Български „брутализъм” във Виена
На 27 юни във виенската изложбена зала Рингтурм бе открита галерия, отдадена на творчеството на българската архитектка Стефка Георгиева. Творбите на Георгиева са измежду най-ярките образци за повсеместен архитектурен език от втората половина на ХХ век. Изложбата може да бъде посетена до 27 септември. По същото време постройката ще бъде опакована от българската художничка Даниела Костова.
Опакованата постройка Рингтурм, фотография: © Wiener Städtische Versicherungsverein/Newald
Архитект Стефка Георгиева, въпреки и не изключително известна на необятната общност, се смята за ослепителен представител на проектирането на здания у нас. През 1973 година тя е назначена за началник на група в Главпроект, а от 1981 година е началник на отдел в Софпроект. По това време това са двете най-важни държавни служби в региона на градското планиране.
Стефка Георгиева следва от 1942-1944 година архитектура в Техническия университет в Мюнхен, само че прекъсва следването си в Германия поради Втората международна война. По-късно продължава образованието си в София, където през 1947 година приключва Държавната политехника.
По нейни планове са издигнати доста публични и жилищни здания и комплекси, измежду които хотелите " Люляк " и " Мак " в курорта " Златни пясъци ", зала за тенис в София, жилищна група за дипломатическия корпус в София, хотелски комплекс „ Фрегатата “ и други хотели и заведения за хранене в курортен комплекс „ Слънчев бряг “, резиденция " Бояна " и други.
Правителствена резиденция " Бояна ", фотография: ©Ivan-Pastoukhov
Изключителният нюх за работа с материалите и детайлите Георгиева е развила по време на следването си в Мюнхен при именития немски проектант Ханс Дьолгаст. Работейки в държавните институции на социалистическа България, тя съумява да включи автентичен прочит на дръзкото архитектурно придвижване, наречено „ брутализъм ".
В социалистическа България " брутализмът " се предизвиква от държавното управление, само че за разлика от страните в Западна Европа у нас той се ползва на първо място в построяването на значими общественисгради или жилищни блокове за номенклатурата.
Зала за тенис " София ", фотография: ©Archiv-Stefka-Georgieva
Опакованата постройка Рингтурм, фотография: © Wiener Städtische Versicherungsverein/Newald
Архитект Стефка Георгиева, въпреки и не изключително известна на необятната общност, се смята за ослепителен представител на проектирането на здания у нас. През 1973 година тя е назначена за началник на група в Главпроект, а от 1981 година е началник на отдел в Софпроект. По това време това са двете най-важни държавни служби в региона на градското планиране.
Стефка Георгиева следва от 1942-1944 година архитектура в Техническия университет в Мюнхен, само че прекъсва следването си в Германия поради Втората международна война. По-късно продължава образованието си в София, където през 1947 година приключва Държавната политехника.
По нейни планове са издигнати доста публични и жилищни здания и комплекси, измежду които хотелите " Люляк " и " Мак " в курорта " Златни пясъци ", зала за тенис в София, жилищна група за дипломатическия корпус в София, хотелски комплекс „ Фрегатата “ и други хотели и заведения за хранене в курортен комплекс „ Слънчев бряг “, резиденция " Бояна " и други.
Правителствена резиденция " Бояна ", фотография: ©Ivan-Pastoukhov
Изключителният нюх за работа с материалите и детайлите Георгиева е развила по време на следването си в Мюнхен при именития немски проектант Ханс Дьолгаст. Работейки в държавните институции на социалистическа България, тя съумява да включи автентичен прочит на дръзкото архитектурно придвижване, наречено „ брутализъм ".
В социалистическа България " брутализмът " се предизвиква от държавното управление, само че за разлика от страните в Западна Европа у нас той се ползва на първо място в построяването на значими общественисгради или жилищни блокове за номенклатурата.
Зала за тенис " София ", фотография: ©Archiv-Stefka-Georgieva
Прочети още:
Арх. Георги Стоилов: „ В древността има в действителност странни неща ”
Именитият проектант има вяра, че „ чинията ” на Бузлужда ще полети още веднъж
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ