Необикновен празник е! Мишкин ден носи благословия, но само ...
На 27 октомври почитаме св. мчк Нестор и преп. Димитрий Басарбовски.
Свети страдалец Нестор умира страдалчески в 306 година дружно със свети Димитрий Солунски. Тогава император Максимиан имал собствен обичан гладиатор Лий, който за развлечение на императора и тълпата погубил доста народ, включително и доста християни. С Божията помощ, по благословението на великомъченик Димитър, младият Нестор победил гладиатора, при което мнозина популяризирали Истинския Бог.
Разярен, императорът наредил да обезглавят Нестор, а Димитрий умъртвили с копия в пандиза.
Преподобният Димитрий Басарбовски е български светец, подвизавал се покрай Русе. Роден е в село Басарбово, на 8 – 9 километра от град Русе. Според св. Паисий Хилендарски, светецът живеел просто, имал няколко овци, засадил си малко лозе и си направил дребна барака. Прекарал целия си живот самичък и със светия си живот угодил на Бога.
Умрял през 1685 година, на същото място и там бил заровен.
По-късно Бог разкрил неговите мощи, които били пренесени в Басарбово и край тях ставали доста чудеса и изцеления. Така, с елементарното си житие преподобни Димитрий просиял в святост и Бог го популяризирал посмъртно с доста чудеса.
Според друго поверие той бил женен, само че без деца, а след гибелта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село, където бил постриган за духовник. Подвизавал се старателно и придобил всички възвишени добродетели на същински духовник.
Преди гибелта си излязъл от манастира, лежащ сред два камъка на брега на река Лом и там предал на Господа душата си.
След време мощите били открити във водата и положени в селската черква, където мнозина получили излекуване, включително и Преславският свещеник Йоаникий.
В 1774 година, когато бушувала една от руско-турските войни, съветският военачалник Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение против загубите на румънския народ във войната. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата " Три светители ".
Традиции и поверия
В националния календар този ден е наименуван „ Нистор ”, „ Миши ден ”, „ Мишкин празник ”, „ Мишляци ”, „ Глухчови дни ”. „ Пуганци ”, ”Пуганляшко ”. Последните названия идват от „ нечестивец ”, което значи богохулник и е табуизираното наименование на мишката.
Народната легенда споделя, че мишките, змиите и къртиците изскочили от корема на безбожника Лий, когато Св. Нестор или Мистор го победил в борба.
Според друго поверие тези твари излезли от тялото на дявола, когато то се спукало под въздействието на миризмата на тамян. Тъй като мишките постоянно са били огромна злина за къщите и за стопанството, за облеклата в раклите и за зърното на полето и в хамбарите, на гризачите е предназначен специфичен ден за респект /някъде това са три дни/.
През „ Мишите празници ” дамите не би трябвало да плетат, да предат, да тъкат, не отварят раклите с облекла, с цел да не ядат мишките направеното и облеклата. Не бъркат в каците със зеле и в брашното, с цел да не влязат мишки. Не би трябвало да се употребяват и остри предмети- не се реже с нож и ножица, не се секат дърва, не се боде с игли, с цел да „ не косят мишките с острите си зъби облеклата и посевите ”.
Извършват се и вълшебен практики за предотвратяване от мишки. Жените замазват с тиня или тор пода в стаята при огнището, в четирите ъгъла или единствено дупките на мишките. Докато стопанката мижешком маже, друга жена я пита: ”Какво мажеш? ” Отговорът е: ”Мажа на мишките очите и устата, че да ослепеят, да не ядат облеклата и житото! ”
Свети страдалец Нестор умира страдалчески в 306 година дружно със свети Димитрий Солунски. Тогава император Максимиан имал собствен обичан гладиатор Лий, който за развлечение на императора и тълпата погубил доста народ, включително и доста християни. С Божията помощ, по благословението на великомъченик Димитър, младият Нестор победил гладиатора, при което мнозина популяризирали Истинския Бог.
Разярен, императорът наредил да обезглавят Нестор, а Димитрий умъртвили с копия в пандиза.
Преподобният Димитрий Басарбовски е български светец, подвизавал се покрай Русе. Роден е в село Басарбово, на 8 – 9 километра от град Русе. Според св. Паисий Хилендарски, светецът живеел просто, имал няколко овци, засадил си малко лозе и си направил дребна барака. Прекарал целия си живот самичък и със светия си живот угодил на Бога.
Умрял през 1685 година, на същото място и там бил заровен.
По-късно Бог разкрил неговите мощи, които били пренесени в Басарбово и край тях ставали доста чудеса и изцеления. Така, с елементарното си житие преподобни Димитрий просиял в святост и Бог го популяризирал посмъртно с доста чудеса.
Според друго поверие той бил женен, само че без деца, а след гибелта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село, където бил постриган за духовник. Подвизавал се старателно и придобил всички възвишени добродетели на същински духовник.
Преди гибелта си излязъл от манастира, лежащ сред два камъка на брега на река Лом и там предал на Господа душата си.
След време мощите били открити във водата и положени в селската черква, където мнозина получили излекуване, включително и Преславският свещеник Йоаникий.
В 1774 година, когато бушувала една от руско-турските войни, съветският военачалник Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение против загубите на румънския народ във войната. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата " Три светители ".
Традиции и поверия
В националния календар този ден е наименуван „ Нистор ”, „ Миши ден ”, „ Мишкин празник ”, „ Мишляци ”, „ Глухчови дни ”. „ Пуганци ”, ”Пуганляшко ”. Последните названия идват от „ нечестивец ”, което значи богохулник и е табуизираното наименование на мишката.
Народната легенда споделя, че мишките, змиите и къртиците изскочили от корема на безбожника Лий, когато Св. Нестор или Мистор го победил в борба.
Според друго поверие тези твари излезли от тялото на дявола, когато то се спукало под въздействието на миризмата на тамян. Тъй като мишките постоянно са били огромна злина за къщите и за стопанството, за облеклата в раклите и за зърното на полето и в хамбарите, на гризачите е предназначен специфичен ден за респект /някъде това са три дни/.
През „ Мишите празници ” дамите не би трябвало да плетат, да предат, да тъкат, не отварят раклите с облекла, с цел да не ядат мишките направеното и облеклата. Не бъркат в каците със зеле и в брашното, с цел да не влязат мишки. Не би трябвало да се употребяват и остри предмети- не се реже с нож и ножица, не се секат дърва, не се боде с игли, с цел да „ не косят мишките с острите си зъби облеклата и посевите ”.
Извършват се и вълшебен практики за предотвратяване от мишки. Жените замазват с тиня или тор пода в стаята при огнището, в четирите ъгъла или единствено дупките на мишките. Докато стопанката мижешком маже, друга жена я пита: ”Какво мажеш? ” Отговорът е: ”Мажа на мишките очите и устата, че да ослепеят, да не ядат облеклата и житото! ”
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ