27 ноември е Денят на победите
На 27 ноември е Денят на успехите. По време на Сръбско-българската война след провалянето при Сливница и неуспеха да удържат Драгоман сръбската Нишавска войска заела отбранителни позиции при Пирот. На 14 ноември (26 ноември нов стил) сърбите били изтласкани от заетите позиции. Те съумели да се прегрупират през нощта, само че на 15 ноември (27 ноември по нов стил) изгубили и новите позиции и почнали да отстъпват. На идващия ден под натиска на австро-унгарския посланик граф Кевенхулер българското нахлуване било спряно и бил подписано помирение сред воюващите страни.
Първоначално през 1888г. военния министър Сава Муткуров въвел тържествата се провеждали на две поредни дати: на 7 ноември (стар стил) се отбелязвал Ден на падналите бойци и се отслужвали молебени и панихиди, а на 8 ноември (стар стил) като Ден на успеха при Сливница се провеждали военни паради.
През 1898г. двете празнувания били обединени в едно, което се провеждало на 15 ноември (стар стил) - денят на успеха при Пирот и краят на военните дейности по време на Сръбско-българската война през 1885г..
През 1916г. бил въведен Грегорианският календар, като датата на празника била приведена в сходство с него и отсега нататък той се отбелязвал на 27 ноември.
Когато България изгубила Първата международна война Ньойския кротичък контракт е бил подписан на 27 ноември. Според клаузите страната претърпяла обилни териториални загуби, а също били въведени ограничавания за числеността и въоръжението на армията. Печалното събитие станало причина датата да се свързва с тежките клаузи на Ньойския контракт, като празникът се провеждал най-вече в армейските елементи. Денят на успехите се отбелязвал до 1925г..
През 1941г. откакто българските войски още веднъж навлизат в Македония и Беломорието празникът е бил маркиран още веднъж.
След деветосептемврийския прелом през 1944г. дефинитивно е било прекратено честването на Денят на успехите, а също и на останалите празници на българската войска - Богоявление и Гергьовден, а също и Архангелова задушница като ден за възпоменание на падналите във войните.
Денят на успехите ни припомня както за триумфите на българската войска, по този начин и за разсъдливостта на тогавашните български политици. Победата при Пирот разкрила пътя на българската войска за огромно нахлуване против Сърбия. Въпреки това бил подписан кротичък контракт без да бъдат предявени към нападателите териториални искания или претенции за репарации. Същото решение била подхванато и по отношение на Османската империя, като макар постигнатите триумфи било реализирано съглашение Съединението да се вмести в границите на Берлинския контракт. Тези на пръв взор неизгодни условия обаче дали опция в дълготраен проект за обединяването на Княжество България и Източна Румелия. Тогавашните политици си дали сметка за действителната конюнктура, в която както се вижда и от сръбското нахлуване нямало да се допусне прекалено разширение на България.
За страдание несъразмерните упования и упоритости по време на Балканската и Първата международна война довели да обилни загуби, макар, че е било допустимо да бъдат избегнати, въпреки с цената на това да се получи доста по-малко от мечтаното.
Първоначално през 1888г. военния министър Сава Муткуров въвел тържествата се провеждали на две поредни дати: на 7 ноември (стар стил) се отбелязвал Ден на падналите бойци и се отслужвали молебени и панихиди, а на 8 ноември (стар стил) като Ден на успеха при Сливница се провеждали военни паради.
През 1898г. двете празнувания били обединени в едно, което се провеждало на 15 ноември (стар стил) - денят на успеха при Пирот и краят на военните дейности по време на Сръбско-българската война през 1885г..
През 1916г. бил въведен Грегорианският календар, като датата на празника била приведена в сходство с него и отсега нататък той се отбелязвал на 27 ноември.
Когато България изгубила Първата международна война Ньойския кротичък контракт е бил подписан на 27 ноември. Според клаузите страната претърпяла обилни териториални загуби, а също били въведени ограничавания за числеността и въоръжението на армията. Печалното събитие станало причина датата да се свързва с тежките клаузи на Ньойския контракт, като празникът се провеждал най-вече в армейските елементи. Денят на успехите се отбелязвал до 1925г..
През 1941г. откакто българските войски още веднъж навлизат в Македония и Беломорието празникът е бил маркиран още веднъж.
След деветосептемврийския прелом през 1944г. дефинитивно е било прекратено честването на Денят на успехите, а също и на останалите празници на българската войска - Богоявление и Гергьовден, а също и Архангелова задушница като ден за възпоменание на падналите във войните.
Денят на успехите ни припомня както за триумфите на българската войска, по този начин и за разсъдливостта на тогавашните български политици. Победата при Пирот разкрила пътя на българската войска за огромно нахлуване против Сърбия. Въпреки това бил подписан кротичък контракт без да бъдат предявени към нападателите териториални искания или претенции за репарации. Същото решение била подхванато и по отношение на Османската империя, като макар постигнатите триумфи било реализирано съглашение Съединението да се вмести в границите на Берлинския контракт. Тези на пръв взор неизгодни условия обаче дали опция в дълготраен проект за обединяването на Княжество България и Източна Румелия. Тогавашните политици си дали сметка за действителната конюнктура, в която както се вижда и от сръбското нахлуване нямало да се допусне прекалено разширение на България.
За страдание несъразмерните упования и упоритости по време на Балканската и Първата международна война довели да обилни загуби, макар, че е било допустимо да бъдат избегнати, въпреки с цената на това да се получи доста по-малко от мечтаното.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ