27 януари 1973 г.: Край на войната във Виетнам
На 27 януари 1973 година в Париж е подписан кротичък контракт, с който публично се приключва Виетнамската война. Напрегнатите договаряния сред главните участници в спора се водят от януари 1969 година През 1973 година Държавният секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър и специфичният представител на държавното управление на ДРВ Ле Дък Тхо са удостоени с Нобелова премия за мир за специфичен принос в постигането на спокойно съглашение във Виетнам, напомня dariknews.bg.
Известната и като Втора Индокитайска война, а във Виетнам като Американска война, се води от 1955 година до 1975 година сред Съединени американски щати и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам и Народния фронт за избавление на Виетнам от друга.
До средата на 50 - те години на предишния ХХ в. забележителна част от територията на Индокитай е френско притежание. През септември 1940 година Япония нахлува в Индокитай, възползвайки се от провалянето на Франция в Европа, само че след края на Втората международна война японските въоръжени сили напущат страната. Опитите за възобновяване на френското колониално ръководство довеждат до напредък на национално-освободителното придвижване.
На 2 септември 1945 година, Хо Ши Мин прогласява основаването на самостоятелната Демократична република Виетнам. Франция отхвърля да признае независимостта на колонията си. Тя трансферира в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 година възвръща контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват договаряния, само че макар постигнатите договорености за метода на даване на самостоятелност на Виетнам, през декември 1946 година Франция стартира колониална война във Виетнам.
От 1950 година Съединени американски щати стартират да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. По същото време обаче и Виетмин стартира да получава военна помощ от Китай. Последният удар за колониалните упоритости на Франция в Индокитай става тежкото проваляне в борбата при Диен Биен Фу. През юли 1954 година са подписани Женевските съглашения, които поставят завършек на осемгодишната война. Съгласно тях територията на Виетнам е краткотрайно разграничена по 17-ия паралел на две елементи. Северен Виетнам минава под контрола на Виетмин, и надлежно става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите локална администрация.
На 16 юли 1955 година, Дием декларира, че Южен Виетнам няма да извършва Женевските съглашения, всеобщи избори няма да има, и че е належащо да се сътвори антикомунистическа страна във Южен Виетнам. През октомври с.г. той организира референдум, на който е подложен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием афишира, че съгласно резултатите от референдума, монархията се анулира и се прогласява за първия президент на Република Виетнам.
До средата на 1969 година силите на Съединени американски щати организират няколко огромни настъпателни интервенции в Южен Виетнам, за да открият и унищожат огромните подразделения и елементи на Виетконг и северовиетнамската войска.
През 1969 година стартират договаряния с южновиетнамската левица за дефинитивно съглашение. През 1973 година в диалозите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 година южновиетнамското население получава правото на самоопределяне, като американците се задължават да изоставен Южен Виетнам. След мощна атака на комунистическата партизанска войска напролет на 1975 година сайгонския режим е свален със рухването на Сайгон на 30 април 1975 година, след което се открива Временно революционно държавно управление. През 1976 година Северен и Южен Виетнам се сплотяват в една страна под комунистическо ръководство. След общи избори за страната ръководството е поето от Комунистическата партия на Виетнам.
Исторически информации показват, че Виетнамската война е най-тежкото проваляне на външната политика на Съединени американски щати. Във войната вземат участие над половин милион американски военни, от които 58 000 умират. След войната Виетнам се сплотява и става комунистическа страна, и остава по форма подобен и до през днешния ден.
Известната и като Втора Индокитайска война, а във Виетнам като Американска война, се води от 1955 година до 1975 година сред Съединени американски щати и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам и Народния фронт за избавление на Виетнам от друга.
До средата на 50 - те години на предишния ХХ в. забележителна част от територията на Индокитай е френско притежание. През септември 1940 година Япония нахлува в Индокитай, възползвайки се от провалянето на Франция в Европа, само че след края на Втората международна война японските въоръжени сили напущат страната. Опитите за възобновяване на френското колониално ръководство довеждат до напредък на национално-освободителното придвижване.
На 2 септември 1945 година, Хо Ши Мин прогласява основаването на самостоятелната Демократична република Виетнам. Франция отхвърля да признае независимостта на колонията си. Тя трансферира в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 година възвръща контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват договаряния, само че макар постигнатите договорености за метода на даване на самостоятелност на Виетнам, през декември 1946 година Франция стартира колониална война във Виетнам.
От 1950 година Съединени американски щати стартират да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. По същото време обаче и Виетмин стартира да получава военна помощ от Китай. Последният удар за колониалните упоритости на Франция в Индокитай става тежкото проваляне в борбата при Диен Биен Фу. През юли 1954 година са подписани Женевските съглашения, които поставят завършек на осемгодишната война. Съгласно тях територията на Виетнам е краткотрайно разграничена по 17-ия паралел на две елементи. Северен Виетнам минава под контрола на Виетмин, и надлежно става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите локална администрация.
На 16 юли 1955 година, Дием декларира, че Южен Виетнам няма да извършва Женевските съглашения, всеобщи избори няма да има, и че е належащо да се сътвори антикомунистическа страна във Южен Виетнам. През октомври с.г. той организира референдум, на който е подложен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием афишира, че съгласно резултатите от референдума, монархията се анулира и се прогласява за първия президент на Република Виетнам.
До средата на 1969 година силите на Съединени американски щати организират няколко огромни настъпателни интервенции в Южен Виетнам, за да открият и унищожат огромните подразделения и елементи на Виетконг и северовиетнамската войска.
През 1969 година стартират договаряния с южновиетнамската левица за дефинитивно съглашение. През 1973 година в диалозите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 година южновиетнамското население получава правото на самоопределяне, като американците се задължават да изоставен Южен Виетнам. След мощна атака на комунистическата партизанска войска напролет на 1975 година сайгонския режим е свален със рухването на Сайгон на 30 април 1975 година, след което се открива Временно революционно държавно управление. През 1976 година Северен и Южен Виетнам се сплотяват в една страна под комунистическо ръководство. След общи избори за страната ръководството е поето от Комунистическата партия на Виетнам.
Исторически информации показват, че Виетнамската война е най-тежкото проваляне на външната политика на Съединени американски щати. Във войната вземат участие над половин милион американски военни, от които 58 000 умират. След войната Виетнам се сплотява и става комунистическа страна, и остава по форма подобен и до през днешния ден.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ