Освобождението на Аушвиц от съветите: в снимки и спомени от първо лице
На 27 януари 1945 година руската войска под командването на маршал Конев поставя края на съществуването на най-големия концентрационен лагер на Третия райх.
От Russia Beyond събрахме спомените на участници и очевидци на тези събития.
Затворниците на Аушвиц са освободени от четири стрелкови дивизии на Червената войска. В багра влизат бойците на 100-на и 107-ма дивизия. В 100-на служи и майор Анатоли Шапиро, чийто щурмови отряд се оказва първи край портите на лагера. Той си спомня:
Втората половина на деня навлязохме на територията на лагера, минахме през основните врати, над които висеше лозунгът, написан с тел: „ Трудът ни прави свободни “. Да влезеш вътре без защитна марлена превръзка беше невероятно. На двуетажните кушетки се въргаляха неизнесени трупове. Изпод кушетките от време на време излизаха полуживи скелети и се кълняха, че не са евреи. Никой не можеше да повярва във вероятното избавление.
Б. Борисов/ТАСС
По това време в лагера остават към 7000 пандизчии. Сред тях – лагерничката под номер 74233 (името не е установено):
Изведнъж видях на пътя край лагера силуети в бели и сиви облекла. Беше към 5 часа денем. Отначало помислихме, че се връщат „ лагерници “. Изтичах, с цел да погледна кой идва. Представете си какво беше щастието ни, когато видяхме, че това е руското разузнаване. Целувките и приветствията нямаха край. Уговаряха ни да си тръгваме, обясниха ни, че не би трябвало да стоим тук, тъй като още не е ясно къде е врагът. Оттегляхме се на няколко крачки и още веднъж се връщахме.
Червеноармейци беседват с деца в Аушвиц, 1945 г.Свободни източници
Генерал-лейтенант Василий Петренко, през 1945 година пълководец на 107-ма стрелкова дивизия, се оказва на територията на лагера скоро след Шапиро. В записките си „ Преди и след Освиенцим “ той разказва видяното по този начин:
Немците на 18 януари взеха всички, които можеха да вървят. Болните и отслабналите оставиха. Малцината, които можеха да вървят, избягаха, когато нашата войска пристигна до лагера. Нашите насочиха към територията на лагера санитарните елементи на 108-ма, 322-ра и моята 107-ма дивизия, медицинските екипи на тези три дивизии разположиха места за къпане: такова беше нареждането за армията. Храненето беше проведено от същите тези дивизии. Натам изпратиха походни кухни.
Олга Игнатович/Sputnik
Командирът на ротата Василий Громадски също е един от първите, влезнали в „ лагера на гибелта “:
Имаше заключени врати, даже не знам дали това беше основният вход или някакъв различен. Наредих да разбият катинара. Нямаше никого. Минахме двеста метра, гледаме – бягат към нас пандизчии, 300 души в раирани облекла. Бяхме нащрек, предизвестиха ни, че немците се преобличат. Но това фактически бяха пандизчии. Плачеха, прегръщаха ни. Разказваха, че тук са убити милиони хора. До в този момент помня по какъв начин ни споделиха, че единствено с детски колички от Аушвиц са изпратени 12 вагона.
Деца зад оградата на АушвицБ. Фишман/Sputnik
През 1945 година Иван Мартинушкин е на 21 години, старши лейтенант и пълководец на картечна рота в 322-ра пехотна дивизия. Спомня си, че до последния миг няма и визия, че е изпратен да освобождава концлагер:
С ротата си приближих оградата, само че към този момент беше мрачно и не тръгнахме към територията, а заехме караулното помещение отвън рамките на лагера, Помня, че там беше доста горещо, даже си помислихме, че немците са си стоплили помещение, а тогава сме пристигнали. На идващия ден започнахме да разчистваме. Имаше голямо населено място – Бжезинка, стояха солидни тухлени къщи, и, когато започнахме да се движим из него, ни обстреляха от някаква постройка. Залегнахме и се свързахме с командването: помолихме да ударят с артилерия по постройката. Помислих си, че, в случай че ги разгромим, ще можем да продължим нататък. А ненадейно ни дадоха отговор, че артилерията няма да удари, тъй като тук има лагер, а в лагера има хора и би трябвало да заобикаляме престрелки. Едва тогава разбрахме каква е била тази ограда.
Заворници в Аушвиц директно преди освобождението имБ. Борисов/Sputnik
След военните в лагера влизат журналисти-репортери от дивизионния вестник на 38-ма войска Ушер Маргилис и Генадий Савин. Техните свидетелства:
Влязохме в тухлена постройка и погледнахме в стаите, вратите не бяха заключени. В първата стая имаше цяла камара детски облекла: палтенца, панталончета, якенца и блузки. Много с кървави петна. В другата стояха кутии, цялостни със зъбни коронки и златни протези. В третата имаше кутии с остригани женски коси. И най-после жена (затворничка от лагера – бел. ред.) ни води в стая, изпълнена с изящни женски чантички, абажури, бележници, портмонета и други кожени произведения, тя сподели: „ Всичко това е направено от човешка кожа “.
Торби с коси на умрели затворнициВладимир Юдин/Sputnik
Аушвиц е освободен, за ръководството на града е назначен нов комендант. Такъв става Григорий Елисаветински, който на 4 февруари 1945 година споделя в писмо към жена си:
В лагера има детска колибка. Тук отвеждаха еврейските деца на друга възраст (близнаци). На тях, като на зайчета, правеха някакви опити. Видях момче на 14 години, на което с някаква „ научна “ цел му пуснаха керосин във вените. След това му отрязаха парче от тялото и го изпратиха в Берлин в лаборатория, след това му сложиха друго парче от тяло. Сега той лежи в болничното заведение целия в дълбоки гниещи язви и нищо не може да се направи, с цел да му се помогне. Из лагера върви хубавица, млада, само че луда. Поразен съм как всички там не са се побъркали.
Първи моменти след освобождениетоБ. Фишман/Sputnik
Същевременно тези от освободените, които са съумели да възстановят силите си и да вървят, независимо напущат Освиенцим. Свидетелства № 74233:
На 5 февруари тръгнахме в посока Краков. От едната страна на пътя се издигаха големи фабрики, издигнати от пандизчиите, от дълго време починали от изтощителната работа. От другата страна – още един огромен лагер. Влязохме там и намерихме болните, които, както и ние, са оживели единствено тъй като не са тръгнали с немците на 18 януари. Оттам продължихме нататък. Дълго ни преследваха електрическите кабели на каменните стълбове, по този начин добре познати ни – знак на робството и гибелта. Струваше ни се, че в никакъв случай няма да се измъкнем от лагера. Накрая се свърши и се добрахме до с. Влосенющ. Там нощувахме и на идващия ден, 6 февруари, поехме нататък. По пътя ни взе кола и ни закара до Краков. Свободни бяхме, само че още не умеехме да се радваме. Твърде доста е претърпяното и прекалено много сме изгубили.
Съветски лекари и медици от Червения кръст със затворнициБ. Фишман/Sputnik
При подготовката на материала са употребявани документи от съветския фонд за Холокоста, записките на В. Петренко „ Преди и след Освиенцим “, „ Преживях Освиенцим “ на К. Живулска, „ Черна книга “ от В. Гросман и И. Еренбург.
създател: ИЛЯ КРОЛ
източник: bg.rbth.com
От Russia Beyond събрахме спомените на участници и очевидци на тези събития.
Затворниците на Аушвиц са освободени от четири стрелкови дивизии на Червената войска. В багра влизат бойците на 100-на и 107-ма дивизия. В 100-на служи и майор Анатоли Шапиро, чийто щурмови отряд се оказва първи край портите на лагера. Той си спомня:
Втората половина на деня навлязохме на територията на лагера, минахме през основните врати, над които висеше лозунгът, написан с тел: „ Трудът ни прави свободни “. Да влезеш вътре без защитна марлена превръзка беше невероятно. На двуетажните кушетки се въргаляха неизнесени трупове. Изпод кушетките от време на време излизаха полуживи скелети и се кълняха, че не са евреи. Никой не можеше да повярва във вероятното избавление.
Б. Борисов/ТАСС
По това време в лагера остават към 7000 пандизчии. Сред тях – лагерничката под номер 74233 (името не е установено):
Изведнъж видях на пътя край лагера силуети в бели и сиви облекла. Беше към 5 часа денем. Отначало помислихме, че се връщат „ лагерници “. Изтичах, с цел да погледна кой идва. Представете си какво беше щастието ни, когато видяхме, че това е руското разузнаване. Целувките и приветствията нямаха край. Уговаряха ни да си тръгваме, обясниха ни, че не би трябвало да стоим тук, тъй като още не е ясно къде е врагът. Оттегляхме се на няколко крачки и още веднъж се връщахме.
Червеноармейци беседват с деца в Аушвиц, 1945 г.Свободни източници
Генерал-лейтенант Василий Петренко, през 1945 година пълководец на 107-ма стрелкова дивизия, се оказва на територията на лагера скоро след Шапиро. В записките си „ Преди и след Освиенцим “ той разказва видяното по този начин:
Немците на 18 януари взеха всички, които можеха да вървят. Болните и отслабналите оставиха. Малцината, които можеха да вървят, избягаха, когато нашата войска пристигна до лагера. Нашите насочиха към територията на лагера санитарните елементи на 108-ма, 322-ра и моята 107-ма дивизия, медицинските екипи на тези три дивизии разположиха места за къпане: такова беше нареждането за армията. Храненето беше проведено от същите тези дивизии. Натам изпратиха походни кухни.
Олга Игнатович/Sputnik
Командирът на ротата Василий Громадски също е един от първите, влезнали в „ лагера на гибелта “:
Имаше заключени врати, даже не знам дали това беше основният вход или някакъв различен. Наредих да разбият катинара. Нямаше никого. Минахме двеста метра, гледаме – бягат към нас пандизчии, 300 души в раирани облекла. Бяхме нащрек, предизвестиха ни, че немците се преобличат. Но това фактически бяха пандизчии. Плачеха, прегръщаха ни. Разказваха, че тук са убити милиони хора. До в този момент помня по какъв начин ни споделиха, че единствено с детски колички от Аушвиц са изпратени 12 вагона.
Деца зад оградата на АушвицБ. Фишман/Sputnik
През 1945 година Иван Мартинушкин е на 21 години, старши лейтенант и пълководец на картечна рота в 322-ра пехотна дивизия. Спомня си, че до последния миг няма и визия, че е изпратен да освобождава концлагер:
С ротата си приближих оградата, само че към този момент беше мрачно и не тръгнахме към територията, а заехме караулното помещение отвън рамките на лагера, Помня, че там беше доста горещо, даже си помислихме, че немците са си стоплили помещение, а тогава сме пристигнали. На идващия ден започнахме да разчистваме. Имаше голямо населено място – Бжезинка, стояха солидни тухлени къщи, и, когато започнахме да се движим из него, ни обстреляха от някаква постройка. Залегнахме и се свързахме с командването: помолихме да ударят с артилерия по постройката. Помислих си, че, в случай че ги разгромим, ще можем да продължим нататък. А ненадейно ни дадоха отговор, че артилерията няма да удари, тъй като тук има лагер, а в лагера има хора и би трябвало да заобикаляме престрелки. Едва тогава разбрахме каква е била тази ограда.
Заворници в Аушвиц директно преди освобождението имБ. Борисов/Sputnik
След военните в лагера влизат журналисти-репортери от дивизионния вестник на 38-ма войска Ушер Маргилис и Генадий Савин. Техните свидетелства:
Влязохме в тухлена постройка и погледнахме в стаите, вратите не бяха заключени. В първата стая имаше цяла камара детски облекла: палтенца, панталончета, якенца и блузки. Много с кървави петна. В другата стояха кутии, цялостни със зъбни коронки и златни протези. В третата имаше кутии с остригани женски коси. И най-после жена (затворничка от лагера – бел. ред.) ни води в стая, изпълнена с изящни женски чантички, абажури, бележници, портмонета и други кожени произведения, тя сподели: „ Всичко това е направено от човешка кожа “.
Торби с коси на умрели затворнициВладимир Юдин/Sputnik
Аушвиц е освободен, за ръководството на града е назначен нов комендант. Такъв става Григорий Елисаветински, който на 4 февруари 1945 година споделя в писмо към жена си:
В лагера има детска колибка. Тук отвеждаха еврейските деца на друга възраст (близнаци). На тях, като на зайчета, правеха някакви опити. Видях момче на 14 години, на което с някаква „ научна “ цел му пуснаха керосин във вените. След това му отрязаха парче от тялото и го изпратиха в Берлин в лаборатория, след това му сложиха друго парче от тяло. Сега той лежи в болничното заведение целия в дълбоки гниещи язви и нищо не може да се направи, с цел да му се помогне. Из лагера върви хубавица, млада, само че луда. Поразен съм как всички там не са се побъркали.
Първи моменти след освобождениетоБ. Фишман/Sputnik
Същевременно тези от освободените, които са съумели да възстановят силите си и да вървят, независимо напущат Освиенцим. Свидетелства № 74233:
На 5 февруари тръгнахме в посока Краков. От едната страна на пътя се издигаха големи фабрики, издигнати от пандизчиите, от дълго време починали от изтощителната работа. От другата страна – още един огромен лагер. Влязохме там и намерихме болните, които, както и ние, са оживели единствено тъй като не са тръгнали с немците на 18 януари. Оттам продължихме нататък. Дълго ни преследваха електрическите кабели на каменните стълбове, по този начин добре познати ни – знак на робството и гибелта. Струваше ни се, че в никакъв случай няма да се измъкнем от лагера. Накрая се свърши и се добрахме до с. Влосенющ. Там нощувахме и на идващия ден, 6 февруари, поехме нататък. По пътя ни взе кола и ни закара до Краков. Свободни бяхме, само че още не умеехме да се радваме. Твърде доста е претърпяното и прекалено много сме изгубили.
Съветски лекари и медици от Червения кръст със затворнициБ. Фишман/Sputnik
При подготовката на материала са употребявани документи от съветския фонд за Холокоста, записките на В. Петренко „ Преди и след Освиенцим “, „ Преживях Освиенцим “ на К. Живулска, „ Черна книга “ от В. Гросман и И. Еренбург.
създател: ИЛЯ КРОЛ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ