На 27 ноември кунг-фу боецът и актьор Брус Лий щеше

На 27 ноември кунг-фу боецът и артист Брус Лий щеше да навърши 75 години. Уви, мистериозната му кончина го застигна единствено на 32 и го трансформира в легенда, като и до през днешния ден е считан за една от най-влиятелните и уважаваните персони в бойните изкуства. Запознайте се по-отблизо с житейската му философия за самотния път към самопознаването и саморазвитието.

Не е значимо какво даваш, значимото е по какъв начин го даваш.

Ако ви кажа, че съм добър, евентуално ще си помислите, че се хваля; в случай че ви кажа, че не съм добър, ще знаете, че неистина.

Ако ви подлагат на критика, значи вършиме всичко вярно. Защото хората атакуват всеки, който има мозък.

Грешките постоянно са простими, в случай че човек има смелостта да си ги признае.

Бъдете меки, само че не покорни, бъдете твърди, само че не жестоки.

Умът е като плодородна градина, в която всичко засято, цветя или бурени, ще порасне един ден.

Позьорство и фасада – това е визията за славата при слабаците.

Уча, с цел да разбирам, а не да осъждам. Не мога да сляпо да последвам тълпата и да одобрявам метода им.

Ако има Господ, той е вътре в нас. Ти не молиш Господ да получиш някакви неща, а от него зависи вътрешния ти мир.

Има доста лентяи по света. Те имат огромни, тлъсти кореми. Говорят за ЧИ и нещата, които могат да създадат, само че не имат вяра нито в ЧИ, нито в себе си.

Обикновеното техническо знание е единствено началото на Кунг Фу, с цел да го овладее човек, би трябвало да усети духът му.

Когато се огледам към себе си, постоянно узнавам нещо, и това е да бъдеш постоянно себе си, да изразяваш себе си и да имаш религия в себе си. Не излизайте на открито с мисълта да намерите сполучлива персона и да я копирате. Това в този момент е доста публикувано в Хонк Конг, като че ли постоянно са копирали нечии обноски и са били превзети; в никакъв случай не стартират от корените си и това е грешката им. Как тогава можеш да бъдеш себе си?

За мен бойното изкуство значи да изразиш себе си почтено. Лесно е да се престоря, да направя шоу, само че да изразя себе си почтено, не да неистина себе си... това другари е доста радостно.

Аз не мога да те науча, аз мога единствено да ти оказа помощ да откриеш себе си.

Учителят не открива истината, той е проводник на истината, която всеки възпитаник би трябвало да открие самичък за себе си. Добрият преподавател е само катализатор.

Ако обичаш живота не си губи времето, тъй като времето е това, което сформира живота.

Истината няма път. Истината е да живееш, затова, да се променяш.

Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните възпитаници и те ще спорят за всичко.

Празнината не е към този момент празнина, то е независимост, битие. То е източникът, от който произлиза всичко и в който свършва всичко. То не може да бъде забелязано, допряно или опознато, макар че съществува и се употребява свободно. То няма форма, размер, цвят и все пак всичко, което виждаме, чуваме, усещаме или допираме е ”то ”. То е оттатък интелектуалното знание и не може да бъде уловено от елементарния разум. Когато внезапно осъзнанем, че няма преграда и в никакъв случай не е имало, човек осъзнава, че той е едно с всичко – планините, реките, тревата, дърветата, слънцето, луната, звездите, Вселената. Няма към този момент разделяне или преграда сред мен и другите, няма към този момент отчуждение или боязън. Осъзнавайки това стигаме до същинското съчувствие. Другите хора и неща не са настрана от цялото, таман противоположното – всичко е едно цяло.

Не се опасявай от неуспеха. Не неуспехът, а ниската цел е закононарушение. Във великите опити е славно даже да се провалиш.

Мислите са материални.

По дяволите събитията, аз сътворявам благоприятни условия.

Това, което е, е по-важно от това, което би трябвало да бъде.

Няма граници. Има спънки, само че ти не би трябвало да стоиш там, ти би трябвало да ги преодолееш. Ако те убие, умъртвило те е. Човек би трябвало непрекъснато да усъвършенства равнището си.

Ако постоянно поставяш граници на всичко, което правиш, физически или каквито и да са други, това ще се придвижи и в работата ти и в живота ти. Няма граници. Има единствено плата, в които не би трябвало да се застояваш. Трябва да отидеш оттатък тях.

Забрави за успеха и загубата, не помни за гордостта и болката.

Изпразни мозъка си, бъди аморфен – като вода. Ако сложиш водата в чаша, тя става чаша; Ако я сложиш в бутилка, тя става бутилка; Ако я сложиш в чайник, тя става чайник. Водата може да тече и може да бушува. Бъди вода, приятелю.

Преди да стартира да упражнявам Пътят облакът беше просто облак, планината беше просто планина. Когато започнах да уча Пътят обаче облакът към този момент не беше облак и планината не беше повече планина. Сега когато разбирам Пътят, облакът още веднъж е просто облак, a а планината – просто планина. (А облаците и планините са просто ритници и юмруци).

Приемайте нещата такива, каквито са. Удряйте, когато би трябвало да удряте. Ритайте, когато би трябвало да ритате.

Самият живот е преподавател и ти си в положение на непрекъснато учене.

Трябва да имаш цялостна увереност. Най-лошият вероятен съперник е този, чиято цел се е трансформирала в фикс идея. Например, в случай че човек реши, че ще ти отхапе носа без значение какво ще стане с него, евентуално е да успее. Може да е тежко ранен, само че това няма да го спре да извърши задачата си. Това е същинският войник.

Всички авансово готови разновидности са неспособни на пригодливост или еластичност. Истината е отвън всички авансово готови мостри.

Осъзнаването без избор, без напън и без паника – в това положение на мозъка е допустимо и разбирането.

Когато разсъдъкът ви е спокоен, идва момент на отдих от трескавата активност; миг, когато сте свободни. И тогава, сред две мисли, проблясва разбирането. Мислите и дейностите обаче би трябвало да бъдат уравновесени, тъй като, в случай че губите прекалено много време за размисли, в никакъв случай няма да пристъпите към изпълняването на задачата.

Простият път е верният път. В битката никой не мисли за хубостта. Най-важни са увереността, отработените привички и точната преценка.

Поражението не е проваляне, в случай че не го признаете за такова в съзнанието си.

Истинските другари са като диаманти, редки и скъпи. Фалшивите другари са като есенни листа – те са на всички места.

Не мисли, а чувствай! Това е като соченето с пръст към Луната. Не се концентрирай върху пръста или ще пропуснеш тази божествена хубост.

За какъвто се мислиш, подобен и ще станеш.

Ако мислиш за нещо като за нещо невероятно, то ти самият го правиш невероятно.

Добрият войник не е този, който е под напрежение, а този, който е подготвен. Той не мисли и не мечтае, той е подготвена за всичко, което може да се случи.

В багра постоянно побеждава спонтанността. Зубренето постоянно губи.

Празните глави са с дълги езици.

Целта не е наложително да бъде реализирана. Понякога това е просто едно направление за по-нататъшно придвижване.

Простота – висша степен изкуство.

Не ме е боязън от този, който е упражнявал 10 000 удара с крайник по един път, боязън ме е от този, който е упражнявал един удар с крайник 10 000 пъти.

Запомни: дори най-силното дърво може да се счупи по-лесно, в сравнение с дърветата бамбук или върба, изкривяващи се от вятъра.

Аз не съм преподавател, аз съм учител-ученик, т.е. имам знанието на преподавател, само че към момента се изучавам. Не имам вяра в думата ”учител ”, за мен преподавател е равностойно на това към този момент да ти затворят ковчега.

Снимки ~ bruceleeactionmuseum.org, fanpop.com, pinterest.com