GATE Institute разработва цифровия двойник на София: Как изкуственият интелект променя градовете на бъдещето?
На 28 и 29 май в Hotel Rila Borovets ще се организира конференцията XCity Balkans Conference, отдадена на градовете на бъдещето и интелигентните градски решения. Сред главните тематики на форума ще бъдат ролята на огромните данни, изкуствения разсъдък и цифровите двойници в устойчивото градско развиване.
В предаването " Утрото на Фокус " на Радио ФОКУС проф. Десислава Петрова-Антонова, учител по математика и информатика в СУ " Св. Климент Охридски ", началник на приложната област " Градове на бъдещето " в GATE Институт, описа за развиването на първия дигитален двойник на София и за технологиите, които могат да трансформират ръководството на градската среда.
Какво съставлява цифровият двойник на София
По думите на проф. Антонова цифровият двойник е комплициран модел, който събира, проучва и пресъздава данни от голям брой разнообразни източници, с цел да подкрепя вземането на решения за развиването на града.
" Градът е комплицирана система. Работим с геопространствени данни, сателитни изображения, ортофотоизображения, демографски, транспортни и екологични данни. Това ни разрешава да прилагаме методите на изкуствения разсъдък и да осъществяваме симулации на разнообразни сюжети ", изясни тя.
Данните – в основата на умния град
Според проф. Антонова основните детайли за построяването на дигитален двойник са данните, технологиите и съдействието сред другите заинтригувани страни. " Без данни анализите няма по какъв начин да бъдат осъществени ", акцентира тя.
Анализ на въздуха, климатичните опасности и слънчевия капацитет
Екипът на GATE Institute към този момент работи по редица на практика сюжети за София. Един от тях е обвързван с качеството на въздуха.
Изследователите създават модели за пространствено и времево прогнозиране на замърсяването, които разрешават да се проучва положението на въздуха освен към измервателните станции, а на територията на целия град.
Друг значим план е обвързван с климатичните промени и по този начин наречените " градски топлинни острови ". Анализите демонстрират, че в централните елементи на София температурите могат да бъдат с до 6 градуса по-високи по отношение на периферните региони.
" Това е евентуален риск за жителите, които живеят там ", уточни проф. Антонова.
Концепцията за " 15-минутния град "
Сред най-интересните разработки е и концепцията за " 15-минутния град ", ориентирана към по-добра досегаемост на главните услуги за жителите.
Изследователите са събрали данни за над 27 000 обекта в София – учебни заведения, зелени площи, медицински центрове, транспортни връзки и спортни уреди – и са пресметнали показател на пешеходна досегаемост за жилищните здания.
" Този разбор подкрепя вземането на решения по отношение на планирането на нова градска инфраструктура “, изясни проф. Антонова.
Пространство за данни и нови бизнес модели
Проф. Антонова е измежду основателите и на първото градско пространство за данни в България – система за шерване на информация сред обществени институции, компании, стартъпи, неправителствени организации и жители.
Тя акцентира, че данните не се събират централизирано, а се споделят при ясно избрани правила и политики за достъп.
" На база на тези споделени данни могат да се основават нови бизнес модели, артикули и услуги, които вземат решение градските проблеми ", съобщи тя.
Според нея актуалният изкуствен интелект към този момент може да обработва освен типичен градски данни, само че и огромни масиви от документи – регулаторни рамки, правни текстове и стратегически документи, свързани с градското обмисляне.
Като водещи образци за интелигентно градско развиване проф. Антонова уточни Helsinki, Copenhagen и Singapore.
В предаването " Утрото на Фокус " на Радио ФОКУС проф. Десислава Петрова-Антонова, учител по математика и информатика в СУ " Св. Климент Охридски ", началник на приложната област " Градове на бъдещето " в GATE Институт, описа за развиването на първия дигитален двойник на София и за технологиите, които могат да трансформират ръководството на градската среда.
Какво съставлява цифровият двойник на София
По думите на проф. Антонова цифровият двойник е комплициран модел, който събира, проучва и пресъздава данни от голям брой разнообразни източници, с цел да подкрепя вземането на решения за развиването на града.
" Градът е комплицирана система. Работим с геопространствени данни, сателитни изображения, ортофотоизображения, демографски, транспортни и екологични данни. Това ни разрешава да прилагаме методите на изкуствения разсъдък и да осъществяваме симулации на разнообразни сюжети ", изясни тя.
Данните – в основата на умния град
Според проф. Антонова основните детайли за построяването на дигитален двойник са данните, технологиите и съдействието сред другите заинтригувани страни. " Без данни анализите няма по какъв начин да бъдат осъществени ", акцентира тя.
Анализ на въздуха, климатичните опасности и слънчевия капацитет
Екипът на GATE Institute към този момент работи по редица на практика сюжети за София. Един от тях е обвързван с качеството на въздуха.
Изследователите създават модели за пространствено и времево прогнозиране на замърсяването, които разрешават да се проучва положението на въздуха освен към измервателните станции, а на територията на целия град.
Друг значим план е обвързван с климатичните промени и по този начин наречените " градски топлинни острови ". Анализите демонстрират, че в централните елементи на София температурите могат да бъдат с до 6 градуса по-високи по отношение на периферните региони.
" Това е евентуален риск за жителите, които живеят там ", уточни проф. Антонова.
Концепцията за " 15-минутния град "
Сред най-интересните разработки е и концепцията за " 15-минутния град ", ориентирана към по-добра досегаемост на главните услуги за жителите.
Изследователите са събрали данни за над 27 000 обекта в София – учебни заведения, зелени площи, медицински центрове, транспортни връзки и спортни уреди – и са пресметнали показател на пешеходна досегаемост за жилищните здания.
" Този разбор подкрепя вземането на решения по отношение на планирането на нова градска инфраструктура “, изясни проф. Антонова.
Пространство за данни и нови бизнес модели
Проф. Антонова е измежду основателите и на първото градско пространство за данни в България – система за шерване на информация сред обществени институции, компании, стартъпи, неправителствени организации и жители.
Тя акцентира, че данните не се събират централизирано, а се споделят при ясно избрани правила и политики за достъп.
" На база на тези споделени данни могат да се основават нови бизнес модели, артикули и услуги, които вземат решение градските проблеми ", съобщи тя.
Според нея актуалният изкуствен интелект към този момент може да обработва освен типичен градски данни, само че и огромни масиви от документи – регулаторни рамки, правни текстове и стратегически документи, свързани с градското обмисляне.
Като водещи образци за интелигентно градско развиване проф. Антонова уточни Helsinki, Copenhagen и Singapore.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ