Само в ШОУ! Топ стилистът Евгени Петров: Няма пенсионирана ножица!
На 28-ми януари (неделя) от 17:00 ч. в кино „ Люмиер” е премиерата на документалната лента „ Остриета”, в която се наблюдава вълнуващата история на фризьорското изкуство в България пътя на емблематичната работна група „ КЕНТ” – Кръстю Капанов, Евгени Петров, Недялко Недялков и Тодор Тошев. Специално пред националното издание „ ШОУ” топ стилистът Евгени Петров разкрива любопитни детайлности и от житейската, и от професионалната си пътека досега.
- Да създадем бърз скок във времето и да смесим това, което е било преди с това, което е през днешния ден, с цел да разберем за какво в посланието на „ Остриетата” се съдържа толкоз живот?
- Оказа се, че в моята рода осем души са фризьори – майка ми, нейните сестри, племенници и така нататък Впоследствие аз нямах никаква визия, че ще ставам коафьор. Майка ми беше на специализация в Германия, а аз рисувах, по тази причина се записах в Техникума по вътрешна архитектура и благоустройство. След като тя се върна, ми сподели: „ Ти дърводелец няма да ставаш!”, обади се на шефа на Техникума и на 15-ти октомври към този момент бях в Техникума по облекло, в първата паралелка по фризьорство. Оттам нататък беше две години учене. Старите преподавателки напишат урока на дъската и споделят: „ Евгени, стани и го разкажи!” Аз откликвам: „ Но аз не го знам…”, а те прибавят: „ Не, не, ти си фризьорско дете, ще го разкажеш”.
С Тодор (Тодор Тошев, б.а.) и Недялко (Недялко Недялков, б.а.) бяхме съученици, а Къци (Кръстю Капанов, б.а.) учеше занаята в един салон в Банята (Централна баня, б.а.). Впоследствие не ми даваха работа, тъй като още нямах навършени 16 години, а след това пристигна и постановлението на страната за „ Кремиковци” – че мъже не могат да работят тази специалност. И третото, което беше – „ млад коафьор няма право да стартира работа в центъра”. И ме пратиха в Подуяне – до спектакъл „ Трудов фронт”. Другото смешно беше, че татко и наследник, майка и наследник, нямат право да работят в един салон.
- Защо?! Може ли въобще да има свястно пояснение?
- Причината – да не крадат (смее се).
- Какво по-точно да крадат?
- Ами от оборота. А какво имаше да се краде – една фризура беше 0, 50 ст., подстригването – 0, 30 ст. Какво можеш да откраднеш?! И по този начин дълги години бях държавен коафьор. После направиха Младежкия салон на „ Стамболийски”, където към този момент можех да отида на работа. Така 30 години бях държавен коафьор – в държавния салон. Това, което го няма на никое място по света.
- И в този момент, години по-късно, показваш освен, че си преборил статуквото, само че и че си се справил с тежестта на парадокса в него?!
- Да, уповавам се. Всичките тези години нашето предпочитание и упоритост беше да се сътворяваме като име и като компания. В салона на „ Стамболийски” работеха 12 индивида, само че всеки го знаеше като „ Салонът на Евгени”. А той не беше мой, беше държавен. Оттам нататък градяхме име – и в името на специалността и на хубостта, се стремяхме да гоним европейски и международни равнища. Но при липса на всякаква информация, може умерено да се каже, че ние бяхме самоуки. Казвам го и във кино лентата „ Остриетата” – с хиляди връзки се абонирахме във Френския културен институт за списание „ Коафьор дьо пари” и по цели нощи сме се чудели кое по какъв начин се прави и за какво, с цел да стигнем до някаква европейска или международна мода. После внедрихме подстригването Сасон, започнахме да преподаваме на нашите сътрудници, които бяха всезнаещи и викаха „ А, това и ние го знаем”, издействахме нова цена на по-скъпо подкастряне, тъй като се оказа, че технологията на подкастряне на Сасон е съвършена глава, съвършено култивиране, което лишава 40-50 минути. Получава се приключена фризура. Бяхме първите, които посредством тази технология премахнахме водната ондулация, тупирането, сушенето под каска, влизайки в едно по-динамично равнище с по-динамична линия на подкастряне и изсушаване.
- Днес всички тези тогавашни ограничавания, рамки и липсва на информация ги няма, само че пък има огромна конкуренция. Сега по-лесно ли е?
- Да, фактически в този момент конкуренцията е огромна, само че моят съвет към младите фризьори постоянно е, че хубостта е една и не би трябвало да се съревновава, а да бъдат сътрудници в името на хубостта. Сега ние знаем доста за фризьорството, доста сме дали и взели – само че не благосъстояние (няма богат фризьор) и умерено мога да кажа, че човек, който се развива в кариерата си, може да бъде горделив със себе си. Интересно е да знаем, че в паспорта си имам един щемпел за месторабота – от 8 ноември, от 16-годишен, до момента. Това са към този момент повече от 55 години на крайник. Впоследствие бяхме на послушание на Държавно предприятия „ Хигиена”, на Главна дирекция „ Битови услуги”, на Министерство на търговията и услугите. Командваха ни невежи хора, служители, които нямаха нищо общо с този поминък, само че ние се стараехме посредством участия в състезания и демонстрации. 20 години на фестивала в Солун – умерено можем да кажем, че ние учехме гръцките фризьори на подкастряне, само че пък за сметка на това те го правеха за 50 $, а ние – за 5 лв.. Смешно е да се приказва, само че това са обстоятелствата. След това разумно пристигнаха и триумфите – визити на фестивали в Париж, редица демонстрации.
- Интересно е изказванието, че не би трябвало да има конкуренция там, където има хубост, изключително в свят, в който съревнованието е движеща мощ, най-малко като осмисляне в занаята… Как се резервира и другарството сред вас четиримата през годините?
- Права си, да, само че конкуренция има в бизнеса. Красотата е една, а нашето другарство съумя да се запази до през днешния ден още от младежките години. Ние вряхме и кипяхме във фризьорството – първо, тъй като бяхме мъже, второ – тъй като се доказвахме като име и трето, тъй като тази специалност ни удовлетворяваше изцяло. Винаги би трябвало да знаеш, че в случай че правиш нещо с обич, би трябвало да си или първи, или да не го правиш. А нашата специалност е обвързвана с живи хора.
Има логика на психиката на фризьора и на клиента, който следи каква персона си, какво вършиш, какви са ти обноските и отношението към хората. И на трето място е взаимното доверие. Така че, макар че клиентът идва с парите си, не би трябвало да го гледаш като пари, а като уникат, като персона. Това, което младите фризьори през днешния ден бъркат! Още с влизането на дамата в салона, гледат какъв брой пари ще й вземат, знаят по какъв начин ще наподобява и в какво положение ще си отиде. Като вършиш нещо с обич, би трябвало да си най-хубавият! И както ни учи и логиката на психиката – във всяка една област всичко идва от мозъка – първо би трябвало да премислиш, след това мозъкът изпраща биотокове към ръцете и ръцете работят. Получава се нещо красиво и клиентът остава удовлетворен. Усмихва се и ние получаваме удовлетворението.
- Актьорите могат да създадат втори дубъл, още един опит, в случай че сбъркат при първия, само че при фризьорите късото не може да стане отново дълго веднага…
- Професионализмът не позволява гафове във всяка една област. При нас нещата могат да се поправят – в случай че косата е била дълга, ще стане къса или по-къса. Не е плат да го отрежеш, само че всичко това се отразява върху самочувствието на индивида. Една жена, която има коса, която е благосъстояние, подарък от природата, тя постоянно се стреми да наподобява най-красивата, най-добре поддържаната – и в случай че това се наруши, се нарушава и самочувствие, въодушевление, тонус и така нататък
- Ще преразказвам един емблематичен политически девиз, с цел да те попитам 55 години стигат ли в специалността?
- Ааа (смее се), въобще не стигат. Но няма пенсионирана ножица! Докато сме на крайници и с акъла си, и към момента можем, ще работим. Това е орис. Аз не мога да стана шлосер, нито сервитьор. Орисала ме е ориста да бъда коафьор.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
- Да създадем бърз скок във времето и да смесим това, което е било преди с това, което е през днешния ден, с цел да разберем за какво в посланието на „ Остриетата” се съдържа толкоз живот?
- Оказа се, че в моята рода осем души са фризьори – майка ми, нейните сестри, племенници и така нататък Впоследствие аз нямах никаква визия, че ще ставам коафьор. Майка ми беше на специализация в Германия, а аз рисувах, по тази причина се записах в Техникума по вътрешна архитектура и благоустройство. След като тя се върна, ми сподели: „ Ти дърводелец няма да ставаш!”, обади се на шефа на Техникума и на 15-ти октомври към този момент бях в Техникума по облекло, в първата паралелка по фризьорство. Оттам нататък беше две години учене. Старите преподавателки напишат урока на дъската и споделят: „ Евгени, стани и го разкажи!” Аз откликвам: „ Но аз не го знам…”, а те прибавят: „ Не, не, ти си фризьорско дете, ще го разкажеш”.
С Тодор (Тодор Тошев, б.а.) и Недялко (Недялко Недялков, б.а.) бяхме съученици, а Къци (Кръстю Капанов, б.а.) учеше занаята в един салон в Банята (Централна баня, б.а.). Впоследствие не ми даваха работа, тъй като още нямах навършени 16 години, а след това пристигна и постановлението на страната за „ Кремиковци” – че мъже не могат да работят тази специалност. И третото, което беше – „ млад коафьор няма право да стартира работа в центъра”. И ме пратиха в Подуяне – до спектакъл „ Трудов фронт”. Другото смешно беше, че татко и наследник, майка и наследник, нямат право да работят в един салон.
- Защо?! Може ли въобще да има свястно пояснение?
- Причината – да не крадат (смее се).
- Какво по-точно да крадат?
- Ами от оборота. А какво имаше да се краде – една фризура беше 0, 50 ст., подстригването – 0, 30 ст. Какво можеш да откраднеш?! И по този начин дълги години бях държавен коафьор. После направиха Младежкия салон на „ Стамболийски”, където към този момент можех да отида на работа. Така 30 години бях държавен коафьор – в държавния салон. Това, което го няма на никое място по света.
- И в този момент, години по-късно, показваш освен, че си преборил статуквото, само че и че си се справил с тежестта на парадокса в него?!
- Да, уповавам се. Всичките тези години нашето предпочитание и упоритост беше да се сътворяваме като име и като компания. В салона на „ Стамболийски” работеха 12 индивида, само че всеки го знаеше като „ Салонът на Евгени”. А той не беше мой, беше държавен. Оттам нататък градяхме име – и в името на специалността и на хубостта, се стремяхме да гоним европейски и международни равнища. Но при липса на всякаква информация, може умерено да се каже, че ние бяхме самоуки. Казвам го и във кино лентата „ Остриетата” – с хиляди връзки се абонирахме във Френския културен институт за списание „ Коафьор дьо пари” и по цели нощи сме се чудели кое по какъв начин се прави и за какво, с цел да стигнем до някаква европейска или международна мода. После внедрихме подстригването Сасон, започнахме да преподаваме на нашите сътрудници, които бяха всезнаещи и викаха „ А, това и ние го знаем”, издействахме нова цена на по-скъпо подкастряне, тъй като се оказа, че технологията на подкастряне на Сасон е съвършена глава, съвършено култивиране, което лишава 40-50 минути. Получава се приключена фризура. Бяхме първите, които посредством тази технология премахнахме водната ондулация, тупирането, сушенето под каска, влизайки в едно по-динамично равнище с по-динамична линия на подкастряне и изсушаване.
- Днес всички тези тогавашни ограничавания, рамки и липсва на информация ги няма, само че пък има огромна конкуренция. Сега по-лесно ли е?
- Да, фактически в този момент конкуренцията е огромна, само че моят съвет към младите фризьори постоянно е, че хубостта е една и не би трябвало да се съревновава, а да бъдат сътрудници в името на хубостта. Сега ние знаем доста за фризьорството, доста сме дали и взели – само че не благосъстояние (няма богат фризьор) и умерено мога да кажа, че човек, който се развива в кариерата си, може да бъде горделив със себе си. Интересно е да знаем, че в паспорта си имам един щемпел за месторабота – от 8 ноември, от 16-годишен, до момента. Това са към този момент повече от 55 години на крайник. Впоследствие бяхме на послушание на Държавно предприятия „ Хигиена”, на Главна дирекция „ Битови услуги”, на Министерство на търговията и услугите. Командваха ни невежи хора, служители, които нямаха нищо общо с този поминък, само че ние се стараехме посредством участия в състезания и демонстрации. 20 години на фестивала в Солун – умерено можем да кажем, че ние учехме гръцките фризьори на подкастряне, само че пък за сметка на това те го правеха за 50 $, а ние – за 5 лв.. Смешно е да се приказва, само че това са обстоятелствата. След това разумно пристигнаха и триумфите – визити на фестивали в Париж, редица демонстрации.
- Интересно е изказванието, че не би трябвало да има конкуренция там, където има хубост, изключително в свят, в който съревнованието е движеща мощ, най-малко като осмисляне в занаята… Как се резервира и другарството сред вас четиримата през годините?
- Права си, да, само че конкуренция има в бизнеса. Красотата е една, а нашето другарство съумя да се запази до през днешния ден още от младежките години. Ние вряхме и кипяхме във фризьорството – първо, тъй като бяхме мъже, второ – тъй като се доказвахме като име и трето, тъй като тази специалност ни удовлетворяваше изцяло. Винаги би трябвало да знаеш, че в случай че правиш нещо с обич, би трябвало да си или първи, или да не го правиш. А нашата специалност е обвързвана с живи хора.
Има логика на психиката на фризьора и на клиента, който следи каква персона си, какво вършиш, какви са ти обноските и отношението към хората. И на трето място е взаимното доверие. Така че, макар че клиентът идва с парите си, не би трябвало да го гледаш като пари, а като уникат, като персона. Това, което младите фризьори през днешния ден бъркат! Още с влизането на дамата в салона, гледат какъв брой пари ще й вземат, знаят по какъв начин ще наподобява и в какво положение ще си отиде. Като вършиш нещо с обич, би трябвало да си най-хубавият! И както ни учи и логиката на психиката – във всяка една област всичко идва от мозъка – първо би трябвало да премислиш, след това мозъкът изпраща биотокове към ръцете и ръцете работят. Получава се нещо красиво и клиентът остава удовлетворен. Усмихва се и ние получаваме удовлетворението.
- Актьорите могат да създадат втори дубъл, още един опит, в случай че сбъркат при първия, само че при фризьорите късото не може да стане отново дълго веднага…
- Професионализмът не позволява гафове във всяка една област. При нас нещата могат да се поправят – в случай че косата е била дълга, ще стане къса или по-къса. Не е плат да го отрежеш, само че всичко това се отразява върху самочувствието на индивида. Една жена, която има коса, която е благосъстояние, подарък от природата, тя постоянно се стреми да наподобява най-красивата, най-добре поддържаната – и в случай че това се наруши, се нарушава и самочувствие, въодушевление, тонус и така нататък
- Ще преразказвам един емблематичен политически девиз, с цел да те попитам 55 години стигат ли в специалността?
- Ааа (смее се), въобще не стигат. Но няма пенсионирана ножица! Докато сме на крайници и с акъла си, и към момента можем, ще работим. Това е орис. Аз не мога да стана шлосер, нито сервитьор. Орисала ме е ориста да бъда коафьор.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ