27 май 1840 г. Отива си зловещият съдружник на Сатаната Николо Паганини
На 27 май 1840 година умира Николо Паганини - една от най-енигматичните фигури в историята на музиката. Животът и гибелта му са обхванати в легенди, които той самият постоянно е поддържал.
Паганини е имал неповторими физически черти, които са плашели и в същото време впечатлявали публиката.
Бил е извънредно слаб, бледен, с дълги, мощно преносими пръсти. Днес учените допускат, че е страдал от генетични болести като синдром на Марфан или синдром на Елерс-Данлос, които са му осигурявали необикновена еластичност на ставите. Концертирал е облечен напълно в черно. Движенията му на сцената са били конвулсивни и ексцентрични.
Често е пристигал на концерти в черна карета, теглена от черни коне, което е засилвало злокобния му имидж. Слуховете за свръхестествения генезис на неговия гений са го съпътствали през целия му зрял живот. Публиката и критиците не можели да си обяснят неговата невиждана до тогава виртуозност и експедитивност на свирене. Това ражда легендата, че е продал душата си на Дявола в подмяна на гениалността си.
Някои фенове са твърдели, че по време на концерти виждат Сатаната да стои зад тила му и да движи ръката му с лъка. Паганини постоянно е свирел на цигулка със скъсани три струни, изпълнявайки комплицирани творби единствено на една (струна Сол), което е изглеждало невероятно за епохата.
Здравето на музиканта е било мощно разтърсено през втората половина от живота му. Страдал от сифилис, туберкулоза и хронични проблеми с храносмилането. Лекували са сифилиса му с живак, което е довело до тежко хронично отравяне, загуба на зъбите и раздробяване на челюстта. В края на живота си изцяло губи гласа си поради туберкулоза на ларинкса и е комуникирал единствено посредством бележки или посредством сина си Ахил, който е четял по устните му.
Смъртта му в Ница слага началото на дългогодишна правосъдна и религиозна драма. Преди гибелта си Паганини отпраща свещеника, евентуално вярвайки, че няма да почине толкоз скоро. Поради това и поради слуховете за връзка с Дявола, Католическата черква отхвърля да го погребе в осветена земя. Трупът на музиканта е бил балсамиран, само че е останал непогребан в продължение на десетилетия. Местели го на разнообразни места – изби, изоставени заводи и частни парцели.
Едва през 1876 година (36 години след гибелта му), след дълги битки на неговия наследник, папата позволява тялото да бъде заровено в християнско гробище в Парма, Италия.
