На 28 ноември 1941 г. е издадена заповед от Щаба

...
На 28 ноември 1941 г. е издадена заповед от Щаба
Коментари Харесай

Опитът от Великата отечествена война изведе сапьорното инженерство на ново ниво

На 28 ноември 1941 година е издадена заповед от Щаба на Върховното командване „ За подценяването на инженерната работа и неправилното потребление на инженерните войски и средства “. Този документ, както и редица други, оказва въздействие върху актуалната съветска войска, даже по време на актуалната специфична интервенция. Защо Сталин подлага на критика сапьорите и по какъв начин са поправени?

Сапьорите в армията са специфични хора, виновни за военноинженерни задания, които улесняват дейностите на техните войски и ги усложняват за врага. Те вземат участие в установяването на пътища, основаването на лични и обезвреждане на вражеските отбранителни структури и се занимават с миниране и разминиране. Но в предвоенната Червена войска имаше проблеми с образованието на сапьори.

Грешки от преди войната

В навечерието на войната руските инженерни войски, даже в спокойно време, нямат офицери и подофицери и съществени типове оръжия. По време на ученията сапьорните подразделения участваха единствено в подготвителния интервал за съоръжение на командни пунктове и пътища. Те рядко вземат участие в самите маневри. През останалото време инженерните елементи са заети с построяването на укрепени региони наоколо до границата. Нивото на образование и бойната успеваемост на сапьорите е ниско. Инженерната подготовка на командния състав на Червената войска се смята за незадоволителна.

Всичко това е директно обвързвано с провалите на Червената войска в началния интервал на Великата отечествена война. Съветските елементи не съумяват да основат мощна отбрана против настъпващия зложелател. Така командването на Северозападния фронт отбелязва, че „ неприятно проведената защита води до там, че врагът с дребни сили и без обилни загуби си връща всичко, което войските са завзели предния ден. “

Редица руски командири, без да схващат значимостта на сапьорните елементи, ги употребяват като елементарна пехота. В резултат на това дилемите за миниране на региона и разрушение на мостове не биват решени и отбранителни линии не биват основани.

Сапьорите получиха самостоятелност

На 28 ноември 1941 година Щабът на Върховното командване издава заповед № 0450 „ За подценяването на инженерната работа и неправилното потребление на инженерните войски и средства “, подписана от Сталин и маршал Шапошников, шеф Генщаба на Червената войска.

В заповедта се отбелязва незадоволителната организация на инженерната работа. В доста полкове и дивизии личният състав не знае по какъв начин да „ изкопае вярно окоп или да извърши работата по построяването на бариери “. Поради това по време на защитата войските не основават инженерно оборудвани позиции. В резултат на това врагът преодолява такива линии „ безусловно за няколко часа и без доста загуби “. Както пишат Сталин и Шапошников, даже „ такива елементарни средства като блокажи и бариери, които се употребяват в съветската войска в продължение на няколко века, към този момент са в предишното “.

Както се отбелязва в заповедта, с началото на войната армията получава доста разнообразни минно-експлозивни оръжия, чието вярно потребление може да повлияе на триумфа на отбранителните борби. Но за мини и други трудности се сещат в последния миг.

Следователно защитата се организира неприятно. Поставянето на минни полета освен е осъществявано с груби неточности, само че и са недобре маркирани и охранявани. Схемите за миниране не са доставяни до командването на частите. Така минните полета даже съставляват по-голяма опасност за личните войски, в сравнение с за врага, защото руските танкове и пехота от време на време налитат върху тях.

Сталин и Шапошников също показват неналичието на взаимоотношение сред командирите на техниката и комбинираните оръжия. Началниците на инженерните отдели на фронтовете и армиите работят безинициативно. Те не вземат участие в създаването на оперативни проекти, защото щабът на фронта не ги включва в такава работа и не им е слага съответни задания. В резултат на това няма взаимоотношение сред сапьорите и другите клонове на армията, а това от своя страна води до недоумение на значимостта на инженерните войски от командирите. Поради това последните, като не намираха друго приложение за тях, постоянно ги използваха за други цели.

Щабът на Върховното командване взема решение да увеличи статута на сапьорите и да промени системата за взаимоотношение с тях. С тази заповед началниците на инженерните войски на фронтовете и армиите стават техни заместник-командири, като получават правото да имат персонални дребни щабове. Военните препоръки на всички равнища са длъжни да ги включат в създаването на оперативни проекти за потребление на сапьори по предопределение. Щабът не разрешава потреблението на сапьори като пехота или за попълване на други клонове на армията. Сега фронтовите и армейските сапьорни елементи би трябвало да се държат „ в пестник “, като бързо ги концентрират върху най-важните области на бойните интервенции.

И за по-голяма самостоятелност на сапьорите в Червената войска е въведена длъжността шеф на инженерните войски, който стана военачалник Леонтий Котляр. На него е поверено както управлението на инженерните войски, по този начин и инженерното обезпечаване на всички интервенции на фронта. В допълнение, новосформираните сапьорни армии, военни инженерни и отбранителни работи, отдели на организации с нестопанска цел, както и инженерни академии и учебни заведения му стават подчинени.

Щабът подрежда на Котляр да сътвори в границите на 20 дни 90 сапьорни батальона като запас за Главното командване на Червената войска. Тези елементи би трябвало да бъдат снабдени с нужното съоръжение, освободени от всякаква странична работа, съсредоточавайки вниманието си единствено върху бойната подготовка.

Също по този начин беше решено да се сътвори инженерно разузнаване, което би трябвало да прониква през вражеските линии и минни обекти. За задачата в сапьорните батальони би трябвало да се образоват групи разузнавачи и диведсанти.

Опитът от Великата отечествена война е жив и през днешния ден

Заповед № 0450 се трансформира във значим документ, който дава на сапьорите по-голямо значение в очите на армията. Но в бъдеще щабът продължава да следи активността на инженерните войски, както се вижда от по-късните му заповеди.

Една от тях е заповедта „ За потреблението и превъзмогването на минни полета “ от юли 1943 година В нея военното управление отбелязва, че войските към момента имат огромни дефекти както в слагането на минни полета, по този начин и в обезвреждането на вражеските мини. Оказва се, че дивизионно-армейското командване, когато провежда защитата, съвсем не се занимава с въпроса за минните полета, оставяйки го на инженерното си шефство. Сапьорите, без да получават съответни указания за миниране, слагат мини, без да координират дейностите си с други войски. Поради това минни полета биват основани единствено пред фронтовата линия, само че не и в дълбочината на защитата. В резултат на това врагът, откакто пробива предната линия на руската защита, както означи щабът, „ получава опция да се движи напред свободно и без закъснение “.

Разкрити са случаи, когато минирането се извършваше по модел, което разрешава на германците елементарно да разпознават руските минни полета. А в непосредствения руски гръб ги чакат неминирани мостове, пътни възли и липса на противотанкови зони. Всичко това е в интерес на вражеските танкисти, които имат независимост на деяние по време на пробива. По време на настъплението на руските войски дейностите на сапьорите не са прикрити и не са координирани с други елементи, което основава компликации при пробиването на защитата на съперника.

Издадени са редица заповеди за възстановяване на дейностите на сапьорите освен в отбрана, само че и в нахлуване. Сред тях е основаването на преградни групи при пробив на противниковата защита, прикрити с огнестрелно оръжие, както и сапьорни групи с мини, съпътстващи танкове и пехота, за бързо миниране на позиции при прекосяване към защита.

Също толкоз значим документ в историята на сапьорните елементи е Заповед на № 0791 от 10 октомври 1942 година Тази заповед регламентира дейностите на сапьорите по време на миниране, разпознава лицата, виновни за това, и изяснява разпоредбите за поддържане на специфична документи, в това число диаграми на минни полета.

Коригирането на грешките в дейностите на инженерните войски, почнало на 28 ноември 1941 година, дава плодове. По време на войната сапьорите последователно се отървават от тези дефекти. В резултат равнището на техния професионализъм нараства, както се вижда от Берлинската интервенция. Преди нападението на немската столица сапьорите на 1-ви белоруски фронт отстраняват общо към 30 хиляди мини: 20 хиляди немски мини, както и 10 хиляди свои, сложени за отбрана на войските по време на натрупването им на плацдармите.

Заповедите от тези времена не престават да въздействат на настоящата съветска войска. Пример за това е неуспехът на контранастъплението, извършено от ВСУ тази година заради компликациите при пробива на съветската защита, която включва обширни минни полета, минирани по нетрадиционни способи. Този факт демонстрира, че Инженерните войски на въоръжените сили на Руската федерация не са не запомнили опита от Великата отечествена война.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем рестриктивните мерки.

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР