На 27 януари 1945 г. съветската армия под командването на

...
На 27 януари 1945 г. съветската армия под командването на
Коментари Харесай

Освобождението на Аушвиц от съветите: в снимки и спомени от първо лице

На 27 януари 1945 година руската войска под командването на маршал Конев поставя края на съществуването на най-големия концентрационен лагер на Третия райх.

От Russia Beyond събрахме спомените на участници и очевидци на тези събития.

Затворниците на Аушвиц са освободени от четири стрелкови дивизии на Червената войска. В багра влизат бойците на 100-на и 107-ма дивизия. В 100-на служи и майор Анатоли Шапиро, чийто щурмови отряд се оказва първи край портите на лагера. Той си спомня:

Втората половина на деня навлязохме на територията на лагера, минахме през основните врати, над които висеше лозунгът, написан с тел: „ Трудът ни прави свободни “. Да влезеш вътре без защитна марлена превръзка беше невероятно. На двуетажните кушетки се въргаляха неизнесени трупове. Изпод кушетките от време на време излизаха полуживи скелети и се кълняха, че не са евреи. Никой не можеше да повярва във вероятното избавление.



Б. Борисов/ТАСС

По това време в лагера остават към 7000 пандизчии. Сред тях – лагерничката под номер 74233 (името не е установено):

Изведнъж видях на пътя край лагера силуети в бели и сиви облекла. Беше към 5 часа денем. Отначало помислихме, че се връщат „ лагерници “. Изтичах, с цел да погледна кой идва. Представете си какво беше щастието ни, когато видяхме, че това е руското разузнаване. Целувките и приветствията нямаха край. Уговаряха ни да си тръгваме, обясниха ни, че не би трябвало да стоим тук, тъй като още не е ясно къде е врагът. Оттегляхме се на няколко крачки и още веднъж се връщахме.

 Червеноармейци беседват с деца в Аушвиц, 1945 година

Червеноармейци беседват с деца в Аушвиц, 1945 г.Свободни източници

Генерал-лейтенант Василий Петренко, през 1945 година пълководец на 107-ма стрелкова дивизия, се оказва на територията на лагера скоро след Шапиро. В записките си „ Преди и след Освиенцим “ той разказва видяното по този начин:

Немците на 18 януари взеха всички, които можеха да вървят. Болните и отслабналите оставиха. Малцината, които можеха да вървят, избягаха, когато нашата войска пристигна до лагера. Нашите насочиха към територията на лагера санитарните елементи на 108-ма, 322-ра и моята 107-ма дивизия, медицинските екипи на тези три дивизии разположиха места за къпане: такова беше нареждането за армията. Храненето беше проведено от същите тези дивизии. Натам изпратиха походни кухни.



Олга Игнатович/Sputnik

Командирът на ротата Василий Громадски също е един от първите, влезнали в „ лагера на гибелта “:

Имаше заключени врати, даже не знам дали това беше основният вход или някакъв различен. Наредих да разбият катинара. Нямаше никого. Минахме двеста метра, гледаме – бягат към нас пандизчии, 300 души в раирани облекла. Бяхме нащрек, предизвестиха ни, че немците се преобличат. Но това фактически бяха пандизчии. Плачеха, прегръщаха ни. Разказваха, че тук са убити милиони хора. До в този момент помня по какъв начин ни споделиха, че единствено с детски колички от Аушвиц са изпратени 12 вагона.

 Деца зад оградата на Аушвиц

Деца зад оградата на АушвицБ. Фишман/Sputnik

През 1945 година Иван Мартинушкин е на 21 години, старши лейтенант и пълководец на картечна рота в 322-ра пехотна дивизия. Спомня си, че до последния миг няма и визия, че е изпратен да освобождава концлагер:

С ротата си приближих оградата, само че към този момент беше мрачно и не тръгнахме към територията, а заехме караулното помещение отвън рамките на лагера, Помня, че там беше доста горещо, даже си помислихме, че немците са си стоплили помещение, а тогава сме пристигнали. На идващия ден започнахме да разчистваме. Имаше голямо населено място – Бжезинка, стояха солидни тухлени къщи, и, когато започнахме да се движим из него, ни обстреляха от някаква постройка. Залегнахме и се свързахме с командването: помолихме да ударят с артилерия по постройката. Помислих си, че, в случай че ги разгромим, ще можем да продължим нататък. А ненадейно ни дадоха отговор, че артилерията няма да удари, тъй като тук има лагер, а в лагера има хора и би трябвало да заобикаляме престрелки. Едва тогава разбрахме каква е била тази ограда.

 Заворници в Аушвиц директно преди освобождението им

Заворници в Аушвиц директно преди освобождението имБ. Борисов/Sputnik

След военните в лагера влизат журналисти-репортери от дивизионния вестник на 38-ма войска Ушер Маргилис и Генадий Савин. Техните свидетелства:

Влязохме в тухлена постройка и погледнахме в стаите, вратите не бяха заключени. В първата стая имаше цяла камара детски облекла: палтенца, панталончета, якенца и блузки. Много с кървави петна. В другата стояха кутии, цялостни със зъбни коронки и златни протези. В третата имаше кутии с остригани женски коси. И най-после жена (затворничка от лагера – бел. ред.) ни води в стая, изпълнена с изящни женски чантички, абажури, бележници, портмонета и други кожени произведения, тя сподели: „ Всичко това е направено от човешка кожа “.

 Торби с коси на умрели пандизчии

Торби с коси на умрели затворнициВладимир Юдин/Sputnik

Аушвиц е освободен, за ръководството на града е назначен нов комендант. Такъв става Григорий Елисаветински, който на 4 февруари 1945 година споделя в писмо към жена си:

В лагера има детска колибка. Тук отвеждаха еврейските деца на друга възраст (близнаци). На тях, като на зайчета, правеха някакви опити. Видях момче на 14 години, на което с някаква „ научна “ цел му пуснаха керосин във вените. След това му отрязаха парче от тялото и го изпратиха в Берлин в лаборатория, след това му сложиха друго парче от тяло. Сега той лежи в болничното заведение целия в дълбоки гниещи язви и нищо не може да се направи, с цел да му се помогне. Из лагера върви хубавица, млада, само че луда. Поразен съм как всички там не са се побъркали.

 Първи моменти след освобождението

Първи моменти след освобождениетоБ. Фишман/Sputnik

Същевременно тези от освободените, които са съумели да възстановят силите си и да вървят, независимо напущат Освиенцим. Свидетелства № 74233:

На 5 февруари тръгнахме в посока Краков. От едната страна на пътя се издигаха големи фабрики, издигнати от пандизчиите, от дълго време починали от изтощителната работа. От другата страна – още един огромен лагер. Влязохме там и намерихме болните, които, както и ние, са оживели единствено тъй като не са тръгнали с немците на 18 януари. Оттам продължихме нататък. Дълго ни преследваха електрическите кабели на каменните стълбове, по този начин добре познати ни – знак на робството и гибелта. Струваше ни се, че в никакъв случай няма да се измъкнем от лагера. Накрая се свърши и се добрахме до с. Влосенющ. Там нощувахме и на идващия ден, 6 февруари, поехме нататък. По пътя ни взе кола и ни закара до Краков. Свободни бяхме, само че още не умеехме да се радваме. Твърде доста е претърпяното и прекалено много сме изгубили.

 Съветски лекари и медици от Червения кръст със пандизчии

Съветски лекари и медици от Червения кръст със затворнициБ. Фишман/Sputnik

При подготовката на материала са употребявани документи от съветския фонд за Холокоста, записките на В. Петренко „ Преди и след Освиенцим “, „ Преживях Освиенцим “ на К. Живулска, „ Черна книга “ от В. Гросман и И. Еренбург.

създател: ИЛЯ КРОЛ

източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР