Театърът празнува, целият свят е сцена
На 27 март в Международния ден на театъра честват всички, свързани с едно от най-вълнуващите театрални изкуства, което владее страстите на публиката. Както написа великият Уилям Шекспир " Целият свят е сцена и всички ние сме артисти на нея - влизаме, излизаме и за своето време, всеки от нас играе разнообразни функции. "
Международният ден на театъра се отбелязва от 1961 година по самодейност на парижкия Международен сценичен институт, който работи под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширение на съдействието сред всички театрални дейци. Честването включва разнородни национални и интернационалните театрални прояви, като с особена значителност е разпространяването на интернационално обръщение за Деня на театъра. Обичайно то се насочва от персона от международна театрална големина.
Големият драматург Жан Кокто е създател на първото обръщение през 1962 година, в което споделя: „ Световният ден на театъра отбелязва невероятния брак сред единственото и множественото, сред обективното и субективното, съзнателното и несъзнателното, които идват да покажат на света невероятните творения, които е основал. Много от разминаванията в света са резултат от отчуждението на мозъците и бариерата на езика: това са тези азминавания и тази преграда, която големият и комплициран механизъм на театъра се е постарал да преодолее. “
Първият професионален спектакъл в България е основан в Пловдив от двама французи на име Босси и Брюн през 1881. Те купуват някогашна бейска къща в града под тепетата, която трансформират в хотел. За да се конкурират с два други хотела, вършат в двора на къщата нова постройка сграда – за театрални представления. Така се появява първият сценичен салон у нас. Той се споделя Международен спектакъл „ Люксембург “. Това се случва близо 20 години, откакто в България са изиграни първите театрални постановки.
През 1913 година бушува огромен пожар в постройката на спектакъл „ Люксенбург “, тя изгаря и с това приключва активността си. Днес театърът носи името на считания за основоположник на актуалната театрална школа в България актьор и режисьор Николай Масалитинов.
Николай Масалитинов е роден в Харков единствено година преди спектакъл „ Люксенбург “ да бъде учреден. Той идва в България през 1925 (след като един път е отказал предложение на Сирак Скитник в 1923) и става основен режисьор в Народния спектакъл в София, какъвто остава до 1944 година и е режисьор от 1944 година до гибелта си през 1961 година Поставя близо 140 пиеси, измежду които са: „ Ревизор “, „ На дъното “, „ Албена “, „ Милионерът “, а в някои и играе от тях. През 1955 година играе и ролята на княз Горчаков във кино лентата „ Героите на Шипка “.
През 1925 година открива трагична школа към Народния спектакъл, която по-късно се преобразува във Висш институт по театрално изкуство и ще носи това име до 1995, когато ще се прекръсти на Национална академия за театрално и кино изкуство. На името на Николай Масалитинов е наречен Пловдивският трагичен спектакъл.
Тази вечер по традиция в Народния спектакъл " Иван Вазов " ще бъдат раздадени премиите " Икар " на Съюза на артистите в България.
Международният ден на театъра се отбелязва от 1961 година по самодейност на парижкия Международен сценичен институт, който работи под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширение на съдействието сред всички театрални дейци. Честването включва разнородни национални и интернационалните театрални прояви, като с особена значителност е разпространяването на интернационално обръщение за Деня на театъра. Обичайно то се насочва от персона от международна театрална големина.
Големият драматург Жан Кокто е създател на първото обръщение през 1962 година, в което споделя: „ Световният ден на театъра отбелязва невероятния брак сред единственото и множественото, сред обективното и субективното, съзнателното и несъзнателното, които идват да покажат на света невероятните творения, които е основал. Много от разминаванията в света са резултат от отчуждението на мозъците и бариерата на езика: това са тези азминавания и тази преграда, която големият и комплициран механизъм на театъра се е постарал да преодолее. “
Първият професионален спектакъл в България е основан в Пловдив от двама французи на име Босси и Брюн през 1881. Те купуват някогашна бейска къща в града под тепетата, която трансформират в хотел. За да се конкурират с два други хотела, вършат в двора на къщата нова постройка сграда – за театрални представления. Така се появява първият сценичен салон у нас. Той се споделя Международен спектакъл „ Люксембург “. Това се случва близо 20 години, откакто в България са изиграни първите театрални постановки.
През 1913 година бушува огромен пожар в постройката на спектакъл „ Люксенбург “, тя изгаря и с това приключва активността си. Днес театърът носи името на считания за основоположник на актуалната театрална школа в България актьор и режисьор Николай Масалитинов.
Николай Масалитинов е роден в Харков единствено година преди спектакъл „ Люксенбург “ да бъде учреден. Той идва в България през 1925 (след като един път е отказал предложение на Сирак Скитник в 1923) и става основен режисьор в Народния спектакъл в София, какъвто остава до 1944 година и е режисьор от 1944 година до гибелта си през 1961 година Поставя близо 140 пиеси, измежду които са: „ Ревизор “, „ На дъното “, „ Албена “, „ Милионерът “, а в някои и играе от тях. През 1955 година играе и ролята на княз Горчаков във кино лентата „ Героите на Шипка “.
През 1925 година открива трагична школа към Народния спектакъл, която по-късно се преобразува във Висш институт по театрално изкуство и ще носи това име до 1995, когато ще се прекръсти на Национална академия за театрално и кино изкуство. На името на Николай Масалитинов е наречен Пловдивският трагичен спектакъл.
Тази вечер по традиция в Народния спектакъл " Иван Вазов " ще бъдат раздадени премиите " Икар " на Съюза на артистите в България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ