На 27 ноември Българската православна църква прославя един от най-значимите

На 27 ноември Българската православна черква популяризира един от най-значимите духовни водачи на Средновековна България – Свети преподобни Теодосий Търновски . В църковния календар датата е отредена и за респект към Свети страдалец Яков Персиец и преподобни Паладий.
Духовният път на Свети Теодосий
Свети Теодосий Търновски е основна фигура в българската история и нравствен живот през XIV век. Родом от Търновград, той стартира монашеския си път в манастира " Свети Николай " край Видин, само че скоро търсенето на по-дълбоко знание го води назад към столицата и покрайнините ѝ.

Решаващ миг в живота му е срещата с фамозния исихаст Григорий Синаит в манастира в Парория (Странджа). Под негово управление Теодосий усвоява исихасткото обучение за молитвеното мълчание и единство с Бога. По-късно, с поддръжката на цар Иван Александър, светецът основава фамозната Килифаревска школа, която се трансформира в център на книжовността и православието.

Според житието му, Теодосий е бил ревнив бранител на каноничната религия и деен герой против ересите – богомилството, адамитството и варлаамството. Земният му път приключва на 17 февруари 1362 година в Константинопол, само че паметта му се празнува и на днешната дата.
Мъченичеството на Свети Яков Персиец
Днешният ден е отдаден и на Свети страдалец Яков Персиец. Историята му е образец за смирение и непоколебима религия. Роден в християнско семейство в Персия, Яков се издига високо в царския двор, само че с цел да резервира позициите си, в началото се отхвърля от Христос и взе участие в езически ритуали.

След укорително писмо от майка си и брачната половинка си, той осъзнава прегрешението си и обществено се връща към християнството. Това разгневява персийския държател, който го подлага на жестоки изтезания. Според църковните предания, тялото му е било разсечено на части, само че той не се е отказал от вярата си до сетния си мирис.
Традиции и национални поверия
В българския фолклорен календар днешният ден е обвързван с редица забрани и вярвания, които целят предотвратяване от беди.

Според националните поверия , на този ден не би трябвало да се употребяват остри предмети като ножове, ножици или игли, с цел да не се " назова " акцидент. Жените заобикалят да шият и плетат, като се има вяра, че това би " зашило " шанса на дома.

Съществува и бит да се насочат молебствия към светците преди дълъг път, защото се счита, че те закрилят пътуващите. Друго поверие гласи, че в случай че човек застане против мощен вятър на този ден, той ще " отнесе " всичките му грижи и несгоди.