За директора на ПГПЧЕ “Димитър Димов“ – Юрий Тодоров: Достоен венец на един професионален път
На 27 февруари в постройката на ПГПЧЕ “Димитър Димов “ се случи паметно събитие за град Плевен и в персоналния живот на всеки един, който принадлежи към тази учебна общественост. Последният работен ден на шефа господин Юрий Тодоров преди пенсионирането му отключи океан от усеща, претърпя се като мощен прочувствен трус.
Целият колектив на гимназията изпрати уместно своя обичан и почитан дълготраен началник. Административното решение това да се случи тъкмо в средата на образователната година, няколко месеца преди матурите, роди доста ужас и паника у всички. Но таман то се трансформира и в детонатора за едно същинско и претърпяно от нас знамение. ЧУДОТО на любовта и единението.
Учители, възпитаници, административният и помощният личен състав се сляха в едно в своята любов и благодарност към индивида и ръководителя на това елитно учебно заведение. Всичко изречено, всеки жест, всеки взор носеха в себе си дълбока достоверност и чиста топлина. Нямаше и диря от пищност, от витиевати слова и фалш, които са нормални за сходни събития.
Посрещнат и съпроводен от мощни овации, господин Тодоров мина през шпалир от възпитаници, с цел да застане пред лицето на цялата учебна общественост, която бе преизпълнила двора на гимназията.
Тържественото събитие откри госпожа Елена Василева, зам.-директор на ПГПЧЕ, която даде думата на госпожа Нела Златарска, с цел да прочете и връчи Благодарствен адрес до шефа. След тези откровени думи на самопризнание госпожа Силвия Стоянова сервира хубав и изтънчен букет. Развълнуван от трогателните и сърдечни слова на сътрудниците, господин Тодоров се обърна към присъстващите с думи на признателност и равносметка. Той акцентира и дългогодишната си съгласуваност с това учебно заведение като възпитаник, преподавател и шеф и насочи най-топли благопожелания към всички. След последвалите бурни овации госпожа Саша Върбанова му връчи красива кутия, която съдържаше персоналните послания на учителите към него. Кулминацията на тържеството беше песента на Емил Димитров “Ако си дал “, на чийто декор върволяк от възпитаници сервираха своето цвете на признателност на обичания си шеф. По красивите лица на тези младежи ясно бе запечатано вълнението на мига. Той получи от тях и кутия с техни персонално написани до него послания. В самия край прозвуча и обичаната ария на господин Тодоров „ Как хочется жить “ на група “Рождество “. Под звуците на тази красива и носталгична ария учители, администрация, спомагателен личен състав и възпитаници се сбогуваха персонално със своя дълготраен шеф. Обща фотография с дрон постави фиктивен завършек на тържеството, само че след него още дълго никой не си тръгваше. Магията на претърпяното мъчно би могла да бъде разказана с думи, по тази причина всички с неспокойствие чакаме професионално снимания филм, който ще запази изключителната страст на случилото се. Удивителен е и фактът, че всичко това се приготви единствено за два дни и беше непокътнато в безспорна загадка.
С това сърдечно изпращане господин Юрий Тодоров получи извънредно самопризнание, което рядко се случва приживе. Един заслужен и подобаващ венец на професионалния му път. Всички ние сме му надълбоко признателни за спокойната и градивна атмосфера в учебно заведение, за човечността и отдадеността му, за умеенето му да управлява, без да бъде властнически, и да бъде непосредствен с нас, без да губи престижа си. Истина е, че за значимостта на един човек в действителност може да се съди по празнината, която оставя след себе си. С пенсионирането на господин Тодоров завършва и цяла една ера от историята на нашето обичано учебно заведение. От сърце му пожелаваме дълги години, изпълнени със успокоение и наслада и изживени в здраво здраве.
Целият колектив на гимназията изпрати уместно своя обичан и почитан дълготраен началник. Административното решение това да се случи тъкмо в средата на образователната година, няколко месеца преди матурите, роди доста ужас и паника у всички. Но таман то се трансформира и в детонатора за едно същинско и претърпяно от нас знамение. ЧУДОТО на любовта и единението.
Учители, възпитаници, административният и помощният личен състав се сляха в едно в своята любов и благодарност към индивида и ръководителя на това елитно учебно заведение. Всичко изречено, всеки жест, всеки взор носеха в себе си дълбока достоверност и чиста топлина. Нямаше и диря от пищност, от витиевати слова и фалш, които са нормални за сходни събития.
Посрещнат и съпроводен от мощни овации, господин Тодоров мина през шпалир от възпитаници, с цел да застане пред лицето на цялата учебна общественост, която бе преизпълнила двора на гимназията.
Тържественото събитие откри госпожа Елена Василева, зам.-директор на ПГПЧЕ, която даде думата на госпожа Нела Златарска, с цел да прочете и връчи Благодарствен адрес до шефа. След тези откровени думи на самопризнание госпожа Силвия Стоянова сервира хубав и изтънчен букет. Развълнуван от трогателните и сърдечни слова на сътрудниците, господин Тодоров се обърна към присъстващите с думи на признателност и равносметка. Той акцентира и дългогодишната си съгласуваност с това учебно заведение като възпитаник, преподавател и шеф и насочи най-топли благопожелания към всички. След последвалите бурни овации госпожа Саша Върбанова му връчи красива кутия, която съдържаше персоналните послания на учителите към него. Кулминацията на тържеството беше песента на Емил Димитров “Ако си дал “, на чийто декор върволяк от възпитаници сервираха своето цвете на признателност на обичания си шеф. По красивите лица на тези младежи ясно бе запечатано вълнението на мига. Той получи от тях и кутия с техни персонално написани до него послания. В самия край прозвуча и обичаната ария на господин Тодоров „ Как хочется жить “ на група “Рождество “. Под звуците на тази красива и носталгична ария учители, администрация, спомагателен личен състав и възпитаници се сбогуваха персонално със своя дълготраен шеф. Обща фотография с дрон постави фиктивен завършек на тържеството, само че след него още дълго никой не си тръгваше. Магията на претърпяното мъчно би могла да бъде разказана с думи, по тази причина всички с неспокойствие чакаме професионално снимания филм, който ще запази изключителната страст на случилото се. Удивителен е и фактът, че всичко това се приготви единствено за два дни и беше непокътнато в безспорна загадка.
С това сърдечно изпращане господин Юрий Тодоров получи извънредно самопризнание, което рядко се случва приживе. Един заслужен и подобаващ венец на професионалния му път. Всички ние сме му надълбоко признателни за спокойната и градивна атмосфера в учебно заведение, за човечността и отдадеността му, за умеенето му да управлява, без да бъде властнически, и да бъде непосредствен с нас, без да губи престижа си. Истина е, че за значимостта на един човек в действителност може да се съди по празнината, която оставя след себе си. С пенсионирането на господин Тодоров завършва и цяла една ера от историята на нашето обичано учебно заведение. От сърце му пожелаваме дълги години, изпълнени със успокоение и наслада и изживени в здраво здраве.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ