27 септември - Ден на паметта в Азербайджан
На 27 септември 2024 година се навършват четири години от 44-дневната карабахска война. В отговор на постоянните арменски провокации и за преустановяването военната окупация на Карабахския регион на Азербайджан, азербайджанските въоръжени сили подхващат широкомащабна военна интервенция, която довежда до решителна победа в границите на 44 дни. По време на шестседмичния блицкриг азербайджанската войска освобождава над 300 града и села, държани в продължение на 30 години под пагубната окупация на Армения, която бива принудена да подпише акт за капитулация. Така по причина на възходящите въоръжени провокации по линията на прикосновение, несполучливите посреднически старания на Минската група на ОССЕ и отхвърли на Армения да се съобрази с резолюциите и решенията на интернационалните организации за преустановяване на военната окупация на азербайджански територии, войната сред двете страни не закъснява.
Арменско-азербайджанският спор, един от най-старите и най-продължителните в постсъветското пространство, дава началото си през 1987 година, когато етническите арменци в региона на Карабах в Азербайджан, подкрепяни от Армения, стартират да приканват за присъединението на района към Армения. Масовите насилствени депортации на локални азербайджанци от земите на техните предшественици в Армения стартират през есента на 1987 година, когато към 300000 етнически азербайджанци биват принудени да изоставен родните си земи в Армения като хиляди от тях умират или изчезват безследно. След разпадането на Съветския съюз напрежението избухва в широкомащабна война и до 1994 година Армения окупира Карабах и седем прилежащи региона на Азербайджан, принуждавайки към един милион азербайджанци да изоставен историческата си татковина. От 1994 година до 2020 година Ереван желае да задържи окупираните територии, като принуди Баку да се помири с фактическата обстановка на място в подмяна на спокойно съглашение, до момента в който последният поредно се приготвя да си върне изконните територии назад. След промяната на режима в Армения през 2018 година очакванията за спокойно разрешаване на спора са огромни, защото новият министър председател Никол Пашинян неведнъж загатва за „ мир, допустим за всички страни " в първите си дни на поста. Въпреки това последвалата подстрекателска изразителност и държание, по-специално изказването му „ Карабах е Армения и точка " изцяло попречва мирния развой и подкопава всички старания за договаряния. Малко по-късно тогавашният министър на защитата на Армения Давид Тоноян приканва за „ нова война за нови земи ".
През юли 2020 година Армения прави огромна военна провокация на границата с Азербайджан. Целта на провокацията е да се въвлекат трети страни в спора и да се нанесат вреди на стратегическата инфраструктура на Азербайджан. През август 2020 година Арменците прибягват до поредна военна провокация, като пращат диверсионна група в Азербайджан за осъществяване на терористични актове. Говорейки на 75-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации на 24 септември 2020 година, президентът Илхам Алиев се обръща към интернационалната общественост: „ Призоваваме Организация на обединените нации и интернационалната общественост да възпрат Армения от нова военна експанзия. Отговорността за провокациите и ескалацията на напрежението е напълно на военно-политическото управление на Армения ".
На 27 септември 2020 година Азербайджан стартира контранастъпление в отговор на поредна широкомащабна военна офанзива на Армения против позиции на азербайджанската войска и цивилни селища. Контранастъпателната интервенция по-късно ще докара до 44-дневната Отечествена война. След освобождението на град Шуша на 8 ноември 2020 година Армения няма различен избор с изключение на да подпише акт за капитулация на 10 ноември 2020 година
Отечествената война си печели и купата „ война на 21 век " в международната военна просвета. В лицето на комплицираните укрепления, изграждани от арменската войска в мъчнопроходим терен в продължение на десетилетия, въоръжените сили на Азербайджан показват висок професионализъм и военни умения с съвременни и високоточни оръжия. Освобождението на Родината коства живота на над 3000 азербайджански бойци, починали в 44-дневната Отечествена война, което дава съображение 27 септември, първият ден от Отечествената война, да бъде разгласен за Ден на паметта в Азербайджан.
Арменско-азербайджанският спор, един от най-старите и най-продължителните в постсъветското пространство, дава началото си през 1987 година, когато етническите арменци в региона на Карабах в Азербайджан, подкрепяни от Армения, стартират да приканват за присъединението на района към Армения. Масовите насилствени депортации на локални азербайджанци от земите на техните предшественици в Армения стартират през есента на 1987 година, когато към 300000 етнически азербайджанци биват принудени да изоставен родните си земи в Армения като хиляди от тях умират или изчезват безследно. След разпадането на Съветския съюз напрежението избухва в широкомащабна война и до 1994 година Армения окупира Карабах и седем прилежащи региона на Азербайджан, принуждавайки към един милион азербайджанци да изоставен историческата си татковина. От 1994 година до 2020 година Ереван желае да задържи окупираните територии, като принуди Баку да се помири с фактическата обстановка на място в подмяна на спокойно съглашение, до момента в който последният поредно се приготвя да си върне изконните територии назад. След промяната на режима в Армения през 2018 година очакванията за спокойно разрешаване на спора са огромни, защото новият министър председател Никол Пашинян неведнъж загатва за „ мир, допустим за всички страни " в първите си дни на поста. Въпреки това последвалата подстрекателска изразителност и държание, по-специално изказването му „ Карабах е Армения и точка " изцяло попречва мирния развой и подкопава всички старания за договаряния. Малко по-късно тогавашният министър на защитата на Армения Давид Тоноян приканва за „ нова война за нови земи ".
През юли 2020 година Армения прави огромна военна провокация на границата с Азербайджан. Целта на провокацията е да се въвлекат трети страни в спора и да се нанесат вреди на стратегическата инфраструктура на Азербайджан. През август 2020 година Арменците прибягват до поредна военна провокация, като пращат диверсионна група в Азербайджан за осъществяване на терористични актове. Говорейки на 75-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации на 24 септември 2020 година, президентът Илхам Алиев се обръща към интернационалната общественост: „ Призоваваме Организация на обединените нации и интернационалната общественост да възпрат Армения от нова военна експанзия. Отговорността за провокациите и ескалацията на напрежението е напълно на военно-политическото управление на Армения ".
На 27 септември 2020 година Азербайджан стартира контранастъпление в отговор на поредна широкомащабна военна офанзива на Армения против позиции на азербайджанската войска и цивилни селища. Контранастъпателната интервенция по-късно ще докара до 44-дневната Отечествена война. След освобождението на град Шуша на 8 ноември 2020 година Армения няма различен избор с изключение на да подпише акт за капитулация на 10 ноември 2020 година
Отечествената война си печели и купата „ война на 21 век " в международната военна просвета. В лицето на комплицираните укрепления, изграждани от арменската войска в мъчнопроходим терен в продължение на десетилетия, въоръжените сили на Азербайджан показват висок професионализъм и военни умения с съвременни и високоточни оръжия. Освобождението на Родината коства живота на над 3000 азербайджански бойци, починали в 44-дневната Отечествена война, което дава съображение 27 септември, първият ден от Отечествената война, да бъде разгласен за Ден на паметта в Азербайджан.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ