгений Онегин ще се показа международно приетият румънски баритон Йонуц Паску – предстоящ и приветстван в разнообразни водещи баритонови партии в Старозагорската опера и на сцената на Софийската опера и балет. Изключителният бас Ивайло Джуров ще бъда Княз Гремин, а в ролята на Олга феновете ще видят надарената млада певица-солистка на Русенската опера Глория Пенчева.
Утвърденият тенор Николай Моцов ще извърши ролята на Ленски.
Участват още Тереза Бракалова – в ролята на Филипевна, Добринка Койнова /Ларина/, Стоян Буюклиев /Мосю Трике/, Александър Милев /Зарецки/, Костадин Якшев /Гильо/, оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора. Диригент Маестро Ивайло Кринчев.
В постановката на операта „ Евгений Онегин ” режисьорът Славчо Николов предава модерни внушения на безконечните тематики за любовта, другарството, верността, вложени в гениалните стихове на Пушкин и музиката на Чайковски.
„ В нашия театър главната тематика е в пропуснатите благоприятни условия, да се замислим какво ни се дава от ориста, по какъв начин го одобряваме за даденост - не го ценим и не го пазим. И когато го изпуснем започваме да страдаме за това, което сме изгубили.
Затова тематиката на спектакъла е „ Няма по-голям Ад от пъкъла на пропуснатите благоприятни условия “.
Така е и с нашите герои, всеки един от тях пропуща опцията си да се зарадва на това, което му е обещано. Онегин заради своята суетност и его, Ленски поради прекомерна невзискателност, Олга от кокетност, Ларина в смирение към догмите на фамилията. Татяна и Гремин са тези, които се радват на момента, на това, което имат и имат. И не инцидентно Татяна резервира честността си до край, защото тя съумява да се наслаждения на това, което и притежава… ” – споделя режисьорът Славчо Николов.
Искрящ акцент в постановката са истинския театрален дизайн и изобилието от багри и разкош в костюмите, които са основани от художника Гендони: „ Когато създавах декора на операта „ Евгений Онегин “ желаех да направя персонален и автентичен прочит на културната амалгама на Пушкиновата ера. Исках да обгърна сцената с топлината на съветски шал.
Потопих в тази мекост имперската белота на семпла класицистична колонада, която с изпъкналата страна на елипсовидно подредените колони да прикани щастливите от плодовете на своя труд селяни в дома на господарката Ларина. Семплата архитектура на декора оставя въздух за богатата цветност на костюмите, отразяваща прочувствената просторност на съветската провинция… ”
Диригентът Ивайло Кринчев и музиката на Чайковски: „ Във всяка моя интерпретация на музиката на Чайковски постоянно съм търсил да открия тези мощни трагични конфликти, разкриващи дълбочината на психическите процеси в човешката душа. Това важи с още по-голяма мощ в операта „ Евгений Онегин ”, поради гениалният текст на Пушкин. Не познавам друга музикално-сценична творба с толкоз мощен книжовен първоизточник.
Бих я определил, като лирико-психологическа опера, в която при релативно елементарния по план и драматургия сюжет има извънредно благосъстояние и многоликост в построяването на облиците. Стремил съм се да пресъздам онази непрекъснатост на музикалното развиване, която е водила композитора до основаването на сцени-диалози, сцени-арии, като освен това арията резервира цялостната си приключена форма.
Вокалните линии са необятно разгърнати и извънредно мелодични. Партитурата е пример на типичната за Чайковски майсторска оркестровка с богата темброва палитра и солистични линии, предизвикателство за изпълнителските качества на всеки музикант. ”
Още с появяването си на старозагорска цена през ноември предходната година, спектакълът на операта „ Евгений Онегин ”, с чиято премиера бе намерено 53-то издание на неповторимия по рода си Фестивал на оперното и балетното изкуство, провокира възторга на оперните фенове. Препълненият салон на Старозагорската опера в две следващи вечери и вълна от суперлативи дефинираха триумфа и възходящия път на една режисура, в която нейните основатели и блестящи реализатори вложиха целия си креативен жар и гений.
Операта „ Евгений Онегин ” е може би най-играното съветско заглавие в 99-годишната история на Старозагорската опера.
За първи път шедьовърът на П. И. Чайковски е подложен в Стара Загора през 1952 година, а последната постановка е с премиера през 1973 година 50 години по-късно Старозагорската опера показа великолепието на съветската класика в нов автентичен прочит. С предизвикването се зае въодушевен и въодушевен екип в лицето на режисьора Славчо Николов, художника Гендони, основния диригент маестро Ивайло Кринчев, хормайстора Младен Станев, хореография и пластика – Ромина Славова и Марсело Молина.
На 28 октомври софиянци и гостите на столицата ще имат опцията да се насладят на изкуството на удивителен солистичен състав.
В ролята на Татяна ще се изяви звездата на украинската оперна сцена с възходяща интернационална кариера, солистката на Старозагорската опера Тамара Калинкина, която остави без мирис фестивалната аудитория в Стара Загора със своето удивително преобразяване.
Певица с хубав глас и покоряваща артистичност, Тамара Калинкина ще стъпи за повторно на сцената на Народния спектакъл – феновете сигурно си спомнят нейното впечатляващо присъединяване в програмата на „ Концерта за мир ” през 2022 година.
В ролята на Евгений Онегин ще се показа международно приетият румънски баритон Йонуц Паску – предстоящ и приветстван в разнообразни водещи баритонови партии в Старозагорската опера и на сцената на Софийската опера и балет. Изключителният бас Ивайло Джуров ще бъда Княз Гремин, а в ролята на Олга феновете ще видят надарената млада певица-солистка на Русенската опера Глория Пенчева.
Утвърденият тенор Николай Моцов ще извърши ролята на Ленски.
Участват още Тереза Бракалова – в ролята на Филипевна, Добринка Койнова /Ларина/, Стоян Буюклиев /Мосю Трике/, Александър Милев /Зарецки/, Костадин Якшев /Гильо/, оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора. Диригент Маестро Ивайло Кринчев.
В постановката на операта „ Евгений Онегин ” режисьорът Славчо Николов предава модерни внушения на безконечните тематики за любовта, другарството, верността, вложени в гениалните стихове на Пушкин и музиката на Чайковски.
„ В нашия театър главната тематика е в пропуснатите благоприятни условия, да се замислим какво ни се дава от ориста, по какъв начин го одобряваме за даденост - не го ценим и не го пазим. И когато го изпуснем започваме да страдаме за това, което сме изгубили.
Затова тематиката на спектакъла е „ Няма по-голям Ад от пъкъла на пропуснатите благоприятни условия “.
Така е и с нашите герои, всеки един от тях пропуща опцията си да се зарадва на това, което му е обещано. Онегин заради своята суетност и его, Ленски поради прекомерна невзискателност, Олга от кокетност, Ларина в смирение към догмите на фамилията. Татяна и Гремин са тези, които се радват на момента, на това, което имат и имат. И не инцидентно Татяна резервира честността си до край, защото тя съумява да се наслаждения на това, което и притежава… ” – споделя режисьорът Славчо Николов.
Искрящ акцент в постановката са истинския театрален дизайн и изобилието от багри и разкош в костюмите, които са основани от художника Гендони: „ Когато създавах декора на операта „ Евгений Онегин “ желаех да направя персонален и автентичен прочит на културната амалгама на Пушкиновата ера. Исках да обгърна сцената с топлината на съветски шал.
Потопих в тази мекост имперската белота на семпла класицистична колонада, която с изпъкналата страна на елипсовидно подредените колони да прикани щастливите от плодовете на своя труд селяни в дома на господарката Ларина. Семплата архитектура на декора оставя въздух за богатата цветност на костюмите, отразяваща прочувствената просторност на съветската провинция… ”
Диригентът Ивайло Кринчев и музиката на Чайковски: „ Във всяка моя интерпретация на музиката на Чайковски постоянно съм търсил да открия тези мощни трагични конфликти, разкриващи дълбочината на психическите процеси в човешката душа. Това важи с още по-голяма мощ в операта „ Евгений Онегин ”, поради гениалният текст на Пушкин. Не познавам друга музикално-сценична творба с толкоз мощен книжовен първоизточник.
Бих я определил, като лирико-психологическа опера, в която при релативно елементарния по план и драматургия сюжет има извънредно благосъстояние и многоликост в построяването на облиците. Стремил съм се да пресъздам онази непрекъснатост на музикалното развиване, която е водила композитора до основаването на сцени-диалози, сцени-арии, като освен това арията резервира цялостната си приключена форма.
Вокалните линии са необятно разгърнати и извънредно мелодични. Партитурата е пример на типичната за Чайковски майсторска оркестровка с богата темброва палитра и солистични линии, предизвикателство за изпълнителските качества на всеки музикант. ”
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ