Какво се случва на 28 декември в българската история
На 28 декември през 1872 година Васил Левски е отведен в Търново, където се организира първи прелиминарен разпит. Членовете на локалния комитет привикват изключително съвещание, на което разискват опцията да освободят Левски, само че не съумяват да приведат решението си в осъществяване.
По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от отряд на военачалник Радецки, капитулира при Шейново през 1877 година. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот.
През 1991 година държавното управление на Филип Димитров афишира, че не е належащо тристранно съдействие сред синдикати, работодатели и държавно управление. В същия ден президентът доктор Желю Желев декларира, че ще се кандидатира за нов мандат.
На изключително съвещание Народното събрание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов през 1996 година
През 2002 година в София показно е разстрелян някогашният основен боен прокурор Николай Колев.
2007 година
Природният парк Беласица е разгласен за Национален парк.
2002 година
Приета е Стратегия за електронно държавно управление и за основаване на Междуведомствен съвет за съгласуване на дейностите по възстановяване на административното обслужване и създаване на електронно държавно управление.
2002 година
В София показно е разстрелян някогашният основен боен прокурор Николай Колев. Николай Колев е роден през 1949 година в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и стартира работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година извършва длъжността прокурор на въоръжените сили.
1996 година
На изключително съвещание XXXVII Народно събрание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов. Правителството на Виденов е гласувано от XXXVII Народно Събрание на 26 януари 1995 година На 22 септември 1995 година Съюз на демократичните сили внася първият избор на съмнение против кабинета на Жан Виденов. Вотът е отритнат.
На 10 януари 1996 година Народното събрание отхвърля избор на съмнение към държавното управление на Жан Виденов, препоръчан от Съюз на демократичните сили поради зърнената рецесия. На 13 юни 1996 година Съюз на демократичните сили желае нов избор на съмнение, поради икономическата политика, на държавното управление. Вотът е отритнат от XXXVII Народно Събрание със 135 гласа.
На 4 ноември 1996 година деветнадесет членове от управлението на Българска социалистическа партия (депутати и членове на Висшия съвет) насочат намерено писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 година на съвещание на управлението на Българска социалистическа партия и на парламентарната й група Жан Виденов получава избор на доверие до изключителния конгрес на Българска социалистическа партия.
На 28 декември 1996 година на изключително съвещание XXXVII Народно Събрание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов.
1994 година
Консултативният съвет на обединението Българска социалистическа партия, Български земеделски народен съюз "Ал. Стамболийски " и ПК "Екогласност " избира Жан Виденов за ръководител на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници.
Жан Василев Виденов е политически и държавен деятел. Роден е на 22 март 1959 година в Пловдив. Завършва британска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по интернационалните връзки. След 10 ноември 1989 година се включва интензивно в обществено-политическия живот на страната. Член е на Висшия съвет на Българска социалистическа партия от 1990 година и на Председателството на Висшия съвет на Българска социалистическа партия от 1991 година Председател е на Висшия съвет на Българска социалистическа партия (1991-1996 г.). Председател е на Министерския съвет от 1995 година до 1996 година
1991 година
Правителството на Филип Димитров афишира, че не е належащо тристранно съдействие сред синдикати, работодатели и държавно управление. На 8 ноември 1991 година ръководителят на Съюз на демократичните сили Филип Димитров образува първото държавно управление на Съюз на демократичните сили, което има релативно болшинство в Народното събрание и разчита на поддръжката на Движение за права и свободи.
На 28 октомври 1992 година министър-председателят Филип Димитров желае от Народното събрание избор на доверие и получава поддръжката на 111 депутати, само че против него гласоподават 120. При това състояние министър-председателят е заставен да подаде оставка. Новите кандидатури за министър председател на Светослав Лучников и Йордан Соколов не са признати.
1991 година
Президентът доктор Желю Желев декларира, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще пази ползите на целия български народ. На 1 август 1990 година Желю Желев е определен от Велико народно събрание за ръководител - президент на Република България. През януари 1992 година доктор Желю Желев става първият президент на България, определен демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 година
През есента на 1996 година доктор Желю Желев губи предварителните избори за президент. На парламентарните избори през април 1997 година се явява несполучливо със основаната от него партия Либерална опция.След приключването на президентския му мандат през януари 1997 година той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е образование на младежта в либерален дух.
През май 2001 година основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския район.
1989 година
В интервала 26 – 28 декември се организират манифестации пред Народното събрание на турци и българи мюсюлмани с претенции да се върнат имената им отпреди преименуването. Пред Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 12 март 1988 година Тодор Живков излага главните моменти в "новата тактика по възродителния развой ".
Обсъждат се "Тезиси по възродителния развой ", защото преименуването не е дало стремежи резултат и Живков упорства българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството ". Той предлага да се преселват обособени фамилии и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя паника от усложняващата се обстановка: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни разрешат да доведем това дело до дъно. Но ние не сме разсекли възела.
Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават у дома, всяко новородено има две имена и така нататък При новите условия национализмът стартира да се възражда. ". Само след една година, с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля "възродителния развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят обичайните си имена. На 29 декември 1989 година с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля така наречен "възродителен развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.
1960 година
Открит е циментовият комбинат край с. Бели извор, Врачанско.
1947 година
На 28 и 29 декември е извършен 27-ми конгрес на Български земеделски народен съюз, който отхвърля съсловния принцип и концепцията за независима селска власт и възприема платформата за създаване на социализма. За секретар на Български земеделски народен съюз е определен Георги Трайков. Георги Трайков е политически и държавен деятел. Той е измежду основателите на Българския аграрни юношески съюз (БЗМС). По време на независимото ръководство на Български земеделски народен съюз (1920–1923 г.) oрганизира Областна земеделска дружба във Варна.
Заради присъединяване си в Юнското въстание през 1923 година е изпратен в пандиза. След като е освободен, е определен за секретар на Български земеделски младежки съюз. За политическата си активност неведнъж е задържан и интерниран. След 9 септември 1944 година е ръководител на Управителния съвет на Български земеделски народен съюз и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт.
Участва интензивно в държавното ръководство – от 23 ноември 1946 година до 20 януари 1950 година е министър на земеделието, през 1949–1964 година е първи заместник-председател на Министерски съвет, през 1964–1971 година е ръководител на Президиума на Народното събрание. От 1972 година е ръководител на Националния съвет на Отечествен фронт, а по-късно почетен ръководител.
1906 година
Създадена е 3-а конна бригада с щаб в гр. Шумен.
1899 година
Започва аграрни конгрес в Плевен - към 700 делегати одобряват резолюция до X Общински народен съвет срещу натуралния десятък, основават Български аграрни съюз като "просветно-икономическа организация ". Приет е първият краткотраен правилник. Избран е 8-членен Централен директорски комитет отпред с Янко Забунов.
Забунов е един от създателите (1899 г.) и пръв ръководител на Управителния съвет на Български земеделски народен съюз. Издава и редактира съюзния орган вестник "Земеделска отбрана ". Допринася за превръщането на Български земеделски народен съюз в политическа организация. През 1902 година се отдръпва от дейна политическа активност.
1890 година
С княжески декрет артилерийските елементи са подчинени на пехотните бригади.
1877 година
По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на военачалник Радецки, капитулира при Шейново. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот. След несполучливия опит да овладеят Шипченския проход турците минават към защита. Армията на Вейсал паша (35 000 души и 103 оръдия) развръща предните си елементи в региона на прохода, а основните сили разполага в Шейновския укрепен лагер.
Разгромът на тази турска формация се разпорежда на намиращия се северно от Стара планина отряд на ген. Радецки (близо 54 000 души и 93 оръдия). За прекосяване през Балкана войските са ориентирани в три колони: дясна на военачалник Скобелев, в която има седем опълченски дружини - през Химитлийския проход; междинна, под командването на военачалник Радецки - през Шипченския проход; лява на ген. Святополк-Мирски - през Тревненския проход. Към 26 - 27 декември двете странични колони излизат южно от Стара планина. Решителното стълкновение стартира на 28 декември.
Дясната колона нанася удар от запад и юг, лявата - от изток, а от север минава в нахлуване ген. Радецки. Обкръжена от всички страни, армията на Вейсал паша е принудена да капитулира. Пленени са над 22 000 души и 83 оръдия. Загубите на съветските войски и българските опълченци са към 5000 убити и ранени.
Победата при Шейново открива пътя по долината на р. Тунджа към Одрин. „ Те бяха истински лъвове. Громейки вековните си врагове, те не ги щадяха, нито пък сами чакаха прошка " - написа съветският сътрудник Немирович-Данченко за българските опълченци.
1872 година
Васил Левски е отведен в Търново, където се организира първият прелиминарен разпит. Членовете на локалния комитет привикват изключително съвещание, на което разискват опцията да освободят Левски, само че не съумяват да приведат решението си в осъществяване.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.
На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
1798 година
Габрово е атакуван и ограбен от турски бойци.
На тази дата са родени:
1929 година
Роден е Никола Димитров Ферманджиев - български историк и издирвач на извори за български история, най-много за Възраждането. В десетки публикации в научния и периодическия щемпел Ферманджиев преглежда противоречиви въпроси, притегля нови данни за хайдушкото и национално-освободителното придвижване, видни родове, Ботевата чета и други Завършил е стопанска система в София, работил е по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен експерт е в Централното статистическо ръководство (1964-1974 г.), в Комитета по печата при Министерски съвет (1974-1975 г.). Умира на 20 февруари 1979 година в София.
1868 година
Роден е Радул Владиславов Канели - български трагичен актьор и режисьор. Той е един от първите строители на българския професионален спектакъл. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на спектакъл “Сълза и смях” в София като режисьор и реализатор на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.).
Директор-режисьор е в спектакъл “Сълза и смях” (1894-1899 г.), учител по пластика във Военното учебно заведение в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското комерсиално агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор-режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България.
Има заслуги за укрепването на българския спектакъл. Бори се за изграждане на непрекъсната театрална постройка. По негово гледище Министерството на националното просвещение утвърждава Устав за ръководството на българския спектакъл в София. Успява да издейства (1897 г.) посредством съветско дипломатическо агентство 3 000 театрални костюма от съветските държавни театри.
Под негово управление спектакъл “Сълза и смях” реализира първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). Умира на 2 ноември 1913 година в София.
1864 година
Роден е Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, лингвист и фолклорист, член на БКД (1906 г.). Учи в Петропавловското духовно учебно заведение край Лясковец по времето на свещеник Климент Браницки (Васил Друмев). Завършва лингвистика и история във Висшето учебно заведение в София (дн. СУ, 1893 г.). Работи като преподавател в Търново и София. Секретар (1923-1931 г.) и ръководител (1936-1938 г.) е на Историко-филологическия клон на Българска академия на науките.
Почетен лекар е на СУ “Св. Климент Охридски” от 1939 година Първите му проучвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист изследва български исторически песни. Посвещава текстологични изследвания на българската историография от II половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането.
В културно-историческите си проучвания въз основа на богат в действителност материал обрисува цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Умира на 16 април 1949 година в София.
На тази дата умират:
2010 година
Умира Вили Кавалджиев – прочут български рок артист, от времето на зараждането на рокендрола. Завършва британска гимназия, след което специалността „ Икономика и организация на туризма “. Работи известно време като преводач към „ Балкантурист “ и завързва запознанства с доста западни туристи. Това не се приема с положителни усеща от тогавашната Държавна сигурност и постоянно го привикват да дава пояснения.
1991 година
Умира Куйо Марков Куев - български литературовед с ползи в сравнителното проучване на славянските литератури, полска литература, старобългаристиката. Роден е на 11 ноември 1909 година Завършва славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” (1937 г.). От 1937 година до 1939 година е преподавател по български език в Ягелонския университет в Краков. Там пази докторска дисертация на тематика “Константин Костенечки в българската и сръбската литератури” (1939 г.).
Работи като преподавател. Специализира във Виена (1941-1942 г.). Редовен професор е при Катедрата за славянски литератури от 1961 година, лекар е на филологическите науки от 1973 година През 1948-1950 година е културно аташе във Варшава. Заместник-декан (1962-1965 г.) и декан (1972-1976 г.) е на Факултета по славянски филологии в СУ. Има над 150 научни изявления.
1938 година
Умира Панчо Василев Дорев - български историк османист. Роден е на 25 февруари 1878 година в с. Пътеле, Леринско. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като юрист (1903 г.) и гимназиален преподавател (1904 г.) в Битоля. След Младотурската гражданска война (1908 г.) е определен за народен представител от Битоля в турския парламент. Мирски консултант е в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в. "Светлина " (1912 година в Солун) - орган на българите в Османската империя.
Легационен консултант е в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул е в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър е в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942, посм.). Автор е на "Външна политика и аргументи на нашите произшествия " (1924 г.) и др.
По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от отряд на военачалник Радецки, капитулира при Шейново през 1877 година. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот.
През 1991 година държавното управление на Филип Димитров афишира, че не е належащо тристранно съдействие сред синдикати, работодатели и държавно управление. В същия ден президентът доктор Желю Желев декларира, че ще се кандидатира за нов мандат.
На изключително съвещание Народното събрание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов през 1996 година
През 2002 година в София показно е разстрелян някогашният основен боен прокурор Николай Колев.
2007 година
Природният парк Беласица е разгласен за Национален парк.
2002 година
Приета е Стратегия за електронно държавно управление и за основаване на Междуведомствен съвет за съгласуване на дейностите по възстановяване на административното обслужване и създаване на електронно държавно управление.
2002 година
В София показно е разстрелян някогашният основен боен прокурор Николай Колев. Николай Колев е роден през 1949 година в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и стартира работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година извършва длъжността прокурор на въоръжените сили.
1996 година
На изключително съвещание XXXVII Народно събрание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов. Правителството на Виденов е гласувано от XXXVII Народно Събрание на 26 януари 1995 година На 22 септември 1995 година Съюз на демократичните сили внася първият избор на съмнение против кабинета на Жан Виденов. Вотът е отритнат.
На 10 януари 1996 година Народното събрание отхвърля избор на съмнение към държавното управление на Жан Виденов, препоръчан от Съюз на демократичните сили поради зърнената рецесия. На 13 юни 1996 година Съюз на демократичните сили желае нов избор на съмнение, поради икономическата политика, на държавното управление. Вотът е отритнат от XXXVII Народно Събрание със 135 гласа.
На 4 ноември 1996 година деветнадесет членове от управлението на Българска социалистическа партия (депутати и членове на Висшия съвет) насочат намерено писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 година на съвещание на управлението на Българска социалистическа партия и на парламентарната й група Жан Виденов получава избор на доверие до изключителния конгрес на Българска социалистическа партия.
На 28 декември 1996 година на изключително съвещание XXXVII Народно Събрание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов.
1994 година
Консултативният съвет на обединението Българска социалистическа партия, Български земеделски народен съюз "Ал. Стамболийски " и ПК "Екогласност " избира Жан Виденов за ръководител на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници.
Жан Василев Виденов е политически и държавен деятел. Роден е на 22 март 1959 година в Пловдив. Завършва британска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по интернационалните връзки. След 10 ноември 1989 година се включва интензивно в обществено-политическия живот на страната. Член е на Висшия съвет на Българска социалистическа партия от 1990 година и на Председателството на Висшия съвет на Българска социалистическа партия от 1991 година Председател е на Висшия съвет на Българска социалистическа партия (1991-1996 г.). Председател е на Министерския съвет от 1995 година до 1996 година
1991 година
Правителството на Филип Димитров афишира, че не е належащо тристранно съдействие сред синдикати, работодатели и държавно управление. На 8 ноември 1991 година ръководителят на Съюз на демократичните сили Филип Димитров образува първото държавно управление на Съюз на демократичните сили, което има релативно болшинство в Народното събрание и разчита на поддръжката на Движение за права и свободи.
На 28 октомври 1992 година министър-председателят Филип Димитров желае от Народното събрание избор на доверие и получава поддръжката на 111 депутати, само че против него гласоподават 120. При това състояние министър-председателят е заставен да подаде оставка. Новите кандидатури за министър председател на Светослав Лучников и Йордан Соколов не са признати.
1991 година
Президентът доктор Желю Желев декларира, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще пази ползите на целия български народ. На 1 август 1990 година Желю Желев е определен от Велико народно събрание за ръководител - президент на Република България. През януари 1992 година доктор Желю Желев става първият президент на България, определен демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 година
През есента на 1996 година доктор Желю Желев губи предварителните избори за президент. На парламентарните избори през април 1997 година се явява несполучливо със основаната от него партия Либерална опция.След приключването на президентския му мандат през януари 1997 година той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е образование на младежта в либерален дух.
През май 2001 година основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския район.
1989 година
В интервала 26 – 28 декември се организират манифестации пред Народното събрание на турци и българи мюсюлмани с претенции да се върнат имената им отпреди преименуването. Пред Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 12 март 1988 година Тодор Живков излага главните моменти в "новата тактика по възродителния развой ".
Обсъждат се "Тезиси по възродителния развой ", защото преименуването не е дало стремежи резултат и Живков упорства българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството ". Той предлага да се преселват обособени фамилии и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя паника от усложняващата се обстановка: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни разрешат да доведем това дело до дъно. Но ние не сме разсекли възела.
Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават у дома, всяко новородено има две имена и така нататък При новите условия национализмът стартира да се възражда. ". Само след една година, с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля "възродителния развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят обичайните си имена. На 29 декември 1989 година с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля така наречен "възродителен развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.
1960 година
Открит е циментовият комбинат край с. Бели извор, Врачанско.
1947 година
На 28 и 29 декември е извършен 27-ми конгрес на Български земеделски народен съюз, който отхвърля съсловния принцип и концепцията за независима селска власт и възприема платформата за създаване на социализма. За секретар на Български земеделски народен съюз е определен Георги Трайков. Георги Трайков е политически и държавен деятел. Той е измежду основателите на Българския аграрни юношески съюз (БЗМС). По време на независимото ръководство на Български земеделски народен съюз (1920–1923 г.) oрганизира Областна земеделска дружба във Варна.
Заради присъединяване си в Юнското въстание през 1923 година е изпратен в пандиза. След като е освободен, е определен за секретар на Български земеделски младежки съюз. За политическата си активност неведнъж е задържан и интерниран. След 9 септември 1944 година е ръководител на Управителния съвет на Български земеделски народен съюз и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт.
Участва интензивно в държавното ръководство – от 23 ноември 1946 година до 20 януари 1950 година е министър на земеделието, през 1949–1964 година е първи заместник-председател на Министерски съвет, през 1964–1971 година е ръководител на Президиума на Народното събрание. От 1972 година е ръководител на Националния съвет на Отечествен фронт, а по-късно почетен ръководител.
1906 година
Създадена е 3-а конна бригада с щаб в гр. Шумен.
1899 година
Започва аграрни конгрес в Плевен - към 700 делегати одобряват резолюция до X Общински народен съвет срещу натуралния десятък, основават Български аграрни съюз като "просветно-икономическа организация ". Приет е първият краткотраен правилник. Избран е 8-членен Централен директорски комитет отпред с Янко Забунов.
Забунов е един от създателите (1899 г.) и пръв ръководител на Управителния съвет на Български земеделски народен съюз. Издава и редактира съюзния орган вестник "Земеделска отбрана ". Допринася за превръщането на Български земеделски народен съюз в политическа организация. През 1902 година се отдръпва от дейна политическа активност.
1890 година
С княжески декрет артилерийските елементи са подчинени на пехотните бригади.
1877 година
По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на военачалник Радецки, капитулира при Шейново. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот. След несполучливия опит да овладеят Шипченския проход турците минават към защита. Армията на Вейсал паша (35 000 души и 103 оръдия) развръща предните си елементи в региона на прохода, а основните сили разполага в Шейновския укрепен лагер.
Разгромът на тази турска формация се разпорежда на намиращия се северно от Стара планина отряд на ген. Радецки (близо 54 000 души и 93 оръдия). За прекосяване през Балкана войските са ориентирани в три колони: дясна на военачалник Скобелев, в която има седем опълченски дружини - през Химитлийския проход; междинна, под командването на военачалник Радецки - през Шипченския проход; лява на ген. Святополк-Мирски - през Тревненския проход. Към 26 - 27 декември двете странични колони излизат южно от Стара планина. Решителното стълкновение стартира на 28 декември.
Дясната колона нанася удар от запад и юг, лявата - от изток, а от север минава в нахлуване ген. Радецки. Обкръжена от всички страни, армията на Вейсал паша е принудена да капитулира. Пленени са над 22 000 души и 83 оръдия. Загубите на съветските войски и българските опълченци са към 5000 убити и ранени.
Победата при Шейново открива пътя по долината на р. Тунджа към Одрин. „ Те бяха истински лъвове. Громейки вековните си врагове, те не ги щадяха, нито пък сами чакаха прошка " - написа съветският сътрудник Немирович-Данченко за българските опълченци.
1872 година
Васил Левски е отведен в Търново, където се организира първият прелиминарен разпит. Членовете на локалния комитет привикват изключително съвещание, на което разискват опцията да освободят Левски, само че не съумяват да приведат решението си в осъществяване.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.
На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
1798 година
Габрово е атакуван и ограбен от турски бойци.
На тази дата са родени:
1929 година
Роден е Никола Димитров Ферманджиев - български историк и издирвач на извори за български история, най-много за Възраждането. В десетки публикации в научния и периодическия щемпел Ферманджиев преглежда противоречиви въпроси, притегля нови данни за хайдушкото и национално-освободителното придвижване, видни родове, Ботевата чета и други Завършил е стопанска система в София, работил е по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен експерт е в Централното статистическо ръководство (1964-1974 г.), в Комитета по печата при Министерски съвет (1974-1975 г.). Умира на 20 февруари 1979 година в София.
1868 година
Роден е Радул Владиславов Канели - български трагичен актьор и режисьор. Той е един от първите строители на българския професионален спектакъл. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на спектакъл “Сълза и смях” в София като режисьор и реализатор на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.).
Директор-режисьор е в спектакъл “Сълза и смях” (1894-1899 г.), учител по пластика във Военното учебно заведение в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското комерсиално агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор-режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България.
Има заслуги за укрепването на българския спектакъл. Бори се за изграждане на непрекъсната театрална постройка. По негово гледище Министерството на националното просвещение утвърждава Устав за ръководството на българския спектакъл в София. Успява да издейства (1897 г.) посредством съветско дипломатическо агентство 3 000 театрални костюма от съветските държавни театри.
Под негово управление спектакъл “Сълза и смях” реализира първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). Умира на 2 ноември 1913 година в София.
1864 година
Роден е Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, лингвист и фолклорист, член на БКД (1906 г.). Учи в Петропавловското духовно учебно заведение край Лясковец по времето на свещеник Климент Браницки (Васил Друмев). Завършва лингвистика и история във Висшето учебно заведение в София (дн. СУ, 1893 г.). Работи като преподавател в Търново и София. Секретар (1923-1931 г.) и ръководител (1936-1938 г.) е на Историко-филологическия клон на Българска академия на науките.
Почетен лекар е на СУ “Св. Климент Охридски” от 1939 година Първите му проучвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист изследва български исторически песни. Посвещава текстологични изследвания на българската историография от II половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането.
В културно-историческите си проучвания въз основа на богат в действителност материал обрисува цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Умира на 16 април 1949 година в София.
На тази дата умират:
2010 година
Умира Вили Кавалджиев – прочут български рок артист, от времето на зараждането на рокендрола. Завършва британска гимназия, след което специалността „ Икономика и организация на туризма “. Работи известно време като преводач към „ Балкантурист “ и завързва запознанства с доста западни туристи. Това не се приема с положителни усеща от тогавашната Държавна сигурност и постоянно го привикват да дава пояснения.
1991 година
Умира Куйо Марков Куев - български литературовед с ползи в сравнителното проучване на славянските литератури, полска литература, старобългаристиката. Роден е на 11 ноември 1909 година Завършва славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” (1937 г.). От 1937 година до 1939 година е преподавател по български език в Ягелонския университет в Краков. Там пази докторска дисертация на тематика “Константин Костенечки в българската и сръбската литератури” (1939 г.).
Работи като преподавател. Специализира във Виена (1941-1942 г.). Редовен професор е при Катедрата за славянски литератури от 1961 година, лекар е на филологическите науки от 1973 година През 1948-1950 година е културно аташе във Варшава. Заместник-декан (1962-1965 г.) и декан (1972-1976 г.) е на Факултета по славянски филологии в СУ. Има над 150 научни изявления.
1938 година
Умира Панчо Василев Дорев - български историк османист. Роден е на 25 февруари 1878 година в с. Пътеле, Леринско. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като юрист (1903 г.) и гимназиален преподавател (1904 г.) в Битоля. След Младотурската гражданска война (1908 г.) е определен за народен представител от Битоля в турския парламент. Мирски консултант е в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в. "Светлина " (1912 година в Солун) - орган на българите в Османската империя.
Легационен консултант е в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул е в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър е в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942, посм.). Автор е на "Външна политика и аргументи на нашите произшествия " (1924 г.) и др.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ