Случайно откритие, което промени историята: Атомът, който позволява пътуване във времето
На 27 февруари 1940 година двама американски химици – Мартин Камен и Самюъл Рубен – вършат изобретение, което по-късно ще преобърне археологията и ще даде на човечеството инструмент за „ надничане “ в предишното. Без да го възнамеряват, те откриват въглерод-14 – радиоактивен изотоп, който през днешния ден е в основата на радиовъглеродното датиране.
Още в средата на 30-те години учените допускат, че съществува радиоактивна форма на въглерода с два спомагателни неутрона в ядрото. Смятало се обаче, че този изотоп има прекомерно къс живот и не може да бъде измерен, оповестява Live Science.
През 1939 година Камен и Рубен стартират целеустремено да търсят въглерод-14, само че дълго време без триумф. Пробивът идва през февруари 1940 година, когато слагат парче графит в циклотрон – един от първите ускорители на частици. Устройството бомбардира графита с деутерони – ядра на водородния изотоп деутерий.
След 120 часа непрестанен опит учените стопират бомбардирането. На идващия ден откриват признаци на радиоактивност в тестът. В идващите седмици пречистват материала и мерят радиоактивността му с гайгеров брояч. Така на 27 февруари публично афишират откриването на въглерод-14.
Оказва се, че изотопът има надалеч по-дълъг интервал на полуразпад, в сравнение с се е предполагало. Първоначално учените пресмятат към 4000 години, само че по-късно е открито, че действителната стойност е 5730 години.
Истинската гражданска война идва през 1949 година, когато Джеймс Арнолд и Уилард Либи от Чикагския университет потвърждават, че съотношението сред въглерод-14 и постоянния въглерод може да се употребява за установяване на възрастта на органични материали.
Либи създава метода на радиовъглеродното датиране – техника, която мери остатъчната радиоактивност на въглерод-14 в археологически находки. За този принос той получава Нобелова премия за химия през 1960 година
Днес радиовъглеродното датиране разрешава на учените да дефинират възрастта на скелети, дървени артефакти и други органични материали на възраст до към 50 000 години. Съвременните способи допълват тази картина посредством разбор на изотопи на детайли като стронций и олово, разкривайки къде са живели античните хора, какво са яли и на какви условия са били изложени.
Откритието на въглерод-14 стартира като лабораторен опит. Но през днешния ден то е един от най-мощните принадлежности за разгадаване на човешката история – доказателство, че от време на време най-големите пробиви се раждат от чисто научно любознание.
Още в средата на 30-те години учените допускат, че съществува радиоактивна форма на въглерода с два спомагателни неутрона в ядрото. Смятало се обаче, че този изотоп има прекомерно къс живот и не може да бъде измерен, оповестява Live Science.
През 1939 година Камен и Рубен стартират целеустремено да търсят въглерод-14, само че дълго време без триумф. Пробивът идва през февруари 1940 година, когато слагат парче графит в циклотрон – един от първите ускорители на частици. Устройството бомбардира графита с деутерони – ядра на водородния изотоп деутерий.
След 120 часа непрестанен опит учените стопират бомбардирането. На идващия ден откриват признаци на радиоактивност в тестът. В идващите седмици пречистват материала и мерят радиоактивността му с гайгеров брояч. Така на 27 февруари публично афишират откриването на въглерод-14.
Оказва се, че изотопът има надалеч по-дълъг интервал на полуразпад, в сравнение с се е предполагало. Първоначално учените пресмятат към 4000 години, само че по-късно е открито, че действителната стойност е 5730 години.
Истинската гражданска война идва през 1949 година, когато Джеймс Арнолд и Уилард Либи от Чикагския университет потвърждават, че съотношението сред въглерод-14 и постоянния въглерод може да се употребява за установяване на възрастта на органични материали.
Либи създава метода на радиовъглеродното датиране – техника, която мери остатъчната радиоактивност на въглерод-14 в археологически находки. За този принос той получава Нобелова премия за химия през 1960 година
Днес радиовъглеродното датиране разрешава на учените да дефинират възрастта на скелети, дървени артефакти и други органични материали на възраст до към 50 000 години. Съвременните способи допълват тази картина посредством разбор на изотопи на детайли като стронций и олово, разкривайки къде са живели античните хора, какво са яли и на какви условия са били изложени.
Откритието на въглерод-14 стартира като лабораторен опит. Но през днешния ден то е един от най-мощните принадлежности за разгадаване на човешката история – доказателство, че от време на време най-големите пробиви се раждат от чисто научно любознание.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ