На 28 май Развигор Попов – половинката на Мими Иванова,

На 28 май Развигор Попов – половинката на Мими Иванова, навърши 86 години. Самата Мими пък тази година ще закръгли 80-и празник, който ще бъде отпразнуван с обилен концерт.

Мими Иванова в живота и музиката, навършила осем десетилетия, не стопира да се изявява на сцената и да радва правилните си фенове с нейните безконечни шлагери и доста нови песни. Легендарната певица има фенове от няколко генерации.

НАТАЛИ КРЪСТЕВА

– Г-жо Иванова, по какъв начин отпразнувахте рождения ден на мъжа си Развигор Попов?

– Събрахме се близо 15 индивида на първото от две празненства, както аз се майтапя – на първото национално забавление, в този доста динамичен мой график. Беше доста хубаво и мисля, че Развигор е благополучен от това.

През идващите дни ще създадем и второ празнуване, към този момент за по-голям кръг хора.

– Вашата любовна история е доста емблематична. Бихте ли ни разказали по какъв начин стартира всичко?

– Дълго време не се забелязвахме по този, особения метод. Но работейки, в един миг сред нас протекоха по-особени флуиди. И да, събрахме се, въпреки че и двамата бяхме фамилни. Страдахме, тъй като знаехме, че ще оставим предходните си фамилии и ще поемем този риск... Радвам се, че времето потвърди, че е имало смисъл да създадем нашето семейство. Защото не всеки път, когато някой се разделя със фамилията си и двама души се събират в ново семейство, това е сполучливо, както при нас. Ние се извинявахме за болката, която причинихме на предходните си сътрудници.

– Казвате, че сте изпитвали огромно възприятие за виновност. Успяхте ли да го преборите през всичките тези години?

– Чувството за виновност постоянно съществува. Но когато има някакъв смисъл, когато се оказва, че не е било просто ей по този начин, с цел да объркаме две фамилии и по-късно нищо да не се получи... Сега, като виждам хората – всяко второ семейство се разделя, ми се коства, че чак пък толкоз нещо ужасно не сме създали, в случай че ние сме към този момент дружно импровизирано някъде от 1974 година Дълга, прелестна връзка.

– Как одобриха родителите ви преди време връзката ви с Развигор Попов?

– Не обичам да приказвам по тази тематика, тъй като тях към този момент ги няма. По принцип е шокиращо и неприятно, само че околните ми го схванаха и одобриха. Никой не се опълчи.

– Как разбрахте, че Развигор е любовта на живота ви?

– Тогава не го разбирах, само че го усещах. Аз съм си мислела и в предходната си връзка, че това е любовта на живота ми. Може би, в случай че първият ми брачен партньор не беше поляк и не пътуваше непрестанно по целия свят, бракът ни щеше да съществува по-дълго. Той беше музикант в доста по-популярна група и в действителност нашият брак не се консумираше. Аз си бях в България, той пътуваше по целия свят и това беше доста мъчно за младежи. Това е нещото, което може би ни раздели. С втория ми брачен партньор връзката ми се оказа доста по-силна и усетих, че имаме бъдеще, тъй като ние сме в България, работим дружно.

– Предстои ви огромен концерт тази есен по случай вашия 80-и празник. Какво да чакат феновете ви?

– 80 години – още не мога да привикна с мисълта за този празник. Шокиращо е. Дори насловът на концерта – „ Момиче на 80 “. Плакатът също е с доста провокативна визия. Това още веднъж е концепция на моя доста съобразителен импресарио Евгени Боянов.

Мои сътрудници ще вземат участие в концерта, само че още пазим в загадка кои. Ще има доста изненади. Няма да мине без старите шлагери, тъй като толкоз ги харесват хората. А в случай че знаете какъв брой доста нови песни съм направила и не преставам да върша, за мен това е доста значимо. Непрекъснато да се променяш, само че не като жанр – мой вид песни, със смислени текстове, с красива музика, която можеш да запееш и да ти излекува душата.

Иначе не обръщам внимание на годините. Много хора ми споделят, че не е допустимо да съм на 80, че има някаква неточност. Наистина не се чувствам на осемдесет години. Само чувствам хубостта на тази възраст.

– А каква е тайната на вашата хубост?

– Ще отчайвам много хора, тъй като в никакъв случай не съм си правила пластична интервенция. Разбира се, имам дребни корекции, като всички, даже и младите девойки ги вършат, само че няма сериозна интервенция по лицето ми.

Но аз съм доста порядъчен човек. Гледам да дремя задоволително, да лягам в точния момент, колкото е допустимо в моята специалност. Много се грижа за лицето си, не си поставям тежък грим. Не пия, не пуша, пробвам се да пребивавам здравословно. Ходя на разтривки.

Не отивам на фитнес, само че се майтапя, че вкъщи всеки ден е фитнес – пребивавам в мезонет, това бягане нагоре-надолу по етажите ме държи във форма.

Но пък и знаете ли, положителните мисли също са значими. Опитвам се да управлявам възприятията си и да пребивавам в естетика с всичко към мен. Дори и с хора, които може да не са доброжелатели. Когато излъчваш добрина, чисти мисли и усеща и хората усещат, че искаш да ги гушнеш и да им кажеш единствено хубави неща, това те прави доста хубав.

– Имали сте необикновено прекарване в Рупите в храма на Баба Ванга. Какво се случи там?

– Съвсем скоро мой прочут отиде до Рупите и аз помолих да ми снима тъкмо това място, за което ще приказвам.

Преди години пътувахме за едно присъединяване в Петрич с Луна и Иван Балсамаджиев, който доста ми липсва – необикновен човек и другар. Отбихме се до храма на вуйна Ванга, като това беше малко откакто тя към този момент си беше отишла.

Влязохме в двора на църквата да разгледаме иконите на Светлин Русев, за които тогава доста се говореше. Там беше една жена – Катя, която се грижеше за храма. Казах ѝ, че ще вляза за малко да се помоля. Другите останаха на двора.

Бях сама в храма, приближих се покрай картините. Започнах да се движа обратно, с цел да ги виждам по-добре. Забравих, че има предел, като ходило. Докато преглеждах иконите, съм стигнала с тил до това ходило, а бях с едни високи токове.

В един миг усетих по какъв начин потъвам, изхвръквам обратно и можех безусловно да си пръсна главата в пода. Но изведнъж се хванах за някакъв висок свещник на стойка, който неизвестно по какъв начин видях накривен над главата ми и обезверено го сграбчих.

Горящите свещи ми заляха роклята, беше копринена, италианска, изгоря. Задържах се за свещника с две ръце и по този начин се люляхме за няколко секунди, като на занимателен каданс, до момента в който съумях да се изправя, без да падна по тил. Пуснах го и чух по какъв начин нещо щракна и той си отиде на два метра надалеч от мен.

Невероятното е, че аз бях мярнала този свещник, преди да потегли да падам, а той отново си беше на два метра настрана от мен – по какъв начин се озова над главата ми, и до през днешния ден не мога да си обясня!

След изживяното приседнах, тъй като ми се зави свят от мощната страст и стрес. Мисля си, че вуйна Ванга ме избави в този миг...

Разбирате ли, това е знамение, не мога да го обясня. Навремето някой ме беше питал срещала ли съм се в миналото с Ванга и когато споделих „ не “, той ми сподели: „ Ти ще се видиш с нея “.

Мисля, че може би тъкмо това ми се е случило – по този метод да я „ видя “ и доста да благодаря за тази преживелица.

Вестник „ Ретро “