На 27 октомври, 1912 година, по време на Балканската война

На 27 октомври, 1912 година, по време на Балканската война гръцката войска завзема Солун, където доближава и Седма пехотна Рилска дивизия. Тя е образувана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 година с щаб в Дупница. За първи шеф на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев. Това напомня " Плевен прес ".

Във времето до момента в който българите прочистват височините към Айватово, комендантът на солунския гарнизон Хасан Тахсин паша се предава с войските си на гръцката войска. Стряскащият зов „ българите идат ” принуждава турският паша да се съобщи. Изправен пред избора да се съобщи на гърците или на българите, пашата избира първия вид. По-късно излиза наяве, че е бил корумпиран от локални гръцки банкери, уплашени от вероятността Солун да стане български.

Влязлата без пердах в Солун гръцка войска отхвърля да допусне български елементи в града, чак след последвали договаряния на 28 октомври, сред командващия VІІ Рилска военачалник Георги Тодоров и гръцкия престолонаследник принц Константин е признато гръцкото изискване за влизането на две български дружини в новоосвободения Солун. Още същата вечер в града влизат не две български дружини, а една пехотна бригада с три батареи и един конен ескадрон.

На идващия ден контрактуваните две дружини, в цялостен състав и един ескадрон с развято знаме и с музика, отпред на Техни Царски Височества българските князе Кирил и Борис, аташираните при тях офицери и щаба на VІІ пехотна Рилска дивизия влизат тържествено в града с параден марш. Привечер идва и още един български полк, по този начин макар сделките, в Солун се концентрират повече от 10 000 български бойци от победоносната Седма пехотна Рилска дивизия.

От прочувствена позиция ориста на българите в Македония е от първостепенно значение за България. За освобождението на географската област Щабът на настоящата войска е отделил само именитата Седма пехотна рилска дивизия в състав 14-ти Македонски, 22-ри Тракийски, 13-ти Рилски и 26-ти Пернишки, 49-и и 50-и пехотни полкове, 7-ми артилерийски полк, 7-ма пионерна тайфа, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-мо дивизионно интендантство.

Когато мобилизацията е оповестена на 17 септември 1912 година, известието се пръска със светкавична експедитивност и рилци се стичат към сборните пунктове. Още от сформирането си до началото на Балканската война, полковете на дивизията се готвят за извоюване на свободата на останалите под иго българи в Македония и Одринска Тракия. Из основните улици на Дупница, Кюстендил, Самоков и Радомир постепенно се точи внушителна, пъстра маса, окичена с цветя – бойци, жители, селяни, дами, деца, баби, старци. Всеки боец е заобиколен от своите близки – жена, деца, татко и майка - рилци тръгваха да сложат завършек на ужасите в Македония.

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия стадий на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна войска, която е командвана от сръбския военачалник Степа Степанович. От изходната си база в региона Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони сред Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните дейности през есента на 1912 година се развиват в следната поредност:

5 октомври – Втора бригада превзема Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.

10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.

11 октомври – Дясната колона на дивизията разрушава турската 16-а низамска дивизия край Кочани и влиза в града.

12 – 13 октомври – В боеве към Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на

14 октомври – овладява Кресненския пролом.

22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.

25 октомври – Авангардът на 7-а дивизия влиза в Кукуш дружно със сръбска кавалерия (от Дунавския конен полк).

27 октомври – Бой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разрушава турския подслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката войска.

След като оставя една тайфа от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е трансферирана от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска войска. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската офанзива при Булаир и провалят замисъла на турското командване за нахлуване в тила на българската войска. След тази борба на фронта пред Булаир настава мъртвило. Седма дивизия обаче търпи огромни загуби от студовете заради дефицит на гориво и топло облекло. По тази причина при започване на февруари са извадени от строя 3000 души.

През 1913 година дивизията е демобилизирана и още веднъж е мобилизирана през септември 1915 година, като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.

През Първата международна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра войска.