На 27 март 1893 г. Умира Тонка Обретенова
На 27 март 1893 година умира Тонка Тихова Обретенова (баба Тонка). Тя е българска героиня.
Включва се в проведената национално-освободителна битка. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е несъмнено леговище и учредителен център на революционните дейци.
В битката се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Баба Тонка погребва и съумява да запази черепа на Стефан Караджа. Синовете ѝ Ангел, Петър, Никола и Георги вземат участие в разнообразни чети и са убити или изпратени на дълготрайно изгнание. По-малката ѝ щерка, Анастасия (Сия), е женена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов. Баба Тонка ражда седем деца - пет момчета и две девойки, и всички те по-късно интензивно се включват в българското националноосвободително придвижване. Въпреки сложния си живот – гибелта на брачна половинка ѝ Тихо Обретенов и грижите за многочислената челяд, тя нито за миг не позволява да се отчужди от националните работи. От 1867 година нейният наследник Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград, а през 1868 година дружно с по-големия си брат Ангел е измежду участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В акция на четата Петър Обретенов умира, а Ангел е хванат и наказан на изгнание в Мала Азия. Със ориста на четниците е обвързвана и една от най-трагичните, само че и най-достойните действия на Баба Тонка, олицетворяваща съвсем незабележимото, само че значимо наличие на българките в освободителните битки. Благодарение на нея останките на обесените от управляващите бунтовници са заровени по християнски, а черепът на Караджата е укрит и става национална светиня. Захарий Стоянов отбелязва, че през 1878 година нейните синове и другарите им се завръщат от изгнание, а тя ги посреща с тази реликва от отминалите епични времена. През 1875 година към този момент е в ход подготовката на Старозагорското въстание и в битката се включва още един от синовете на Баба Тонка - Георги Обретенов.
Въпреки тежките удари, фамилията на Тонка Обретенова продължава да бъде в основата на освободителните битки от края на 60-те и началото на 70-те години. Никола Обретенов дружно с Тома Кърджиев, Георги Николов и други са ядрото на оживената революционна и просветна активност в русенското читалище “Зора”. В основания през есента на 1871 година там революционен комитет Никола Обретенов е централна фигура, а къщата на Баба Тонка става основно укритие и разпределителен център за революционната активност в региона. Освен синовете на Тонка Обретенова в националноосвободителната война се включва и нейната щерка Петрана. Когато стартира подготовката на Априлското въстание, съвсем цялата преписка от вътрешността с Гюргевския комитет минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка. Във въстанието тя дава още една жертва – синът ѝ Георги умира в четата на Стоил челник. Другия ѝ наследник – Никола, е измежду Ботевите четници. След разгрома на четата той е хванат и наказан на изгнание в Мала Азия. Така за по-малко от осем години четирима от петимата синове на Тонка Обретенова дават младостта или живота си за българската независимост.
В историята обаче баба Тонка остава с думите: " Четирима сина изгубих. Двама не са живи, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лев ".
Умира на 27 март 1893 година На нейното име през 1934 година е преименувано едно малко село, намиращо се в община Попово, обл. Търговище. На нея е кръстена и математическата гимназия в град Русе. Залив на антарктическия остров Ливингстън също носи името на българската революционерка. Баба Тонка е първообраз на вазовия воин от " Немили-Недраги " - баба Тонка.
Включва се в проведената национално-освободителна битка. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е несъмнено леговище и учредителен център на революционните дейци.
В битката се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Баба Тонка погребва и съумява да запази черепа на Стефан Караджа. Синовете ѝ Ангел, Петър, Никола и Георги вземат участие в разнообразни чети и са убити или изпратени на дълготрайно изгнание. По-малката ѝ щерка, Анастасия (Сия), е женена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов. Баба Тонка ражда седем деца - пет момчета и две девойки, и всички те по-късно интензивно се включват в българското националноосвободително придвижване. Въпреки сложния си живот – гибелта на брачна половинка ѝ Тихо Обретенов и грижите за многочислената челяд, тя нито за миг не позволява да се отчужди от националните работи. От 1867 година нейният наследник Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград, а през 1868 година дружно с по-големия си брат Ангел е измежду участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В акция на четата Петър Обретенов умира, а Ангел е хванат и наказан на изгнание в Мала Азия. Със ориста на четниците е обвързвана и една от най-трагичните, само че и най-достойните действия на Баба Тонка, олицетворяваща съвсем незабележимото, само че значимо наличие на българките в освободителните битки. Благодарение на нея останките на обесените от управляващите бунтовници са заровени по християнски, а черепът на Караджата е укрит и става национална светиня. Захарий Стоянов отбелязва, че през 1878 година нейните синове и другарите им се завръщат от изгнание, а тя ги посреща с тази реликва от отминалите епични времена. През 1875 година към този момент е в ход подготовката на Старозагорското въстание и в битката се включва още един от синовете на Баба Тонка - Георги Обретенов.
Въпреки тежките удари, фамилията на Тонка Обретенова продължава да бъде в основата на освободителните битки от края на 60-те и началото на 70-те години. Никола Обретенов дружно с Тома Кърджиев, Георги Николов и други са ядрото на оживената революционна и просветна активност в русенското читалище “Зора”. В основания през есента на 1871 година там революционен комитет Никола Обретенов е централна фигура, а къщата на Баба Тонка става основно укритие и разпределителен център за революционната активност в региона. Освен синовете на Тонка Обретенова в националноосвободителната война се включва и нейната щерка Петрана. Когато стартира подготовката на Априлското въстание, съвсем цялата преписка от вътрешността с Гюргевския комитет минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка. Във въстанието тя дава още една жертва – синът ѝ Георги умира в четата на Стоил челник. Другия ѝ наследник – Никола, е измежду Ботевите четници. След разгрома на четата той е хванат и наказан на изгнание в Мала Азия. Така за по-малко от осем години четирима от петимата синове на Тонка Обретенова дават младостта или живота си за българската независимост.
В историята обаче баба Тонка остава с думите: " Четирима сина изгубих. Двама не са живи, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лев ".
Умира на 27 март 1893 година На нейното име през 1934 година е преименувано едно малко село, намиращо се в община Попово, обл. Търговище. На нея е кръстена и математическата гимназия в град Русе. Залив на антарктическия остров Ливингстън също носи името на българската революционерка. Баба Тонка е първообраз на вазовия воин от " Немили-Недраги " - баба Тонка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ