На 27 май 2025 година Делян Пеевски стана единствен законен

На 27 май 2025 година Делян Пеевски стана единствен легален ръководител на Движение за права и свободи, откакто изнесе трагична борба с създателя и почетен ръководител на партията Ахмед Доган.

Как се случи това, какви процеси се развиха пред и зад кулисите в тази партия, ще се опитам да опиша в няколко поредни изявления. 

 

ПЪРВА ЧАСТ - РАЗРИВЪТ

 

В средата на 2024 година, в разгара на горещините и в навечерието на 35-ата годишнина от началото на измененията, най-знаковата партия, родена в зората на прехода – Движение за права и свободи – бе разтърсена от мощен скандал.

На върха ѝ се случи непредвиден, невиждан по своята заостреност и непредвиден по размера на последвалите процеси трагичен раздор сред почетния ръководител доктор Ахмед Доган и неговия политически „ наследник “, „ правоприемник “, душеприказчик и финансов настойник Делян Пеевски. И двамата мощни играчи, с очебийно его, с обсег на въздействие в страната и с неотстъпчива непреклонност в правотата на своите дейности и решения. Разривът беше толкоз зрелищен, че сложи в ступор цялата партийна върхушка в страната.

Гневът на Философа се стовари върху Феномена, чийто ответен удар се оказа замайващ. Публиката, ошашавена от размаха на дуела, наблюдаваше вцепенена титаничния древен конфликт и не можеше да се ориентира за какво се случи, къде е генезисът и какво следва.  

 

От дълги години следя процесите в Движение за права и свободи, познавам и Доган, и Пеевски и първата ми оценка, изказана обществено, беше безапелационна: Това е краят на Движение за права и свободи – такова, каквото го познаваме в последните 35 години. Това е краят на тази партия и краят на мита „ Доган “, който е и последният мит от прехода. 

 

ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО ПРОГНОЗАТА МИ БЕШЕ ФАКТ

 

Доган загуби като никой различен политически водач у нас – имаше солидна партия, изкачила се на върха до втора парламентарна мощ с 47 депутати и с късмет за влизане в ръководството по аления килим. Вече я няма.

Доган загуби въздействие измежду етноса си – позволи брат против брата да се изправи, разбивайки една стройна партийна групировка, която мнозина даваха за образец.

Доган загуби и в персонален проект – Феномена го победи на политическия терен. Митът „ Доган “ дефинитивно отива в небитието, а историята занапред ще дава оценка за неуспеха на плана „ Доган “.

Спечели Пеевски, който, макар разцеплението, съумя на последните парламентарни избори през октомври 2024 година да вкара 30 депутати, изпреварвайки Българска социалистическа партия, а Доган остана на опашката с 19.

Битката беше жестока. 

Започна на 3 юли 2024 година  и приключи на 27 май 2025 година.

 

КАК съдебна експертиза СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА

 

На 8 май 2023 година Доган излезе с дълбокосмислен привет към ръководителя на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ. Нарече го „ драги “ и му пожела да „ откри мярата “. За познавачите на тънкостите в Движение за права и свободи обръщението „ драги “ в устата на Доган, означаваше едно –  посоченият е пасажер.  В партията към този момент беше даден знак, че осемте години на застой, на безвремие, на надменно отношение на ръководителя към структурите, изтичат. Карадайъ се беше постарал да прогони всичко, де що е мъдро, кадърно и образовано, от ръководството на партията. Парламентарната група беше безлична, активът по места беше изритан от властови позиции.

Доган знаеше всичко това, само че не взимаше ограничения за смяна, тъй като Карадайъ му беше комфортен – следващата марионетка на върха в Движение за права и свободи, която обслужваше почетния ръководител в прокарването на персоналните му ползи.

 

Месец по-късно в Народното събрание се появи Делян Пеевски, народен представител, който от десетилетие не излизаше на ярко и не стъпваше по парламентарния килим, въпреки през цялото това време да беше избиран за народен представител. 

Пеевски отвори с тропот вратата на Народното събрание и сподели: Движение за права и свободи повече няма да е в изолираност, аз мога да ръководя и ще ви покажа по какъв начин. И го демонстрира – заран отваря Народното събрание, вечер го затваря. За негативно време по този начин се развихри, че без неговата дума нищо в страната не можеше да се случи. Депутатите от ръководещата коалиция ПП-ДБ изначало го посрещнаха с съмнение, след това видяха, че той може да взема решение проблемите в придвижване, че им дава решения за излаз и от най-критичните обстановки и се скупчиха към него. Започнаха – заран на кафе с Пеевски и разпределение на дилемите, на обяд – дружно с Пеевски сключване на законопроекти, вечерта отново с Пеевски вземат решение какво ще прави държавното управление на идващия ден. За малко време Пеевски реализира още нещо доста значимо – стана сътрудникът на евроатлантическите ни съдружници, които видяха, че думата му тежи, че може да укротява несъответстващите ни политици и че ще тика държавното управление в вярната посока в изискванията на днешните  геополитически турболенции. За изненада на всички Пеевски се оказа квалифицираният човек за ръководство на тежките салда в нерегулираните политически процеси у нас, изключително в връзките сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Това го направи натурален водач в парламентарната група на Движение за права и свободи.

 

Доган наблюдаваше този развой, къде с подигравка къде с съмнение – какво ще направи Делян, кой ще го приеме… въпреки всичко има минало, което тежи.  В средата август 2023 година Доган ми се обади по телефона и изрече възхита от размаха на Пеевски. Тогава в диалога ни, обсъждайки качествата на Пеевски, за първи път се появи определението, че Пеевски е феномен, тъй като е съумял да надскочи сатанизирането си, да извади Движение за права и свободи на авансцената и да стане парламентарен фактор, с който всички се преценяват. За това, че може да стане ръководител на партията, не стана дума. Вероятно Доган не е допускал въобще опцията Пеевски да изиска мястото на  формален водач на партията.  

За Доган ролята на Пееевски като подмолен състезател беше доста комфортна – знаеше се, че повече от десетилетие Пеевски в действителност устоя партията, заплаща акциите, устоя почетния ръководител, заплаща за защитата му, за сараите, за другите му стремежи да развива бизнес, грижи се синовно да няма проблеми. И Доган няма. Митът е жив. Битът му е подсигурен. През всичките тези години тандемът им е непробиваем. „ Младшият “ се учи от „ Старшия “, който обаче не пуска „ Младшия “ на авансцената, тъй като има сенки върху облика му. 

 

МЛАДШИЯТ РЕШАВА ДА СИ ВЗЕМЕ СВОЕТО

 

В един миг обаче „ Младшият “ взема решение, че това към този момент не го удовлетворява, че дълго време е плащал, поради наложената стигма, и към този момент е време да излезе на ярко и да се потвърди самичък. И го направи. Това провокира разривът.

Когато Пеевски реши, че е подготвен да застане очи в очи пред обществото, Доган се оказа неопитен да одобри този факт. „ Младшият “ искаше да заеме своето място, за което дълги години беше работил в сянка. Решението му беше надълбоко премислено, проектът бе начертан с няколко хода напред и към този момент никой не можеше да го спре.

Доган беше пропуснал момента, в който Пеевски го надскочи и изиска своето.

 

Пеевски стартира да дирижира Народното събрание, стана и всемогъщ стопанин на групата. Карадайъ се почувства изолиран и настоя да се отдръпна. Подава 7 – 8 пъти оставка пред Доган. Той я отхвърля. Доган доста добре схваща, че Карадайъ е привършен, само че не е намерил подобаващата марионетка, с който да го размени, и не го пуска. А Пеевски става неукротим. Съвсем умишлено всеки ден се появява в новините, в праймтайма, диктува реда на страната и по този начин последователно структурите на Движение за права и свободи стартират да припознават в него новия фактор в партията и в страната. 

 

Доган се опита да го спре, само че не съумя.

Аргументите на Пеевски са стоманени – партията е в застой, структурите са кухи, електоратът на Движение за права и свободи изтича в чужбина – това би трябвало да се промени, в случай че желаеме да променим живота на хората. За да взе участие обаче в законното управление на Народното събрание, на Пеевски, който до този миг е елементарен народен представител, му би трябвало пост. И той си го взима. 

 

На 16 октомври 2023 година, в разгара на акцията за локални избори, медиите бяха сюрпризирани със известието на пресцентъра на Движение за права и свободи,  че Пеевски е станал съпредседател на парламентарната група на Движение за права и свободи, разделяйки поста с Мустафа Карадайъ, който към момента е ръководител на Движение за права и свободи. Доган е бил срещу. Пеевски обаче още веднъж излиза с причини – акцията ни е неуспех, Карадайъ нищо няма да реализира, в централата е пусто. Двамата водят неведнъж диалози, сблъсквайки позиции.  Пеевски е безапелационен, че би трябвало да застане отпред на партията и да я извади от летаргията. Доган се пробва да го спре. Среща безапелационната позиция на Пеевски: „ Абсурдно е да продължаваме по този начин. Не може да оставим партията да се провали “. И взема решение работи през главата на почетния. Енергично. Със размах. Взима първо властта в парламентарната група.

 

КАРАДАЙЪ НИЗВЕРГНАТ

 

Карадайъ научава, че половината парламентарна власт му е отнета, до момента в който пътува с партийния рейс, правейки предизборна акция. На другия ден се прибира тихомълком в София.

Тогава Пеевски потегли из страната. В последните две седмици на акцията направи три тигела сред общините на Движение за права и свободи, срещна се с кметове, с деятели, с елементарни хора и подвигна партията на крайник. Хората видяха в него деятелен водач, който, каквото кажеше, го изпълняваше. И резултатът пристигна.

На изборите за локална власт Движение за права и свободи усили наличието си, завоюва знакови общини и това даде подтик в системата. 

„ Партията ме изиска. А Доган към този момент не можеше да управлява еднолично този развой. Партията се оказа по-силна от Доган. Тя е жив организъм, искаше да пораства, да лети – и аз я направих да лети, което той в никакъв случай не съумя “,  ми сподели тогава Пеевски.

 

С една дума – партията видя в Пеевски късмет да си върне позиции, които Карадайъ беше изпуснал и за които Доган нямаше интерес да се бори. Така се роди и логото – НОВОТО НАЧАЛО. Пеевски се оказа мотор за начинания, машина на терен, балансьор в политически и междуличностни връзки.

 

Ден след края на изборите, на 7 ноември, Карадайъ подаде оставка като ръководител на Движение за права и свободи, макар че мандатът му изтичаше на 12 декември. Това провокира стрес, тъй като някой незабавно трябваше да го замести. В отворения властови вакуум се завърна Доган – разгласи, че поема оперативното управление на партията до провеждането на Национална конференция, откакто не го бе правил това от 2013 година.  

Вместо да наложи деятелен ритъм на работа, Доган организира единствено едно съвещание на ЦОБ, на което чу откровените изявления на представители на елита на партията и разбра до каква политическа мизерия е доведена организацията от Мустафа Карадайъ. Разбра каква къртовска работа следва. И се уплаши. Работата на терен е неблагодатна, изисква доста време, сила, средства. А той бе напуснал от дълго време този режим на живот. 

 

РОДИ съдебна експертиза ФЕНОМЕНА

 

На 17.11. 2023 година Доган насрочи съвещание на Централния съвет. Всички чакаха да го видят там. Той не се появи. В негов жанр.

Изпрати писмена позиция до Централния съвет на Движение за права и свободи, в която написа: „ Делян Пеевски за мен е феномен в българската политика през последните 5 – 6 месеца. С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той съумя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се трансформира в важен сътрудник за всички парламентарни групи “.И го остави да се потвърждава в партията. А Пеевски тъкмо това искаше. Хоризонтът пред него беше открит.

Първо се оправи с репутационния проблем. Реши го с тези, които унищожиха репутацията му през последните 10 години. Всички видяха работохолизма му, организаторските му качества и нещо доста значимо, което липсва на доста политици - постоянните му знания по действието на държавната машина. 

„ Само за два месеца репутацията на Пеевски бе „ избелена “ от същия този политически хайлайф, който преди този момент обществено го заклеймяваше “, написа Петър Чолаков в коментар за Дойче Веле. 

„ Пеевски си „ връща “ на всички, които го хулиха непрекъснато, като завзе ролята на представител на Движение за права и свободи. Това е негово право “, стимулира държанието на депутата Росен Плевнелиев. 

В медиите на Прокопиев към този момент нямаше нищо отрицателно за депутата, който до неотдавна обливаха с кални потоци. 

Във форума на „ Дневник “ чета:

„ – Видно е за всички, че без господин Пеевски десните демократични сили няма да могат да проведат сполучлива правосъдна промяна, рестарт на парламентарната република, премахване на Гешев и така нататък и тъй наречените

 – В края на краищата от господин Пеевски зависи дали ще победим оня зелен чорап, онази ушанка пРезидентът Радев!

– Затова, апелирам! Крайно налага се форумното гражданско общество да не помни думи като Шиши, въпроси като КОЙ? и така нататък, тъй като те обслужват путинската агитация! “

 

Така пред очите на всички Делян Пеевски стартира да написа личната си политическа история, оправдан въз основата на качествата си от някогашните си политически палачи. 

 

От психическа позиция беше забавно да се следи, че той не прояви реваншизъм към никого от тях. Не се видяха даже първи проблясъци на възмездие за това, което са му предизвикали. Те пък си мълчаха за „ греховете “ към него, за доносите, пращани на „ Козяк “ и в Съединени американски щати. Това неписано обществено помиряване балансира политическите процеси, отвори благоприятни условия за търсене на излаз и от най-заплетените обстановки. Пеевски се оказа квалифицираният човек точно за ръководство на тези салда.

 

След съвещанието на ЦС на Движение за права и свободи Делян Пеевски разгласи, че на идната национална конференция ще се кандидатира за ръководител на Движение за права и свободи.  И акцентира, че ще бъде единственият претендент.

 

Въпреки, че го назова „ феномен “ Доган е бил срещу Пеевски да става ръководител на партията. Знаел е силата на стихията му. Но обществено нищо не сподели.

Структурите обаче започнаха да предлагат Пеевски. Вдигна се вълна. И към този момент никой нямаше ход обратно. Тогава, с цел да понижи стремежа му, Доган взема решение да постави втори човек до него. Започнаха да се чуват клюки, че „ турските фактори “ не биха приели добре отпред на „ турската етническа партия “ да застане българин. Това обслужваше тезата на Доган.

 

На 22 ноември в публикацията: „ Етнореволюция в Движение за права и свободи “ написах: „ Сякаш минава вълна, която ще сбъдне „ огромната фантазия “ на Доган още от 2006 година „ водачът на Движение за права и свободи да се споделя Иван, а не Хасан “. Доган изрази противоречие със публикацията ми. В Турция щели да бъдат недоволни. В единственото си изявление, откакто подаде оставка, Мустафа Карадайъ съобщи, че някои медии и публицисти се пробват да прокарват нов „ възродителен развой “ и буквално цитира пасажи от публикацията.

Стана ми ясно, че сред Доган и Пеевски напрежението към този момент е съществено. 

 

ИЗПИТАНИЕТО НА ТЮРКЯН ЧЕШМА

 

На 26 декември 2023 година Пеевски се изправи пред множеството на възпоменателния протест в село Могиляне, откакто се поклони пред паметника-чешма на най-малката жертва на така наречен „ възродителен развой “ – 17-месечната Тюркян. Беше с изопнато лице, извънредно съсредоточен – това е свещено място за българските турци и той знаеше – в случай че тук го одобряват, значи е съумял. Беше посрещнат от хиляди етнически турци с  овации, а прочувственото му слово приключи с: „ Обичам ви “,  „ Движение за права и свободи ще бъде поръчител в никакъв случай повече в България да не се върне тоталитарният режим и да се повторят събитията от преди 39 години “. 

 

Атмосферата беше заредена с чувството за болежка, за яд и за примирие. Дълги години отивам на този ден на Тюркян чешма и знам каква е тъгата на тези хора, които не престават да не са получили отмъщение за дадените жертви на тоталитарния режим. Пеевски обаче за първи път попадаше в тази атмосфера. „ На гроба на дребната Тюркян брат ѝ ме попита  ще има ли наказване за това, което се случило в тези трагични дни. Щом на днешния ден, 39 години по-късно, към момента търсим наказване, значи имаме какво доста да свършим “, сподели на митинга и им даде обещание: „ Ще бъдем до вас, за което си давам думата “.

 

Но огромното му прочувствено тестване пристигна часове по-късно. След формалната част Пеевски, от името на ПГ на Движение за права и свободи, даде обяд за близо 600 изселници и тогава очи в очи се сблъска с проблемите им, които отлежават с десетилетия: не им се признават годините, които са прекарали по пандизите, за пенсионен стаж; няма осъдени сътрудници на Държавна сигурност, които са били сред тях и са съсипвали човешки ориси. Тази тематика беше нова за Пеевски. И за първи път изникна въпросът: а какво е правил до момента Доган и за какво е оставил тези проблеми да буренясат? Темата за възмездието от така наречен Възродителен развой влезе в дневния ред на Пеевски.

 

ЧАКЪРОВ - СЪПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗА ДА ВЪЗПИРА ПЕЕВСКИ

 

През това време връзките Доган – Пеевски са на приливи и отливи. Ту се скарват, ту се сдобряват – нали са като татко и наследник. Но никой не отстъпва от позициите си. Пеевски е решен да върви до дъно, тъй като е уверен, че е направил толкоз доста за Движение за права и свободи, че е време да застане начело. Доган пък, познавайки характера му, не желае това да се случи и се чуди какви „ вериги “ да му постави.

И го измисля – постави до него Джевдет Чакъров. Двамата са безусловно противоположни като натури. Да реализиран синхрон беше неуместно. Пеевски одобри това като оскърбление. Но всеки трябваше да отстъпи малко, с цел да има мир. Доган беше заставен да одобри Пеевски като предстоящ ръководител на Движение за права и свободи, а пък Пеевски трябваше да  одобри Чакъров – в противоположен случай всичко щеше да се взриви. Стиснаха зъби в името на това да настъпи успокоение. 

 

Доган още веднъж не се появи на никое място. Хората го чакаха да го видят. Структурите желаеха да им даде знак. 

Отново в писмена позиция разпредели функциите на двамата. „ Д-р Джевдет Чакъров да носи отговорност най-вече за обичайните ни региони, за добросъседските ни взаимоотношения с Република Турция и с демократичните обединения. Г-н Делян Пеевски е представител на новото потомство технократи в политиката, които имат, сякаш, присъщ инстинкт за прагматично решение на проблемите на хората и на страната. За малко време той се очерта като парламентарист и ще бъде положително да продължава да се утвърждава в това направление. Визирам партийния му ангажимент да се концентрира най-вече в разширение на електоралното наличие на Движение за права и свободи “.

 

Ходът със съпредседателството се оказа съдбовен и за Доган, и за Движение за права и свободи. Но това ще го схванат малко по-късно.

Пеевски реализира обаче една значима сделка – въпреки и съпредседател, той да бъде единствен ръководител на парламентарната група на партията и в Народното събрание да важи единствено неговият автограф. 

 

НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ, ПРОМЯНА НА УСТАВА - ДВАМАТА ЗАЕДНО И ПООТДЕЛНО НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА Движение за права и свободи

 

На 24 февруари 2023 година Движение за права и свободи организира своята Национална конференция, която избира двамата съпредседатели. Те стоят един до различен, а изопнатите им лица издават напрежение и прикрита нетърпимост. Героят на конференцията е Пеевски, който цялото европейско демократично семейство приветства от първия ред на залата. Променят устава на Движение за права и свободи – двамата съпредседатели дружно и поотделно носят отговорност за партията. Тази уставна норма по-късно изиграва трагична роля в разразилата се единствено след месеци шумна разлъка.

Пеевски и Чакъров почват да управляват сякаш в тандем партията, само че това е единствено на книга. Мудният Чакъров не може да удържи на силата и работоспособността на Пеевски. В групата стартира да тлее напрежение, подклаждано от Чакъров и Аталай, които се усещат непотребни в сянката на Пеевски. 

 

ГРЕХОВНАТА ЛЮБОВ НА ПП-ДБ С ПЕЕВСКИ

 

Малко след конференцията на Движение за права и свободи в диплите на парламентарното задкулисие стартира да се вижда благосклонно отношение на водача на „ Да, България “ Христо Иванов към Ахмед Доган. За публиката това прозвуча като цинизъм, тъй като с„ геройското “ акустиране на Христо Иванов на плажа пред летния сарай на Доган на „ Росенец “ три години преди този момент, стартира щурмът на ПП-ДБ към властта в страната. 

Но за морала на Христо Иванов това е дребна подборност. И стартира “греховната обич ” на ПП-ДБ с Делян Пеевски. С гласовете на Движение за права и свободи наложените от Христо Иванов промени в Конституцията бяха признати и беше редно Движение за права и свободи да влезе публично в „ сглобката “. Пеевски беше легитимиран, Даниел Лорер от Политическа партия разгласи, че той към този момент е нов човек, от който ръководството на Промяната има потребност. Премиерът Николай Денков не спираше да го търси при решаването на комплицирани проблеми. Това продължи до последните дни на 2023 година, които завършиха приемането на измененията в Конституцията. 

 

Изведнъж в първите дни на 2024 година Христо Иванов се обърна на 180 градуса и разгласи: “Дотук с Движение за права и свободи! Приехме Конституцията, завършек на партньорството с Движение за права и свободи, след ротацията ние и ГЕРБ ще разпределим регулаторите в съответствие 50:50, одобряваме промяната в правосъдната система. В искрено изявление пред „ Свободна Европа “ водачът на десницата дори прикани да се направи партнъорство с Доган, с цел да се отстрани Пеевски. Това беше потрес и за Пеевски, и за десните. Но пък освети връзката Доган – Христо Иванов. Малко след това  сглобката се счупи и ротацията се разсъхна. Това навя на мисълта, че Доган може би е търсил подпомагане от десницата, с цел да бъде спрян Пеевски и е намерил резонанс на желанията си при Христо Иванов.

 

ДПС-ВТОРА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА. ПЕЕВСКИ ВКАРВА 47 ДЕПУТАТИ, ДОГАН НЕ Гражданско отделение ПОЗДРАВЯВА

 

Първите шест месеца на 2024 година минаха в кавги по счупената сглобка. ПП-ДБ започнаха да потъват в пояснителен режим кой какъв брой пъти е пил кафе с Пеевски и какво се е договарял с него.

На 9 юни 2024 година пристигнаха предварителните парламентарни избори, на които  Движение за права и свободи, за всеобща изненада, изскочи на върха – завоюва второ място и вкара в Народното събрание 47 депутати. Победата бе шеметна, партията се устреми за влизане в ръководството – по този начин, както е обещавала по време на цялата акция. В структурите започнаха да се събират CV-та на фрагменти за всички равнища на държавната власт. Пеевски беше на върха на триумфа, събираше аплодисменти. Но му липсваше един привет – на почетния ръководител. Доган не поздрави нито Пеевски, нито Движение за права и свободи, нито депутатите за успеха. 

Пеевски разчете този факт като сигнал за сериозен проблем сред двамата: той не призна моя триумф!

 

ПЪРВИ СЪДБОНОСЕН СБЛЪСЪК - юни 2024 

 

В средата на юни почетният ръководител го кани на диалог в сарая в „ Бояна. Между двамата пламват съществени искри. 

Доган упорства Джевдет Чакъров да стане съпредседател на ПГ на Движение за права и свободи, както е по правилник, с което потъпква личното си заричане, че ще остави на Пеевски парламентарните каузи, а на Чакъров – изявите в Турция. Пеевски не се съгласява, като му напомня, че това е алена линия за него. Обяснява, че не може да работи с Чакъров. “Баща ” и “син ” се разделят хладно – всеки остава на позицията си. 

 

На 17 юни Доган се обажда по телефона и подрежда на Пеевски да извърши уставната норма във връзка с съпредседателството на Чакъров в ПГ на Движение за права и свободи. 

Пеевски отхвърля. Доган в никакъв случай не му е нареждал каквото и да е. Всичко са реализирали в единодушие и взаимно почитание. Пеевски има самочувствието, че тази партия, колкото е на Доган, толкоз е и негова, тъй като в последните 19 години целият партиен живот се реализира с неговото интензивно подпомагане и финансиране. 

 

Получил отхвърли на Пеевски, Доган му декларира: „ В подобен случай ще би трябвало да напуснеш партията “. 

Отговорът, който чува в слушалката, безусловно го стъписва. „ Не, ти ще напуснеш партията! “, споделя Пеевски. 

Реакцията на Пеевски е толкоз непредвидена, че Доган млъква за известно време, след което със студено-благ звук му споделя: „ Помисли, дано да се чуем на следващия ден. Трябва да уредим нещата “.

 

На идващия ден, вместо да уредят нещата, секретарката на Доган Биршен Ибрямова демонстрира на телефона си имейл от Доган, който подрежда на Пеевски да извърши устава.

След това тя му разпечатва имейла на хартия.

Пеевски го смачква и го хвърля в коша. 

 

В този миг връзката сред двамата се скъсва. Драматично и дефинитивно. 19 години общ живот, общи хрумвания, общи сривове и общи триумфи, отиват в небитието. Изчезват!

Силното его и на двамата няма да разреши да създадат стъпка един към различен.

Доган въобще не е допускал, че някой може да прескочи думата му, да му строши хатъра или да не му се подчини. Това в неговото схващане е отсъстваща категория. Точно противоположното –  той се навива против оня, който му се е противопоставил до степен, че да го изтрие от съзнанието си. В същото време Доган е наясно, че Пеевски не е марионетка, знае, че с него връзките могат да бъдат единствено на равна нога. Но не приема този звук.

Пеевски пък се усеща предаден, афектиран – той е правил за Доган толкоз доста, дал е на партията толкоз доста, че не може да проумее по какъв начин това с лека ръка се зачертава.

И двамата резервират безмълвие – и пред партията, и пред медиите.

Пеевски въпреки всичко таи вяра, че на Доган ще му мине. Това не се случва. 

 

Дните са напрегнати. Пеевски прави ходове, с които да покаже, че уважението към Доган като към татко остава. Прави многократни опити за среща. Покрива нормалните месечни финансови отговорности на Почетния. Стотици хиляди! 

От сараите няма реакция. 

Доган е отсякъл и изрично е затворил тази врата. 

 

ПАРТИЯТА ЗАПОЧВА ДА съдебна експертиза ЦЕПИ- ФАТАЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ЗА ПЪРВИЯ КАБИНЕТ НА ЖЕЛЯЗКОВ

 

Междувременно Пеевски отстранява от основни постове лица, които или не са работили добре по време на акцията, или против тях има брожения в структурите, или се причисляват към обкръжението на Доган. Един от изключените е Рамадан Аталай – най-приближеният на Доган от основаването на Движение за права и свободи. По лично предпочитание групата напуща и Филиз Хюсменова, която се отхвърля и от Народното събрание. Пеевски освобождава секретарката на Доган – Биршен Ибрямова. Акция на КПКОНПИ довежда до ареста във Варна на някогашния регионален ръководител на Движение за права и свободи Сали Табаков, извънредно непосредствен на Доган. 

Партията стартира малко по малко да се цепи. 

 

На 3 юли 2023 година в Народното събрание се гласоподава кабинетът на ГЕРБ с пректо-премиер Росен Желязков. 

Вече беше известно, че той ще мине с гласовете на Движение за права и свободи и още неколцина депутати – всички чакаха да има държавно управление. 

На влизане в Народното събрание Рамадан Аталай оповестява пред чакащите на открито публицисти, че почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган е наредил да не се поддържа кабинет на ГЕРБ-СДС. Аталай разкрива, че има раздор сред съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски и създателя и почетен ръководител на партията Ахмед Доган. 

 

Новината минава като гръмотевица. Пеевски е шокиран. Той научава от тв приемника, че Доган му подрежда да не се поддържа държавното управление, което е отричане на цялата предизборна идея на Движение за права и свободи – непременно да има кабинет. 

 

В 9.00 часа стартира съвещание на групата на Движение за права и свободи, на което Аталай свежда до депутатите разпореждането на почетния.  Йордан Цонев пита с какви претекстове се трансформира курса на партията, откакто две седмици преди този момент по време на консултациите при президента те са декларирали, че ще гласоподават „ за “ кабинет на първата политическа мощ и това е документирано и в програмната им декларация от трибуната на Народното събрание. Аталай дава отговор, че почетният ръководител не дава причини за своите позиции, а дава нареждания да се гласоподава по този начин. 

Тогава Делян Пеевски удря по масата безусловно и споделя: „ Няма да се подчиним! Ще гласуваме за кабинета “.

Излиза пред медиите и изяснява претекста да не се подчини на Доган: „ Аз ще извърша волята на хората. Хората в цялата страна съм ги видял, желаят държавно управление. България би трябвало да има държавно управление. Ние би трябвало да се грижим да нашите хора. Аз, като водач на Движение за права и свободи, съм виновен единствено пред хората на Движение за права и свободи. Това е съблюдаване на устава на Движение за права и свободи. Движение за права и свободи се ръководи от своя ръководител “.

Същия ден Аталай е изключен от групата, която се разцепва.

 

КЪРВАВОТО ПИСМО НА ДОГАН

 

Седмица по-късно, на 10 юли 2023 година, Ахмед Доган приканва за оставката на съпредседателя на Движението Делян Пеевски и още петима от управлението на партията. В извънредно остро писмо-обръщение към депесарите той ги упреква в нарушаване на устава, в опит за прелом в партията, в мутренски метод, „ нетипичен за Движение за права и свободи “.  Почетният ръководител се обръща към шестимата с „ Късно е, либе, за китка “, визирайки апелите на Пеевски да заровят томахавките и да не разцепват партията. Писмото до депесарите няма автограф на ръка, изпратено е от имейл DPS-Dogan и приключва с думите „ Винаги ваш, Ахмед Доган “.

Два часа по-късно Пеевски отговоря още по-категорично: „ Няма да се откажа и няма да предам хората, които ми дадоха доверието си! Не съм изменник! Никой не може да спре Новото начало! “. В изказването си Пеевски се усъмнява, че в действителност Доган е писал писмото с искане за оставката му. „ Така поднесено нещо, изпратено от група фракционери, буди основателно подозрения за своята достоверност. Но! Дори и да е по този начин, какво се случва? Това ли е апотеозът на битката за народна власт, права и правда или властнически прийом, несъответстващ с правовата страна? “, гласи част от отговорът му.

И насочва обвиняването си към Доган: „ В апогея на Движение за права и свободи, която изведохме до втора политическа мощ и рекордните за всички 34 години брой депутати, чия е волята, която желае да прекърши този триумф!?.. И кой ще понесе отговорността пред тези, които ни гласоподаваха това доверие и разпоредиха на нас очакванията за личния си живот!? Или още веднъж от тях се желае да мълчат и да се подчиняват на върхушката, която ги употребяваше толкоз дълго. Това е недопустимо и невероятно. И не, аз няма да се откажа и няма да предам хората, които ми дадоха доверието си “.

 

Интересен е финалът на писмото на Пеевски, който е обозначен като постскриптум: „ PS. Двамата с Ахмед Доган се познаваме прекомерно добре и двамата знаем каква е истината. Историята ще покаже, че съм бил прав. Никой не може да спре Новото начало “. И това се оказа факт. Пеевски беше разчел доста вярно ходовете си. Доган разчиташе на въздействието на мита " Кой съм аз! ", само че действителността бе друга.

 

Разривът, станал обществен към гласуването на проекто-кабинета на ГЕРБ с министър председател Росен Желязков, отприщи лавина от отрицателни процеси, които в действителност разцепиха Движение за права и свободи. 

Пеевски съумя да се пребори за марката Движение за права и свободи и с нея се яви на изборите под наименованието „ ДПС-НОВО НАЧАЛО “. 

Доган небрежно образува Алианс за права и свободи, с който взе участие на вота дружно със земеделците. Хората го чакаха да мине по районите, някои се надяваха, че в случай че той слезе на терен, ще провокира вълна. Това не се случи. Доган се покри в централата, хората около  него нямат нито харизма, нито въздействие, с цел да съживят мита за Доган.  

 

Така „ пирамидата „ Движение за права и свободи “ рухна, а Доган не съумя да консолидира в такава степен етническия избор зад себе си, че да му разреши да излезе с достолепие от тази борба, която загуби.  

 

Вероятно и  чисто човешката злоба при Доган от постигнатите резултати на Пеевски на последните предварителни парламентарни избори да е изиграла роля в спора и разделянето в партията. Оттам нататък разцеплението мина през съблюдаване и неспазване на уставните правила, всяко деяние на двете фракции се оспорваше в съда, в озлобление сред двата лагера и разединение и на етноса. 

 

Тогава написах: " Процесът не е приключил. Предстои дълг, сложен и прочувствено уморителен интервал, в който Движение за права и свободи ще се разделя със себе си. А Доган ще следи по какъв начин творението му умира, сринато под тежестта на неговите неточности ".

Прогнозата ми се сбъдна.

Сбърках единствено в едно - смятах, че този развой ще продължи няколко години.

А той приключи единствено за 10 месеца.

Защо се случи толкоз бързо?

 

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ