27 май 927 г. - Умира цар Симеон I Велики
На 27 май през 927 година по време на мерки за война с Византия от сърдечен удар умира цар Симеон I Велики.
Успешните войни на Симеон против Византия и сърбите довеждат до краткотрайно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и владичество в Югоизточна Европа.
При ръководството му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно,
а някои съвременници съпоставят столицата му Преслав с Константинопол.
Симеоновото царуване е и интервал на културен подем, наречено Златен век на българската просвета.
Създадената през 870 година Българска православна черква става първата нова патриаршия отвън Пентархията, а българските преводи на християнски текстове се популяризират из целия славянски свят.
Веднага след възкачването му на престола през 893 година връзките с Византия се изострят, защото византийският император Лъв VI Философ мести тържището на български артикули от Цариград в Солун. Византийският държател отхвърля да промени тази наредба и в отбрана на българските търговци Симеон I навлиза в Източна Тракия и разрушава византийците при Одрин.
В отговор император Лъв VI влиза в съюзни връзки с маджарите,
които нахлуват в българските земи и на територията на днешна Добруджа разрушават изпратената против тях армия на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се отдръпват в крепостта Дръстър и да стартират договаряния за мир. По време на договарянията с Лъв Хиросфакт българският държател съумява да подписа съюз с печенегите и взаимно с тях да разгроми маджарите.
След като укрепва тила си, Симеон насочва войските си на юг и през 896 година нанася тежко проваляне на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е заставен да подпише кротичък контракт, с който се възвръща статуквото отпреди 894 година От 894 до 913 година връзките сред двете страни са мирни. Вероятно в този интервал българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 година арабите, водени от Лъв Триполитански, превземат и опустошават Солун.
От това се възползва и княз Симеон и въпреки войските му да не превземат Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун. Войната стартира през 913 година и е провокирана от пренебрежителното отношение на съимператора Александър, поел властта заради малолетието на император Константин VII, по отношение на българското пратеничество.
През 913 година Симеон I стига до стените на Цариград.
Византия е принудена да му признае купата цар на българите, макар че идната година го анулирала. Тогава българските войски нахлули още веднъж в Източна Тракия и завладяват Одрин.
На 20 август 917 година в Ахелойската борба византийската армия е обкръжена и избита. Следва второ проваляне при Катасирти и патриарх Николай Мистик моли за прекъсване на войната и сключване на мир. Междувременно византийската дипломация съумява да раздвижи сърбите в тила на княз Симеон. Симеон изпраща против сърбите армия отпред с кавкан Теодор Сигрица и Мармиас. Те залавят сръбския княз Петър Гойникович и слагат на престола княз Павел Бранович.
През 918 година българските войски доближават Пелопонес и Егейските острови.
Свикан е църковен събор, на който Симеон I се прогласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх.
През 921 година една българска войска доближава до Дарданелите, превзема Галиполския полуостров и се пробва да премине на малоазийския бряг.
През 923 година Цар Симеон I още веднъж стига до стените на Цариград. Византия желае да стартират договаряния за мир и макар че мир не е подписан българите снемат обсадата. По време на царуването на Симеон I Велики България доближава своето най-голямо политическо, военно и културно господство.
Баща му, княз Борис I, поставя всички старания да приготви сина си за патриарх и по тази причина го изпраща да учи в Магнаурската школа в Константинопол – най-престижното учебно заведение във Византийската империя, учредено през 425 година.
Опитът на първородния му наследник Владимир да върне страната в езичeство принуждава Борис I да го смъкна и на негово място да въздигне Симеон.
С името на Симеон Велики е обвързван най-големият културен подем на християнска България, наименуван Златен век, обезпечил процъфтяването на книжнината, архитектурата и изкуствата. Цар Симеон не просто подкрепя активността на българските книжовници, а се включва интензивно в нея като създател. Съставя няколко сборника с енциклопедично наличие, известни като „ Симеонови сборници “.
Лично сортира и превежда някои от словата на византийския богослов св. Йоан Златоуст. При ръководството на цар Симеон е преведена и основана богата книжнина, предопределена както за високообразовани хора, по този начин и за простолюдието.
В нея участват творби с информация от всички аспекти на тогавашния живот – история, богословие, география, скотски свят, природа. Симеон пръв става притежател на купата „ Цар на българите”, което най-добре свидетелства за окончателното обединение на прабългари и славяни в един народ по език, религия, държавно схващане.
При неговото ръководство България става равностойна на Византия културна мощ.
Успешните войни на Симеон против Византия и сърбите довеждат до краткотрайно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и владичество в Югоизточна Европа.
При ръководството му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно,
а някои съвременници съпоставят столицата му Преслав с Константинопол.
Симеоновото царуване е и интервал на културен подем, наречено Златен век на българската просвета.
Създадената през 870 година Българска православна черква става първата нова патриаршия отвън Пентархията, а българските преводи на християнски текстове се популяризират из целия славянски свят.
Веднага след възкачването му на престола през 893 година връзките с Византия се изострят, защото византийският император Лъв VI Философ мести тържището на български артикули от Цариград в Солун. Византийският държател отхвърля да промени тази наредба и в отбрана на българските търговци Симеон I навлиза в Източна Тракия и разрушава византийците при Одрин.
В отговор император Лъв VI влиза в съюзни връзки с маджарите,
които нахлуват в българските земи и на територията на днешна Добруджа разрушават изпратената против тях армия на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се отдръпват в крепостта Дръстър и да стартират договаряния за мир. По време на договарянията с Лъв Хиросфакт българският държател съумява да подписа съюз с печенегите и взаимно с тях да разгроми маджарите.
След като укрепва тила си, Симеон насочва войските си на юг и през 896 година нанася тежко проваляне на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е заставен да подпише кротичък контракт, с който се възвръща статуквото отпреди 894 година От 894 до 913 година връзките сред двете страни са мирни. Вероятно в този интервал българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 година арабите, водени от Лъв Триполитански, превземат и опустошават Солун.
От това се възползва и княз Симеон и въпреки войските му да не превземат Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун. Войната стартира през 913 година и е провокирана от пренебрежителното отношение на съимператора Александър, поел властта заради малолетието на император Константин VII, по отношение на българското пратеничество.
През 913 година Симеон I стига до стените на Цариград.
Византия е принудена да му признае купата цар на българите, макар че идната година го анулирала. Тогава българските войски нахлули още веднъж в Източна Тракия и завладяват Одрин.
На 20 август 917 година в Ахелойската борба византийската армия е обкръжена и избита. Следва второ проваляне при Катасирти и патриарх Николай Мистик моли за прекъсване на войната и сключване на мир. Междувременно византийската дипломация съумява да раздвижи сърбите в тила на княз Симеон. Симеон изпраща против сърбите армия отпред с кавкан Теодор Сигрица и Мармиас. Те залавят сръбския княз Петър Гойникович и слагат на престола княз Павел Бранович.
През 918 година българските войски доближават Пелопонес и Егейските острови.
Свикан е църковен събор, на който Симеон I се прогласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх.
През 921 година една българска войска доближава до Дарданелите, превзема Галиполския полуостров и се пробва да премине на малоазийския бряг.
През 923 година Цар Симеон I още веднъж стига до стените на Цариград. Византия желае да стартират договаряния за мир и макар че мир не е подписан българите снемат обсадата. По време на царуването на Симеон I Велики България доближава своето най-голямо политическо, военно и културно господство.
Баща му, княз Борис I, поставя всички старания да приготви сина си за патриарх и по тази причина го изпраща да учи в Магнаурската школа в Константинопол – най-престижното учебно заведение във Византийската империя, учредено през 425 година.
Опитът на първородния му наследник Владимир да върне страната в езичeство принуждава Борис I да го смъкна и на негово място да въздигне Симеон.
С името на Симеон Велики е обвързван най-големият културен подем на християнска България, наименуван Златен век, обезпечил процъфтяването на книжнината, архитектурата и изкуствата. Цар Симеон не просто подкрепя активността на българските книжовници, а се включва интензивно в нея като създател. Съставя няколко сборника с енциклопедично наличие, известни като „ Симеонови сборници “.
Лично сортира и превежда някои от словата на византийския богослов св. Йоан Златоуст. При ръководството на цар Симеон е преведена и основана богата книжнина, предопределена както за високообразовани хора, по този начин и за простолюдието.
В нея участват творби с информация от всички аспекти на тогавашния живот – история, богословие, география, скотски свят, природа. Симеон пръв става притежател на купата „ Цар на българите”, което най-добре свидетелства за окончателното обединение на прабългари и славяни в един народ по език, религия, държавно схващане.
При неговото ръководство България става равностойна на Византия културна мощ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ