Лекция на проф. д-р Димитар Пандев
На 27 октомври (понеделник) 2025, с начало от 18:30 часа, в Македонския КИЦ в София ще се организира лекцията на проф. доктор Димитар Пандев във връзка 195 години от рождението на Григор Пърличев и Константин Миладинов, и 90 години от рождението на Живко Чинго.
Юбилейни мемоари за три огромни имена от македонската литература
Тази година означаваме значими юбилеи на трима изтъкнати дейци на македонската литература и просвета – 195 години от рождението на Григор Пърличев и Константин Миладинов, и 90 години от рождението на Живко Чинго.
Въпреки че принадлежат към разнообразни столетия и литературни течения, тези трима създатели са обединени от любовта към родната земя, устрема към национална самородност и възвишеното езиково изложение.
Григор Пърличев – Вторият Омир с македонско сърце
Григор Пърличев, роден в Охрид през 1830 година, е една от най-контроверсните и най-завладяващи фигури в македонската културна история.
От оскъдно детство, в което помагал на фамилията си, като продава яйца и преписва книги, до популярност в Атина, където с поемата си „ Сердарят “ бил провъзгласен за „ втори Омир “, Пърличев живял живот, изпълнен с битки – персонални, културни и национални.
Въпреки че е написал поемата, с която е превзел Атина, на гръцки, Пърличев е останал надълбоко завързан към славянската си еднаквост.
Отказът от препоръчана стипендия за образование в Берлин или Оксфорд, защото изискването е било да се отхвърли от своето славянско родословие, приказва за неговата непоколебима посветеност към родното.
Идеята му за основаване на общославянски език може би е била непостижима, само че демонстрира неговата визионерска мисъл и устрема към езиков и културен съюз на славянските нации.
В неговата „ Автобиография “, която е първото прозаично произведение от този тип в македонската литература, Пърличев остави откровен портрет на времето, битките и вижданията на един създател, който посвети живота си на своя народ. „ Сердарят “ пък, е поема, която посредством героичен звук предава тежкото минало и устрема към независимост, инспириран от националната ария за Кузман Капидан, и е знак на опозиция и национално съзнание.
Константин Миладинов – Поетът, който пееше на майчиния си език
Константин Миладинов, роден също през 1830 година в Струга, е учредител на македонската художествена лирика.
Най-млад в фамилията, житейският му път бил белязан от любовта към знанието, националната просвета и езика.
Въпреки че е получил образованието си в Янина, Атина и Москва, Константин не се отказал от своето македонско изложение – пишел на стружкия акцент даже когато бил заобиколен от други славянски и балкански нации.
Най-известното му стихотворение „ Тъга за юг “ е зов на носталгията и любовта към родната земя. Чрез плътни тонове и мощни метафори, Миладинов основава контрастност сред студената Москва и топлата родина, останала в спомените му.
Неговото публицистично творчество, предговорът на „ Сборник с национални умотворби “, съставлява първия теоретичен опит за подредба и валоризация на националната литература като основа на националната характерност.
За жал, животът на Константин приключва трагично – умира в пандиза в Цариград на 18 януари 1862 година, няколко дни след брат си Димитър.
Тяхната жертва въпреки всичко остана знак на битката за езикова и културна самородност.
Живко Чинго – Майсторът на актуалната прозаичност
Живко Чинго, роден през 1935 година в село Велгощи покрай Охрид, вкарва актуалното прозаично изложение в македонската литература. С първите си разкази, оповестени в списание „ Разгледи “, и изключително със сборниците „ Пасквелия “ и „ Нова Пасквелия “, Чинго наложи своя неповторим, надълбоко алегоричен и хуманен жанр на описване.
Неговите творби се характеризират с преплитане на действителното и фантастичното, с надълбоко морално обръщение и психически разбор на героя. Романът „ Голямата вода “, по-късно приспособен във филм, е едно от най-значимите творби на македонската прозаичност от втората половина на 20-ти век, където Чинго посредством облика на дете отваря сложни тематики като бедността, изолацията и жертвоготовността.
Богатото творчество на Живко Чинго, което включва разкази, романи, пиеси и сюжети, остава надълбоко вкоренено в македонската културна памет. Неговата словесност е обогатила нашата литература с нова хармония, актуален метод и достоверна нарация.
Пърличев, Миладинов и Чинго са стълбове на македонския език, литература и национално схващане. Всеки от тях е удостоверение за друга историческа фаза: Пърличев за битката на XIX век против непознатото духовно въздействие, Миладинов за любовта към майчиния език и фолклора, а Чинго за новата, поствоенна литература, която с човешка фамилиарност приказва за болките и насладите на народа.
Тяхното творчество е запечатано в груповата памет на македонския народ, а годишнините им са опция да ги препрочетем, да се вдъхновим и да не забравяме, че идентичността се гради точно посредством словото, стиха и историята.
Юбилейни мемоари за три огромни имена от македонската литература
Тази година означаваме значими юбилеи на трима изтъкнати дейци на македонската литература и просвета – 195 години от рождението на Григор Пърличев и Константин Миладинов, и 90 години от рождението на Живко Чинго.
Въпреки че принадлежат към разнообразни столетия и литературни течения, тези трима създатели са обединени от любовта към родната земя, устрема към национална самородност и възвишеното езиково изложение.
Григор Пърличев – Вторият Омир с македонско сърце
Григор Пърличев, роден в Охрид през 1830 година, е една от най-контроверсните и най-завладяващи фигури в македонската културна история.
От оскъдно детство, в което помагал на фамилията си, като продава яйца и преписва книги, до популярност в Атина, където с поемата си „ Сердарят “ бил провъзгласен за „ втори Омир “, Пърличев живял живот, изпълнен с битки – персонални, културни и национални.
Въпреки че е написал поемата, с която е превзел Атина, на гръцки, Пърличев е останал надълбоко завързан към славянската си еднаквост.
Отказът от препоръчана стипендия за образование в Берлин или Оксфорд, защото изискването е било да се отхвърли от своето славянско родословие, приказва за неговата непоколебима посветеност към родното.
Идеята му за основаване на общославянски език може би е била непостижима, само че демонстрира неговата визионерска мисъл и устрема към езиков и културен съюз на славянските нации.
В неговата „ Автобиография “, която е първото прозаично произведение от този тип в македонската литература, Пърличев остави откровен портрет на времето, битките и вижданията на един създател, който посвети живота си на своя народ. „ Сердарят “ пък, е поема, която посредством героичен звук предава тежкото минало и устрема към независимост, инспириран от националната ария за Кузман Капидан, и е знак на опозиция и национално съзнание.
Константин Миладинов – Поетът, който пееше на майчиния си език
Константин Миладинов, роден също през 1830 година в Струга, е учредител на македонската художествена лирика.
Най-млад в фамилията, житейският му път бил белязан от любовта към знанието, националната просвета и езика.
Въпреки че е получил образованието си в Янина, Атина и Москва, Константин не се отказал от своето македонско изложение – пишел на стружкия акцент даже когато бил заобиколен от други славянски и балкански нации.
Най-известното му стихотворение „ Тъга за юг “ е зов на носталгията и любовта към родната земя. Чрез плътни тонове и мощни метафори, Миладинов основава контрастност сред студената Москва и топлата родина, останала в спомените му.
Неговото публицистично творчество, предговорът на „ Сборник с национални умотворби “, съставлява първия теоретичен опит за подредба и валоризация на националната литература като основа на националната характерност.
За жал, животът на Константин приключва трагично – умира в пандиза в Цариград на 18 януари 1862 година, няколко дни след брат си Димитър.
Тяхната жертва въпреки всичко остана знак на битката за езикова и културна самородност.
Живко Чинго – Майсторът на актуалната прозаичност
Живко Чинго, роден през 1935 година в село Велгощи покрай Охрид, вкарва актуалното прозаично изложение в македонската литература. С първите си разкази, оповестени в списание „ Разгледи “, и изключително със сборниците „ Пасквелия “ и „ Нова Пасквелия “, Чинго наложи своя неповторим, надълбоко алегоричен и хуманен жанр на описване.
Неговите творби се характеризират с преплитане на действителното и фантастичното, с надълбоко морално обръщение и психически разбор на героя. Романът „ Голямата вода “, по-късно приспособен във филм, е едно от най-значимите творби на македонската прозаичност от втората половина на 20-ти век, където Чинго посредством облика на дете отваря сложни тематики като бедността, изолацията и жертвоготовността.
Богатото творчество на Живко Чинго, което включва разкази, романи, пиеси и сюжети, остава надълбоко вкоренено в македонската културна памет. Неговата словесност е обогатила нашата литература с нова хармония, актуален метод и достоверна нарация.
Пърличев, Миладинов и Чинго са стълбове на македонския език, литература и национално схващане. Всеки от тях е удостоверение за друга историческа фаза: Пърличев за битката на XIX век против непознатото духовно въздействие, Миладинов за любовта към майчиния език и фолклора, а Чинго за новата, поствоенна литература, която с човешка фамилиарност приказва за болките и насладите на народа.
Тяхното творчество е запечатано в груповата памет на македонския народ, а годишнините им са опция да ги препрочетем, да се вдъхновим и да не забравяме, че идентичността се гради точно посредством словото, стиха и историята.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ