81 години от трагичната гибел на цар Борис Трети
На 28 август, в деня на гибелта на цар Борис III, братството на Рилската света обител отпред със своя свещеник всяка година отслужват панихида в съборния манастирски храм " Рождество Богородично ".
Цар Борис III е заровен в Рилския манастир, само че през 1944 година тялото му е ексхумирано по разпореждане на държавната власт. Днес е непокътната единствено стъкленицата със сърцето му, което е заровено във възобновения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.
Стотици посетители имаше и през днешния ден в Рилската света обител, макар, че е работен ден. На 28 август по остарял жанр църквата отбелязва Голяма Богородица или Успение Богородично, споделиха от храма при манастира.
На 28 август 1943 година ненадейно умира цар Борис Трети. До ден сегашен това трагично събитие провокира интереса както на българските историци, по този начин и на обществото като цяло.
Има редица версии за тази изненадваща гибел. Цар Борис Трети е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната върволица от 5 септември 1943 година е запечатана на една неповторима сбирка от фотоси, която ни показва целия трагизъм, и по едно и също време с това – великолепие на този трагичен в историята на България миг.
Смъртта на цар Борис Трети е изненада за нас българите, тъй като в разгара на Втората международна война /1939-1945 г./ ние сме разчитали на президента, че ще извади този път България от войната, без да претърпим национална злополука. Като имаме поради, че той умира на 49 години и преди този момент е бил в положително здравословно положение, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата международна война /1914-1918 г./, това е една драма за нас българите, за нашата национална орис, написа учен Георги Марков.
Поклонението пред неговите тленни остатъци е цели 5 дни в храма „ Свети Александър Невски “. За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма „ Свети Александър Невски “, минавала около Академията на науките, след това – по бул. „ Цар Освободител “, по улица „ Раковски “ и стигала чак до площад „ Славейков “. Няма такова грандиозно поклонение освен в българската, само че и в балканската история. Това са били хора, пристигнали освен от София, само че и от цялата страна.
Българите са наричали своя цар „ Господина с меката шапка “, тъй като постоянно са го виждали по разнообразни краища на България да върви по този начин облечен.
Има многочислени представители на българското духовенство, което е доста тясно обвързвано с царя. Всеизвестно е, че монархът е настойник на Българската православна черква. Той постоянно се е застъпвал за нея, когато са се правели бюджетите на Царство България, първо – за армията, а по-късно - за бюджета на Светия Синод. По тази причина той е бил доста почитан от духовенството и миряните. Ясно се виждат на фотосите и представителите на другите родове войски. По това време България е във военно състояние и поддържа войска от над половин милион военнослужещи. На фотографиите виждаме по какъв начин отдават респект представителите на сухопътните войски, на военноморския флот, на Военновъздушни сили. Те се прекланят пред своя Върховен шеф /днес назоваваме – висш главнокомандващ/ на българските Въоръжени сили в спокойно и военно време. Цар Борис Трети, както по-рано и неговият татко – цар Фердинанд, по време на тържествените церемонии постоянно е носил военна униформа.
Трагедията на цар Борис Трети е била в това, че той не е вярвал в успеха на немското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата международна война и казвал: да, германците са най-хубавата войска, проведена и подготвена, само че Германия няма запас да води война против останалия свят.
Българският монарх не е вярвал в успеха на Германия, изключително откакто Хитлер атакува Съветския съюз. Борис Трети е държал да бъде Цар Обединител, както го назовава народът, откакто в интервала 1940-1941 година си връщаме освен Южна Добруджа, само че и Западните околности, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим дребното, в сравнение с както татко ми се хвърляше едновременно да реализира националния блян за обединяване.
Цар Борис III е заровен в Рилския манастир, само че през 1944 година тялото му е ексхумирано по разпореждане на държавната власт. Днес е непокътната единствено стъкленицата със сърцето му, което е заровено във възобновения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.
Стотици посетители имаше и през днешния ден в Рилската света обител, макар, че е работен ден. На 28 август по остарял жанр църквата отбелязва Голяма Богородица или Успение Богородично, споделиха от храма при манастира.
На 28 август 1943 година ненадейно умира цар Борис Трети. До ден сегашен това трагично събитие провокира интереса както на българските историци, по този начин и на обществото като цяло.
Има редица версии за тази изненадваща гибел. Цар Борис Трети е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната върволица от 5 септември 1943 година е запечатана на една неповторима сбирка от фотоси, която ни показва целия трагизъм, и по едно и също време с това – великолепие на този трагичен в историята на България миг.
Смъртта на цар Борис Трети е изненада за нас българите, тъй като в разгара на Втората международна война /1939-1945 г./ ние сме разчитали на президента, че ще извади този път България от войната, без да претърпим национална злополука. Като имаме поради, че той умира на 49 години и преди този момент е бил в положително здравословно положение, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата международна война /1914-1918 г./, това е една драма за нас българите, за нашата национална орис, написа учен Георги Марков.
Поклонението пред неговите тленни остатъци е цели 5 дни в храма „ Свети Александър Невски “. За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма „ Свети Александър Невски “, минавала около Академията на науките, след това – по бул. „ Цар Освободител “, по улица „ Раковски “ и стигала чак до площад „ Славейков “. Няма такова грандиозно поклонение освен в българската, само че и в балканската история. Това са били хора, пристигнали освен от София, само че и от цялата страна.
Българите са наричали своя цар „ Господина с меката шапка “, тъй като постоянно са го виждали по разнообразни краища на България да върви по този начин облечен.
Има многочислени представители на българското духовенство, което е доста тясно обвързвано с царя. Всеизвестно е, че монархът е настойник на Българската православна черква. Той постоянно се е застъпвал за нея, когато са се правели бюджетите на Царство България, първо – за армията, а по-късно - за бюджета на Светия Синод. По тази причина той е бил доста почитан от духовенството и миряните. Ясно се виждат на фотосите и представителите на другите родове войски. По това време България е във военно състояние и поддържа войска от над половин милион военнослужещи. На фотографиите виждаме по какъв начин отдават респект представителите на сухопътните войски, на военноморския флот, на Военновъздушни сили. Те се прекланят пред своя Върховен шеф /днес назоваваме – висш главнокомандващ/ на българските Въоръжени сили в спокойно и военно време. Цар Борис Трети, както по-рано и неговият татко – цар Фердинанд, по време на тържествените церемонии постоянно е носил военна униформа.
Трагедията на цар Борис Трети е била в това, че той не е вярвал в успеха на немското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата международна война и казвал: да, германците са най-хубавата войска, проведена и подготвена, само че Германия няма запас да води война против останалия свят.
Българският монарх не е вярвал в успеха на Германия, изключително откакто Хитлер атакува Съветския съюз. Борис Трети е държал да бъде Цар Обединител, както го назовава народът, откакто в интервала 1940-1941 година си връщаме освен Южна Добруджа, само че и Западните околности, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим дребното, в сравнение с както татко ми се хвърляше едновременно да реализира националния блян за обединяване.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ