На 28 октомври 1944 г. в Москва се подписва примирие

На 28 октомври 1944 година в Москва се подписва помирение сред България, от една страна, и Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати.

Това написа Военно-историческият музей.

Създават се условия за включване на българската войска в заключителния стадий на Втората международна война в съюз с страните от Антихитлеристката коалиция.

Съставеното на 2 септември 1944 година държавно управление отпред с Константин Муравиев взема решение да скъса с Германия и афишира „ цялостен и безукорен неутралитет “.
Съюзниците не са впечатлени от този акт, даже го възприемат като ход в интерес на Хитлер. На 6 септември държавното управление трансформира позицията си и афишира война на Германия. И на 8 септември българските войски в Гърция, Македония и Сърбия влизат в сражения с немски елементи в регионите на Серес, Ксанти, Прилеп, Връшка чука, Кула...

Върху държавното управление на Отечествения фронт, пристигнало на власт на 9 септември 1944 година, тегнат съществени външнополитически проблеми: изолираност на страната, неприязън откъм съседите ѝ, действителна заплаха от поредна национална злополука.

При това в оня миг България се оказва в невиждана интернационална обстановка - оповестила е война на Германия, само че със силите от антихитлеристката коалиция не е подписала даже помирение. Тя в действителност е във война с съвсем целия свят.

Единственият ѝ метод да позаличи тежкото завещание от съюза с Хитлер е да взе участие в разгрома на Третия райх. Само по този начин тя може да се надява на по-благоприятно отнасяне от спечелилите във войната.

Часове откакто е поел властта, министър-председателят на Отечествен фронт Кимон Георгиев декларира, че България „ ще приобщи всички сили и средства към напъните на Съветския съюз и неговите велики съюз­ници за изгонването на германците от Балканите “.

Съюзниците реагират разнопосочно. Съюз на съветските социалистически републики приема българското решение и упорства за неотложно включване на българската войска във войната. Съображенията му са и политически, и военни. Германска войска от съвсем 400 хиляди души се намира на гръцка територия. Нейното гладко отдръпване би засилило хитлеристките позиции в северната част на полуострова и в Унгария.

Съветското мнение се поддържа и от Съединени американски щати. Обаче Лондон реагира остро „ срещу “ даването на България на статут на съвоюваща съюзническа страна, само че приет без особени проблеми на... Италия . Причините са както в одобрената антибългарска настройка на множеството английски ръководещи, по този начин и в очертаващото се следвоенно състояние.

Неофициално Сталин и Чърчил са се договорили Гърция да остане в британската сфера на въздействие, а България в руската. А гръцките политически среди остро отхвърлят включването на българската войска в съюзническите сили. Резервирано е и управлението на партизанската Югославска народоосвободителна армия (ЮНОВ). Тази позиция идва не толкоз от съпротивата, водена до септември 1944-та против българските войски, колкото от сръбската упоритост да бъдат арестувани заграбените след Първата международна война български територии. Дори не други, а сръбските... комунисти поставят през 1943 година началото на бруталното премахване на българското национално схващане във Вардарска Македония и натрапват македонизма.

Гръцките и югославските политически фактори не крият и упоритостите си да откъснат нови територии от България. Югославия протяга ръка към Пиринския край, а Гърция желае да завладее Родопите.

В резултат от руския напън Лондон дава единодушие българската войска да се включи във военни дейности на непозната територия, обаче единствено с позволение на съответните страни. Но държавното управление на Отечествен фронт не получава директен контакт с щаба на югославския партизански началник Йосип Броз Тито; тогава на 21 септември то се обръща към Москва.

Сталин е безапелационен: военната и политическата конюнктура постановат включването на българската войска във войната. Тази позиция той оповестява на Тито, който е на посещаване в Москва.

Резултатът от натиска на Сталин е официално скрепен с контракта, подписан на 5 октомври 1944 година в Крайова от Тито и от българската държавна делегация. Българската войска ще води военни дейности на югославска територия, само че единствено в избрани региони.Така политическите спънки са преодолени.

След експлоадирането на войната на 1 септември 1939 година стартира мобилизационно и стратегическо развръщане на Българската войска и засищане с съвременно въоръжение и техника.

За първи път въоръжените сили се разделят по типове – Земни, Въздушни и Морски.

България резервира неутралитет до 1 март 1941 година, когато подписва Тристранния пакт с Германия, Италия и Япония и се включва във Втората международна война. Извършват се организационни и структурни промени във всички типове и родове войски. В сухопътните войски се основават нови оперативни обединявания – 5-а обособена войска и два корпуса. Във въздушните войски се провеждат летателни, летищни, парашутни войски и противовъздушна защита. В морските войски се включват Дунавска флотилия, Черноморски и Беломорски флот.

В хода на войната, с посредничеството на Германия и Съюз на съветските социалистически републики, на 7 септември 1940 година България и Румъния подписват конвенция в Крайова за възвръщане на Южна Добруджа. Възстановяват се историческите права на България върху изконна земя, незаслужено отнета по силата на Букурещкия контракт от 1913 година и Ньойския контракт от 1919 година Добруджанското население посреща със сълзи на очи и „ ура “ войските на 3-та войска с командващ генерал-лейтенант Георги Попов.

5-а и 2-ра българска войска, през април 1941 година правят поетапно заемане на Македония и Беломорска Тракия.

Българското население в тези земи приема този акт за свое национално избавление, като крачка към обединяването на българската нация. Загубите на Германия на Източния фронт и заплахата от възможен англо-американски десант по Егейското крайбрежие постановат образуването на два корпуса. През януари 1942 година Първи български корпус заема елементи от Югоизточна Сърбия с щаб в гр. Ниш, а през ноември 1943 година три пехотни дивизии са обединени във Втори български корпус с щаб в гр. Драма. Задачите на корпусите са охранителни, отбранителни и маневрени. Двата корпуса се разформироват през септември 1944 година

На 12 декември 1941 година България афишира война на Съединени американски щати и Англия. „ Символичната война “ скоро се трансформира в действителност с трагични последствия.

В края на 1943 година и началото на 1944 година бомбардировките над страната ни стават интензивни и с тежки провали. Бомбардирани са 168 обитаеми места, разрушени са над 12 000 здания, жертвите са 1 828 убити и 2 372 ранени. Летците, които пазят българското небе, демонстрират смелост и се покриват със популярност. Имената на Димитър Списаревски, Неделчо Бончев, Асен Ковачев, Петър Бочев, Стоян Стоянов и доста други остават в историята на българската военна авиация като знак на подвиг и всеотдайност.

През септември – ноември 1944 година се прави готовност, концентриране и стратегическо развръщане на българската войска, включена в състава на руския Трети украински фронт. Предвижда се нахлуване на запад, спиране на пътищата и разгромяване на отстъпващата немска армейска група „ Егея “. Главнокомандващ българската войска е генерал-лейтенант Иван Маринов. Проведени са четири настъпателни интервенции: Нишката и Косовската – от 2-ра войска с командващ генерал-лейтенант Кирил Станчев, Страцин – Кумановската – от 1-ва войска с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев и Брегалнишко – Струмишката – от 4-та войска, с командващ генерал-майор Асен Сираков. При Ниш, Страцин и Стражин, при Щип и Велес българският боец демонстрира всеобщ подвиг. Имената на хиляди бойци и командири остават в славната летопис на военната ни история.

През интервала декември 1944 година – юни 1945 година България взе участие в заключителния стадий на Втората международна война с образуваната Първа българска войска, в състав от 130 000 души, с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев. През януари 1945 година българските войски правят 250 км преход с двойно прекосяване на р. Дунав и заемат за защита полоса по левия бряг на р. Драва. Проведени са Сремската, Дравската, Мурската и Чаковецката интервенции. От главните сили на армията са образувани 3-ти и 4-ти корпуси с командири генерал-майор Тодор Тошев и генерал-лейтенант Стоян Трендафилов.

Активните отбранителни дейности на българските войски при селата Дравасоболч, Дравачехи и Драваполконя са отразени в най-авторитетните вестници в Европа и в света. Първа българска войска приключва бойния си път в подножието на австрийските Алпи и на 17 юни 1945 година се завръща в родината с победно развети флагове.

Загубите на Българската войска във Втората международна война възлизат на 40 450 души. От тях убитите са 8 337, ранените – 22 958, а безследно изчезналите – 9 155.