Поет написа книга в тежка битка за живота си
На 28 февруари в Първо студио на радио Пловдив поетът Георги Ганев с надареното присъединяване на свои другари предложи на феновете си един авторски театър, продуциран от самия него.
Рециталът на създателя включваше произведения от четирите му последни – към този момент – книги, като специфичен акцент беше премиерата на „ Календар на живота ”, писана единствено за десетина дни в софийската болница „ Токуда ”.
ИНТЕРВЮ НА СТОЯН ТЕРЗИЕВ
– Г-н Ганев, може ли да се каже, че последната Ви към този момент книга „ Календар на живота ” е една воля за живот и обич – една воля, която може да трансформира „ венеца от тръни на челото във венец от рози ”?
– Да, бих могъл да го кажа с безспорна сигурност, тъй като моето вътрешно чувство е, че това е втората ми най-изстрадана книга от тези 10, които съм издал досега – след книгата „ И напълно, и в безкрая ”, отдадена на брачната половинка ми и в нейна памет. „ Календар на живота ” е фактически една вътрешна словесна борба, която се получава от житейската борба, водена от мен сега.
– Страданието ли е пътят за нашето филтриране – единствен път за нашия катарзис?
– Това е прекомерно персонално. Естествено, доста е друго. При мен страданието се овеществява в нещо оптимистично, в нещо ползотворно, което на всичко от горната страна се пробвам да даря на хората. Но това е присъщо на всеки създател, без значение дали в региона на литературата, на театралните изкуства, на изобразителните, на музиката и изобщо… Даже в този момент си мисля, че и в региона на спорта. Не бива да се гледа на обществените персони като на разнообразни. Това си е доста човешко и аз се пробвам да върша нещата, които мога.
– Да, не желая да бъда несъобразителен, само че мога да кажа, че последните две-три години бяха доста тежки за тебе. Аз те познавам и персонално. Стана ли един по-силен човек?
– Определено. В себе си аз се считам за стоик. Не бих споделил „ мощен човек ”, тъй като звучи малко самохвално. Смятам се за стоик от времето, когато умишлено започнах да се чувствам като персона. Защото децата постоянно демонстрират и мощ, и уязвимост – те са деца, те са раними. Но от 14-годишната си възраст, когато пристигнах в Пловдив като възпитаник в Английската гимназия, та до момента, считам, че не съм давал мотиви на себе си да се срамя от мен самия. Не съм ги давал и на другите – на тези, които назовавам другари, пък и на враговете си. За моя наслада, не съм имал мощни врагове – доброжелателен съм, сърдечен човек, пробвам се да върша другарства.
– Сега ще си разреша една ретроспекция, връщайки се по заглавията на твоите последни към този момент книги: „ И напълно, и в безкрая ”, 2020 година – една книга, напълно отдадена на една жена; след това следва „ Този град ме позна ”, също 2020 година – книга, в която възпяваш Пловдив; в края на идната, 2021 година – книгата ти театър „ Жената, любовта, градът ”, която направи в тандем с младата и надарена художничка Ани Петрова от София. Ще чакаме да забележим тази книга на сцена. Сега идва „ Календар на живота ”, 2023 година, в която възпяваш волята да отстояваш себе си и живота си. Би ли коментирал тази къса ретроспекция, единствено две-три години обратно.
– Коментарът ми е къс: с глагола „ бързам ”. За три години четири книги – това е задоволително доказателство за този глагол. Още повече бързам от близо три месеца насам, когато научих диагнозата си. Даже ще ти открия, че сега редом приготвям три книги, към този момент прибавям към поезията прозаичност и журналистика, а една четвърта е един забавен разказ на британската писателка Таня Бълок, който преведох и му диря издател. Иначе, за изброените от теб книги бих добавил следното. Бих поставил някъде настрана, само че задоволително високо „ Този град ме позна ”. Искам да кажа, че като всеки създател и аз съм суетлив, за наслада умерено суетлив, само че с изключение на щастието да пребивавам в Пловдив, на мен ми е належащо още едно благополучие – да се продължа посредством децата си и възможните си внуци, само че да се продължа и посредством книгите си. Защото това е моята идея в живота и ще се веселя, в случай че имам читатели и дълго откакто мен физически няма да ме има. Бих им предложил да ги чуят и да ги прочетат тези стихове – не толкоз поради мене, а поради себе си. Защото поезията на всичко от горната страна е и допинг, който прави хората по-силни и по-щастливи.
– Замисляш премиерата като един лиричен рецитал. Би ли споделил няколко думи и за другите актьори, които застават с теб на сцената.
– Да, аз съм благополучен, че като продължение на духа на моя другар Милчо Левиев, още веднъж ще имам до себе си джаз реализатори – Иван Гърбачев и Милена Костова. Досега съм работил с композитора и бас китарист Александър Леков, един надарен джаз композитор, и с превъзходната певица Желязка Белчилова – Жели. Но те са една багра в джаза – много ярка, много мощна багра, до момента в който Иван и Милена са нещо по-различно, само че също по този начин впечатляващо. Той е пианист, а тя – вокал. И другото ми неспокойствие в програмата е щерка ми, която е на 14 години. Тя взе участие в танца, с който ще сложим край на това показване – един стойностен артистичен артикул на Танцова школа „ Терпсихора ” с основен живописен началник Цветомира Гълъбова и с началник на този танц възхитителната Михаела Димитрова. Още две думи за „ Терпсихора ”. Тази школа за съвременни танци се изявява на сцена в Пловдив извънредно в ДНА – Дома на националната войска – в тези формати, които прави „ Ася в страната на гениите ”. Но е известна, мощна, хубава танцова школа – тъй че ще има какво да се види с изключение на стихотворенията, които ще чуете от мен.
– Всички знаем какво е за теб Пловдив. Ти си бил лиричен дипломат ли, емисар ли на града ни в десетките страни, където си взел участие във фестивали на поезията със стихотворения, непосредствено написани на британски, освен това в рими. Но ти живя две години в Града на вълците Уулвърхемптън – в сърцето на Англия, региона Уест Мидландс. Може ли да се каже, че в твоето сърце той е вторият град?
– Ще бъде неточност. Вярно е, че там имам доста другари, главно в артистичните и футболните среди – тъй като това е един 250 000-ен град с един милион футболни сърца. Вярно е, че там ме нарекоха The White Wolf (Белият Вълк), там издадох двуезична брошура – на български и британски, отново там ми предоставиха без наем влиятелен салон, в който пред изискана аудитория показах 28 пловдивски поети с по едно стихотворение, преведено на британски. Защо ли да изброявам? Ще прибавя единствено, че в този град на 8 февруари 2018 година положихме в земята тялото на моя другар и набор, кмета Елиас Матю, умрял от рак. А година и половина по-късно неговата приемничка – кметът Клеър Дарк, ми даде 40-минутен банкет в нейния кабинет, два дни преди дефинитивно да се прибера в Пловдив.
– И след всичко това твърдиш, че не Уулвърхемптън носи твоя сребърен орден? Хайде, знаем за баса ти с треньора на Вълците и по какъв начин си предиздвикал най-голямата естрада на стадиона им да скандира пловдивската дума „ майна ”…
– Да, Стояне, пиша книга за тези неща – пиша я някак сред другите книги, за които загатнах, не тя е най-важната. Ще отговоря на въпроса ти: малко на брой пловдивчани знаят какъв брой мощни усеща изпитвам към едно българско градче оттатък Стара планина. Имам трайна любовна връзка с Троян. Живях там 14 години, сред 1983-а и 1997-а. Вярно, през последните 20 години имах безапелационни вътрешни, доста персонални аргументи да не разгласявам тази обич, само че тя е жива, доста жива. Имам много другари там и ето, тъй като загатнах британската кметица, ще ти кажа, че и Донка Михайлова – настоящ кмет на Троян сега, ме одобри в кабинета си преди две години, когато гостувах с благотворителна акция в памет на моя другар поета Ивайло Иванов. Знам, че и ти като стихотворец познаваш висотата на неговия непрежалим гений.
– Е, Жоро, убеди ме. Неведоми са пътищата на другарствата – и литературните, и с градовете на нашата обич. И въпреки всичко, финален въпрос: не приказвам съответно за Англия, само че в случай че някоя друга страна ти предложи вероятности, каквито нашият Пловдив и България не биха могли да ти дадат, не би ли тръгнал за чужбина?
– За малко време – да, и то по една прекомерно жестока причина. Виждаш ли, ти си прекомерно внимателен с въпросите си и до момента ловко избягна една къса думичка. Аз обаче постоянно съм бил оголено прям с моята аудитория и ще изрека тази дума на глас: рак. Да, приятелю: роден съм в зодия рак и по никакъв начин не ми се желае да умра от едноименната болест. Но това е истината: таман с нея повеждам борба в този момент. И на въпроса ти: сега тествам България с най-скъпото – живота си. Ако в родината не са в положение да ми предложат избавително лекуване – а то е идно и ще бъде дълго – бих отпътувал за друга страна. И колкото по-кратко, толкоз по-добре – Пловдив и Троян ме чакат. Е, и една много настойчива кандидат-любовница на име София – там се церя главно. Да, тя единствена е в женски жанр, само че май не ми е огромна благосклонност.
– Шегуваш се и значи нямам аргументи да се безпокоя за теб – както постоянно, подготвен за нов хет-трик от книги. Успех във всичко, победителю, и благодаря за това изявление.
– Аз би трябвало да благодаря. Желая здраве на слушателите на радио Пловдив, а на теб – надарена лирика и публицистика!
Рециталът на създателя включваше произведения от четирите му последни – към този момент – книги, като специфичен акцент беше премиерата на „ Календар на живота ”, писана единствено за десетина дни в софийската болница „ Токуда ”.
ИНТЕРВЮ НА СТОЯН ТЕРЗИЕВ
– Г-н Ганев, може ли да се каже, че последната Ви към този момент книга „ Календар на живота ” е една воля за живот и обич – една воля, която може да трансформира „ венеца от тръни на челото във венец от рози ”?
– Да, бих могъл да го кажа с безспорна сигурност, тъй като моето вътрешно чувство е, че това е втората ми най-изстрадана книга от тези 10, които съм издал досега – след книгата „ И напълно, и в безкрая ”, отдадена на брачната половинка ми и в нейна памет. „ Календар на живота ” е фактически една вътрешна словесна борба, която се получава от житейската борба, водена от мен сега.
– Страданието ли е пътят за нашето филтриране – единствен път за нашия катарзис?
– Това е прекомерно персонално. Естествено, доста е друго. При мен страданието се овеществява в нещо оптимистично, в нещо ползотворно, което на всичко от горната страна се пробвам да даря на хората. Но това е присъщо на всеки създател, без значение дали в региона на литературата, на театралните изкуства, на изобразителните, на музиката и изобщо… Даже в този момент си мисля, че и в региона на спорта. Не бива да се гледа на обществените персони като на разнообразни. Това си е доста човешко и аз се пробвам да върша нещата, които мога.
– Да, не желая да бъда несъобразителен, само че мога да кажа, че последните две-три години бяха доста тежки за тебе. Аз те познавам и персонално. Стана ли един по-силен човек?
– Определено. В себе си аз се считам за стоик. Не бих споделил „ мощен човек ”, тъй като звучи малко самохвално. Смятам се за стоик от времето, когато умишлено започнах да се чувствам като персона. Защото децата постоянно демонстрират и мощ, и уязвимост – те са деца, те са раними. Но от 14-годишната си възраст, когато пристигнах в Пловдив като възпитаник в Английската гимназия, та до момента, считам, че не съм давал мотиви на себе си да се срамя от мен самия. Не съм ги давал и на другите – на тези, които назовавам другари, пък и на враговете си. За моя наслада, не съм имал мощни врагове – доброжелателен съм, сърдечен човек, пробвам се да върша другарства.
– Сега ще си разреша една ретроспекция, връщайки се по заглавията на твоите последни към този момент книги: „ И напълно, и в безкрая ”, 2020 година – една книга, напълно отдадена на една жена; след това следва „ Този град ме позна ”, също 2020 година – книга, в която възпяваш Пловдив; в края на идната, 2021 година – книгата ти театър „ Жената, любовта, градът ”, която направи в тандем с младата и надарена художничка Ани Петрова от София. Ще чакаме да забележим тази книга на сцена. Сега идва „ Календар на живота ”, 2023 година, в която възпяваш волята да отстояваш себе си и живота си. Би ли коментирал тази къса ретроспекция, единствено две-три години обратно.
– Коментарът ми е къс: с глагола „ бързам ”. За три години четири книги – това е задоволително доказателство за този глагол. Още повече бързам от близо три месеца насам, когато научих диагнозата си. Даже ще ти открия, че сега редом приготвям три книги, към този момент прибавям към поезията прозаичност и журналистика, а една четвърта е един забавен разказ на британската писателка Таня Бълок, който преведох и му диря издател. Иначе, за изброените от теб книги бих добавил следното. Бих поставил някъде настрана, само че задоволително високо „ Този град ме позна ”. Искам да кажа, че като всеки създател и аз съм суетлив, за наслада умерено суетлив, само че с изключение на щастието да пребивавам в Пловдив, на мен ми е належащо още едно благополучие – да се продължа посредством децата си и възможните си внуци, само че да се продължа и посредством книгите си. Защото това е моята идея в живота и ще се веселя, в случай че имам читатели и дълго откакто мен физически няма да ме има. Бих им предложил да ги чуят и да ги прочетат тези стихове – не толкоз поради мене, а поради себе си. Защото поезията на всичко от горната страна е и допинг, който прави хората по-силни и по-щастливи.
– Замисляш премиерата като един лиричен рецитал. Би ли споделил няколко думи и за другите актьори, които застават с теб на сцената.
– Да, аз съм благополучен, че като продължение на духа на моя другар Милчо Левиев, още веднъж ще имам до себе си джаз реализатори – Иван Гърбачев и Милена Костова. Досега съм работил с композитора и бас китарист Александър Леков, един надарен джаз композитор, и с превъзходната певица Желязка Белчилова – Жели. Но те са една багра в джаза – много ярка, много мощна багра, до момента в който Иван и Милена са нещо по-различно, само че също по този начин впечатляващо. Той е пианист, а тя – вокал. И другото ми неспокойствие в програмата е щерка ми, която е на 14 години. Тя взе участие в танца, с който ще сложим край на това показване – един стойностен артистичен артикул на Танцова школа „ Терпсихора ” с основен живописен началник Цветомира Гълъбова и с началник на този танц възхитителната Михаела Димитрова. Още две думи за „ Терпсихора ”. Тази школа за съвременни танци се изявява на сцена в Пловдив извънредно в ДНА – Дома на националната войска – в тези формати, които прави „ Ася в страната на гениите ”. Но е известна, мощна, хубава танцова школа – тъй че ще има какво да се види с изключение на стихотворенията, които ще чуете от мен.
– Всички знаем какво е за теб Пловдив. Ти си бил лиричен дипломат ли, емисар ли на града ни в десетките страни, където си взел участие във фестивали на поезията със стихотворения, непосредствено написани на британски, освен това в рими. Но ти живя две години в Града на вълците Уулвърхемптън – в сърцето на Англия, региона Уест Мидландс. Може ли да се каже, че в твоето сърце той е вторият град?
– Ще бъде неточност. Вярно е, че там имам доста другари, главно в артистичните и футболните среди – тъй като това е един 250 000-ен град с един милион футболни сърца. Вярно е, че там ме нарекоха The White Wolf (Белият Вълк), там издадох двуезична брошура – на български и британски, отново там ми предоставиха без наем влиятелен салон, в който пред изискана аудитория показах 28 пловдивски поети с по едно стихотворение, преведено на британски. Защо ли да изброявам? Ще прибавя единствено, че в този град на 8 февруари 2018 година положихме в земята тялото на моя другар и набор, кмета Елиас Матю, умрял от рак. А година и половина по-късно неговата приемничка – кметът Клеър Дарк, ми даде 40-минутен банкет в нейния кабинет, два дни преди дефинитивно да се прибера в Пловдив.
– И след всичко това твърдиш, че не Уулвърхемптън носи твоя сребърен орден? Хайде, знаем за баса ти с треньора на Вълците и по какъв начин си предиздвикал най-голямата естрада на стадиона им да скандира пловдивската дума „ майна ”…
– Да, Стояне, пиша книга за тези неща – пиша я някак сред другите книги, за които загатнах, не тя е най-важната. Ще отговоря на въпроса ти: малко на брой пловдивчани знаят какъв брой мощни усеща изпитвам към едно българско градче оттатък Стара планина. Имам трайна любовна връзка с Троян. Живях там 14 години, сред 1983-а и 1997-а. Вярно, през последните 20 години имах безапелационни вътрешни, доста персонални аргументи да не разгласявам тази обич, само че тя е жива, доста жива. Имам много другари там и ето, тъй като загатнах британската кметица, ще ти кажа, че и Донка Михайлова – настоящ кмет на Троян сега, ме одобри в кабинета си преди две години, когато гостувах с благотворителна акция в памет на моя другар поета Ивайло Иванов. Знам, че и ти като стихотворец познаваш висотата на неговия непрежалим гений.
– Е, Жоро, убеди ме. Неведоми са пътищата на другарствата – и литературните, и с градовете на нашата обич. И въпреки всичко, финален въпрос: не приказвам съответно за Англия, само че в случай че някоя друга страна ти предложи вероятности, каквито нашият Пловдив и България не биха могли да ти дадат, не би ли тръгнал за чужбина?
– За малко време – да, и то по една прекомерно жестока причина. Виждаш ли, ти си прекомерно внимателен с въпросите си и до момента ловко избягна една къса думичка. Аз обаче постоянно съм бил оголено прям с моята аудитория и ще изрека тази дума на глас: рак. Да, приятелю: роден съм в зодия рак и по никакъв начин не ми се желае да умра от едноименната болест. Но това е истината: таман с нея повеждам борба в този момент. И на въпроса ти: сега тествам България с най-скъпото – живота си. Ако в родината не са в положение да ми предложат избавително лекуване – а то е идно и ще бъде дълго – бих отпътувал за друга страна. И колкото по-кратко, толкоз по-добре – Пловдив и Троян ме чакат. Е, и една много настойчива кандидат-любовница на име София – там се церя главно. Да, тя единствена е в женски жанр, само че май не ми е огромна благосклонност.
– Шегуваш се и значи нямам аргументи да се безпокоя за теб – както постоянно, подготвен за нов хет-трик от книги. Успех във всичко, победителю, и благодаря за това изявление.
– Аз би трябвало да благодаря. Желая здраве на слушателите на радио Пловдив, а на теб – надарена лирика и публицистика!
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ