На 28 май се навършват 109 г. от кончината на

На 28 май се навършват 109 година от кончината на огромния български стихотворец Пенчо Славейков. Роден е на 27 април 1866 година в Трявна. Той е най-малкият наследник на поета, публицист и политик Петко Славейков.

Семейството му се реалокира в Стара Загора през 1875 година След това в Сливен, Търново, София и Пловдив, където Пенчо приключва гимназия.

1884 година се оказва преломна за живота на поета. Тогава заспива върху леда на река Марица, което води до разболяване от паралич. Макар този трагичен случай да го оставя неработоспособен за цялостен живот, точно след него Славейков израства и се трансформира в стихотворец от международна големина. Първата му стихосбирка е " Момини сълзи ".

През 1892 година Славейков отпътува да учи философия в Лайпциг. От там сътрудничи постоянно на списанията „ Мисъл “ и „ Българска колекция “, основава поемите „ Ралица “, „ Бойко “, „ Неразделни “ и други типичен епически песни, първите глави на епопеята „ Кървава ария “, някои от миниатюрите в „ Сън за благополучие “. Много потребно за неговото творчество се оказва познанството му с Мара Белчева, с която имат сходни ползи като поети и писатели и остават близки за цялостен живот.

Славейков е член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките. Назначен е за преподавател в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става непосредствен асистент на доктор Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „ Мисъл “ и е в центъра на литературния кръг „ Мисъл “.

Командироват го в разнообразни страни. През май 1912 година е на път за Италия. Пристига в дребното курортното градче Брунате, ситуирано сред езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където умира на 28 май, а на къщата има паметна плоча. Погребан е в градското гробище, а през 1921 година костите му са пренесени в България.