На 28 февруари 1872 г. Антим I е избран за

На 28 февруари 1872 година Антим I е определен за екзарх. Той е изтъкнат политик и държавник, останал в историята най-много като герой за независимостта на Българската черква и за усилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: "Ще бъда благословен, в случай че с моята всеотдайност възкръсне България за нов свободен живот! "

Роден е в Лозенград (светското му име е Атанас Михайлов Чалъков). Учил е в Цариград и на Света Гора (в манастира Хилендар приел отшелнически сан), след което траял на остров Халки и в Одеса. През 1856 година приключил богословие в Московската духовна академия, след което станал ректор на семинарията в Халки.

През 1861 година бил определен за варненско-преславски, а през 1868 година - за видински митрополит. Тук той скъсал с Цариградската патриаршия, като взел страната на народа и станал един от най-енергичните и предани борци за българската църковна самостоятелност.

След основаването на Българската екзархия е бил определен през 1872 година за пръв екзарх. Като екзарх пламенно отстоявал правата на народа, снел отлъчването на владиците, ръкоположил нови владици. Екзарх Антим I протестирал срещу Баташките кланета и се обърнал с писмо до съветския цар, в което изложил тежкото състояние на българския народ и помолил царя да се застъпи за България. След като прочел писмото, Александър II написал върху него "Да се освободи България! ".

За тази му активност Портата свалила екзарх Антим от екзархийския пост и го заточила в Мала Азия. След свършването на Руско-турската война през 1878 година екзарх Антим I бил освободен и отпътувал за епархията си във Видин.

През 1879 година бил определен за ръководител на Учредително национално заседание, което на 17 април 1879 година избрало княз Александър Батемберг.

Екзарх Антим I умрял във Видин през 1888 година.