На 28 октомври 1940 година Атина отговаря с Не на

На 28 октомври 1940 година Атина дава отговор с " Не " на настояването на Мусолини за прекосяване на войските през гръцка територия. Денят Охи се чества от всички гръцки общности по света с военни паради, като в Гърция обилни церемониал има в столицата Атина и в Солун.

Решението за нахлуване против Гърция се взима още на 15 октомври от фашистките сили, само че Хитлер и неговите съветници не одобряват страната за сложна цел. Единствената ни спънка са калните ѝ пътища ” споделят без съмнение. По тази причина денят за нахлуване се мести на 28 октомври, напомня академия " Олимпия ".

Ултиматумът е показан призори след разногласия в немското посолство в Атина от страна на италианския дипломат в Атина Емануеле Граци. В ултиматума се изисква от Гърция или да позволи на войските на Оста да влязат на територията на Гърция и да заемат „ стратегически позиции “, или в противоположен случай да бъде оповестена война.

Отговорът е къс: όχι (чете се охи и значи Не). В утрото на 28 октомври гръцкото население, без значение от политиците си, излиза на улиците, скандирайки „ Охи “. От 1942 година този ден се отбелязва като Деня Охи.

В отговор на отхвърли на премиера Йоанис Метаксас италианските войски, ситуирани на територията на Албания, която към този момент е била окупирана по това време от Италия, в 05:30 ч. сутринта нападат гръцките погранични пунктове.

В утрото на 28 октомври 1940 година Атина се разсънва от сирените на противовъздушната защита и всички гърци скандират безапелационното «όχι». В 9:30 сутринта се правят първите въздушни бомбардировки в Пирея без последици, до момента в който в Патра има починали. Коринтският канал и военноморската база Превеза също са бомбардирани. В следобедните часове на 28 октомври Мусолини с горделивост оповестява на Хитлер за офанзивата против Гърция.

Първоначално италианската войска реализира триумфи, настъпвайки на гръцка територия, само че те след това са разрушени и изтласкани от Епир, като военните дейности се придвижват на албанска територия. Това принуждава Хитлер да се намеси на страната на своя съдружник Мусолини.

След като гърците съумяват да отхвърлен армията на Мусолини, напролет на 1941 година Англия взема решение да ги поддържа в допълнение, като за задачата изпраща в страната експедиционен корпус, състоящ се най-вече от новозеландски и австралийски бойци. Така окончателното проваляне на Италия наподобява надали не неизбежно, напомня " Дойче веле ".

Тази заплаха, само че и страхът, че от Северна Гърция британците биха могли да бомбардират така значимите за нападението против Съюз на съветските социалистически републики нефтени полета в Румъния, подтикват Хитлер към решението да стартира една война, която в действителност не желае. На 6 април 1941 година немските войски атакуват Гърция и (по други причини) Югославия. Гърция е разграничена на три окупационни зони. Атина, Солун, Източна Тракия, завладеният от десантните войски Крит и няколко острова в Егейско море се падат на Германия, чиито войски на Балканите се състоят най-вече от австрийски бойци. Източната част от гръцка Македония, както и съвсем цяла Тракия са окупирани и анексирани от България. Остатъкът е за Италия.

Всички окупационни войски правят закононарушения, само че изключително жестоки са българите и германците. София води насилствена политика на българизиране и залага на систематичните прокуждания, като задачата ѝ е да насели окупираните територии с български селяни. За военните закононарушения на България в Гърция могат да се изпишат цели книги. А за немските зверства - още повече. Частите на Секретен сътрудник и на Вермахта правят голям брой всеобщи кланета, най-известните измежду които са в Комено, Калаврита и Дистомо. При клането в Комено през август 1943 година нацистите избиват над 300 души, измежду които и доста дами и деца. През декември 1943 година бойци от Секретен сътрудник избиват в Калаврита съвсем 500 мъже, а през юни 1944 година в Дистомо са екзекутирани над 200 мъже, дами и деца.

Кланетата в Комено, Калаврита и Дистомо са замислени като възмездие за осъществени преди този момент партизански набези против немски бойци. Така да вземем за пример в Калаврита партизани екзекутират над 80 пленени немски бойци, на което нацистите дават отговор с клането през декември 1943 година.

Но не всички опустошения в Гърция са дело на германците. Малка английска специфична част е известна с множеството си саботажни акции, ориентирани основно против железопътната линия Солун-Атина, която е била от решаващо значение за снабдяването на африканския корпус. В края на 1942 година британците, дружно с локални партизани, правят една от най-големите саботажни акции по време на войната - те взривяват фамозния мост над река Горгопотамос, което се възприема като знак на началото на масираната гръцка опозиция против окупаторите.

В годините на войната Гърция страда освен поради зверствата, осъществявани от окупаторите. Британската морска обсада и немските плячкосвания водят до всеобщ апетит. Само през първата окупационна зима от апетит умират над 100 хиляди гърци. Под натиска на Съединени американски щати британците са принудени да разхлабят блокадата, което дава опция на швейцарския Червен кръст да достави храни в Гърция. Броят на жертвите на глада понижава доста, само че когато през октомври 1944 година се изтегля от Гърция, Вермахтът оставя след себе си друга война - гръцката революция, която носи нови опустошения и гибел, завършва чак през 1949 година.