Патриаршеска литургия за празника на старинния храм „Св. София – Премъдрост Божия“
На 28 април 2025 година – понеделник след Томина неделя, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави светата Литургия в столичния древен храм „ Св. София – Премъдрост Божия “, който отбелязва своя храмов празник.
В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Преосвещенство Мелнишкия свещеник Герасим – гл. секретар на Светия Синод, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Кирил Дидов – нравствен надзирател на Софийска епархия и ръководител на старинния храм, храмовото духовенство и многочислено столично свещенство, дружно с протодякон Иван Петков и дякон Кръстан Койчев.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от проф. Иван Желев и Грисен Чакъри, към които се причисли част от служещото духовенство, а светата Литургия бе огласена от храмовия хор с диригент Мария Русева.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за София – Божията Премъдрост, чието име възприема столичният град:
„ Воистину Воскресе Христос и даде на света нов живот, който извира от Източника на Живота – Христос; плодороден живот, който тече в живот вечен (Йоан 4:14), и който сме призвани като християни да усвояваме тук и да се стремим да наследим за вечността.
Какво благословение за всички нас, че живеем в град, отдаден на Божията Премъдрост – Второто лице на Светата Троица, Въплътеният Син Божий, Който за нас пострада и възкръсна. Това, както ни радва, по този начин ни и задължава. След неколкократни наименования по друг метод – Сердика, Средец, Триадица, в края на XIV век се утвърждава името „ София “ по наименованието на античния храм, в който се намираме. Колко доста губим от това, че е прекратена традицията на Богопочитанието през атеистичния режим, когато жителите на града не са свързвали името му с нещо друго с изключение на със столицата на страната.
Тази традиция датира още от Второто българско царство. Храмовият празник тук е бил на днешния ден – понеделник след Томина неделя. Изследователите нямат единомислещо мнение по отношение на повода за тази дата. Вероятно заради това, че тук е имало гробище, а съгласно православната традиция понеделника след Томина неделя хората отиват и правят наставнически задушници. Може би отсам е тръгнал обичаят да се събират на този ден, точно в понеделника след Томина неделя.
Тази традиция не е продължена. До този миг храмовете, носещи името София честват на Преполовение, когато преди всичко се приказва за това, че юдеите се питат „ Кой е Този и от кое място е тази премъдрост у Него? “, и в химните на Богослужението четем: „ Задаваха си тези въпроси, като не знаеха, че Ти си Божията Премъдрост, сътворила света “.
В началото на 90-те години за празник на града тогавашното столично управление дефинира датата 17 септември, когато честваме светите мъченици Вяра, Надежда, Любов, и тяхната майка София. Виждаме какъв брой е нужна религиозната култура и каква загуба е, когато индивиди заемат избрани постове, само че не са осведомени по отношение на по-специфични богословски въпроси. Вече толкоз години се е утвърдила традицията празникът на града да бъде 17 септември, само че е належащо и да се уважава точно Божията Премъдрост, чието име в действителност носи нашият град.
От 2002 година този ден – понеделник след Томина неделя, е общопризнат да бъде празник и на област София, която обгръща град София, Банкя, Бухово, Нови Искър, както и тридесетина селища в покрайнините “.
„ Нека не бъдем неосведомени, само че да знаем на кого е наричан градът ни – на светата Божия Премъдрост – Въплътеният Син Божий, Господ Иисус Христос. Малко по малко да се просвещаваме и жителите на града да стартират да почитат светото Име Божие. Нека го почитаме и с каузи, и с живот, да се устройваме самите ние като дом Божий, дом на Божията Премъдрост, в сходство със смисъла на името на града София, с цел да населява сред нас Божията Премъдрост: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях (Мат. 18:20). Най-напред, ние, като християни, би трябвало да дадем образец, че сред нас е Христос, като имаме грижа, почитание и обич между тях. Да се устройва и градът ни точно съгласно Божията Премъдрост, с цел да го има Божието благословение над нас. Дай, Боже, да утвърди и опази Господ този град във век века. Честит и блажен празник! Божието благословение да бъде върху всички нас! “, приключи словото си Негово Светейшество.
Текст: Михиал Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Преосвещенство Мелнишкия свещеник Герасим – гл. секретар на Светия Синод, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Кирил Дидов – нравствен надзирател на Софийска епархия и ръководител на старинния храм, храмовото духовенство и многочислено столично свещенство, дружно с протодякон Иван Петков и дякон Кръстан Койчев.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от проф. Иван Желев и Грисен Чакъри, към които се причисли част от служещото духовенство, а светата Литургия бе огласена от храмовия хор с диригент Мария Русева.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за София – Божията Премъдрост, чието име възприема столичният град:
„ Воистину Воскресе Христос и даде на света нов живот, който извира от Източника на Живота – Христос; плодороден живот, който тече в живот вечен (Йоан 4:14), и който сме призвани като християни да усвояваме тук и да се стремим да наследим за вечността.
Какво благословение за всички нас, че живеем в град, отдаден на Божията Премъдрост – Второто лице на Светата Троица, Въплътеният Син Божий, Който за нас пострада и възкръсна. Това, както ни радва, по този начин ни и задължава. След неколкократни наименования по друг метод – Сердика, Средец, Триадица, в края на XIV век се утвърждава името „ София “ по наименованието на античния храм, в който се намираме. Колко доста губим от това, че е прекратена традицията на Богопочитанието през атеистичния режим, когато жителите на града не са свързвали името му с нещо друго с изключение на със столицата на страната.
Тази традиция датира още от Второто българско царство. Храмовият празник тук е бил на днешния ден – понеделник след Томина неделя. Изследователите нямат единомислещо мнение по отношение на повода за тази дата. Вероятно заради това, че тук е имало гробище, а съгласно православната традиция понеделника след Томина неделя хората отиват и правят наставнически задушници. Може би отсам е тръгнал обичаят да се събират на този ден, точно в понеделника след Томина неделя.
Тази традиция не е продължена. До този миг храмовете, носещи името София честват на Преполовение, когато преди всичко се приказва за това, че юдеите се питат „ Кой е Този и от кое място е тази премъдрост у Него? “, и в химните на Богослужението четем: „ Задаваха си тези въпроси, като не знаеха, че Ти си Божията Премъдрост, сътворила света “.
В началото на 90-те години за празник на града тогавашното столично управление дефинира датата 17 септември, когато честваме светите мъченици Вяра, Надежда, Любов, и тяхната майка София. Виждаме какъв брой е нужна религиозната култура и каква загуба е, когато индивиди заемат избрани постове, само че не са осведомени по отношение на по-специфични богословски въпроси. Вече толкоз години се е утвърдила традицията празникът на града да бъде 17 септември, само че е належащо и да се уважава точно Божията Премъдрост, чието име в действителност носи нашият град.
От 2002 година този ден – понеделник след Томина неделя, е общопризнат да бъде празник и на област София, която обгръща град София, Банкя, Бухово, Нови Искър, както и тридесетина селища в покрайнините “.
„ Нека не бъдем неосведомени, само че да знаем на кого е наричан градът ни – на светата Божия Премъдрост – Въплътеният Син Божий, Господ Иисус Христос. Малко по малко да се просвещаваме и жителите на града да стартират да почитат светото Име Божие. Нека го почитаме и с каузи, и с живот, да се устройваме самите ние като дом Божий, дом на Божията Премъдрост, в сходство със смисъла на името на града София, с цел да населява сред нас Божията Премъдрост: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях (Мат. 18:20). Най-напред, ние, като християни, би трябвало да дадем образец, че сред нас е Христос, като имаме грижа, почитание и обич между тях. Да се устройва и градът ни точно съгласно Божията Премъдрост, с цел да го има Божието благословение над нас. Дай, Боже, да утвърди и опази Господ този град във век века. Честит и блажен празник! Божието благословение да бъде върху всички нас! “, приключи словото си Негово Светейшество.
Текст: Михиал Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ