На 27-ми август е закрит концлагерът „Белене“
На 27 август 1959 година, под напън на интернационалното публично мнение с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия е закрит концлагерът " Белене ". С този акт,комунистите поставят формалнокрай на едно от най-ужасните си творения и закононарушения против българската нация.
Официално лагерът се появява с Указ № 8 на регентите от 11 януари 1945 година по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов. По руския образец лагерът е наименуван Трудово-възпитателно общежитие (ТВО).
Построен е по поръчка наБългарската комунистическа партияиОтечествения фронт. Там са депортирани доста от съперниците накомунистическия режимвНародна република България: селяни– съперници наТКЗС, служители на реда, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената съпротива,николапетковисти, социалдемократи,демократи,анархисти,троцкисти,легионери,бранници,ратници, членове наВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, рускибелоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и немски военнопленници.
През 1949 година (Протокол № 5 от 27 април на Министерския съвет) режимът взима решение за по-ефективен надзор и уединяване на политическите си съперници и опозиционери, концентрирайки ги на едно място - Дунавските острови, а лагерът си печели прозвището Българския Сибир.
249 лагеристи от Богданов дол са изпратени да основат лагера. Стоварени са на гола поляна и сами, с подръчни средства стартират да строят първите бараки от леси. Липсват даже пирони. Лагерът " Белене " стартира да се цялостни, като броят на арестуваните, в благозвучие със Сталиновата теза за усилване на класовата битка, пораства лавинообразно. Така към края на същата година арестуваните стават 3000. Точният брой на лагерниците през годините според от източника варира.
През 1951 година съгласно строго поверителна информация на Министерство на вътрешните работи в лагера са въдворени 1459 лица. По свидетелства на лагеристи от Културния съвет през 1952 година в него се намират над 5000 души – от които 2500 на първи обект и 2000 на втори обект на остров Персин. Там са настанени и 150–200 престъпни пандизчии. 500–600 дами са затворени на остров Щурчето. През пролетта на 1953 година по сведение на лагеристи, работещи в счетоводството на лагерното комендантство, броят на арестуваните лица е 3500.
С Протокол «А», № 135 от 5 септември 1953 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима реше закриване на лагера в Белене. Последните 80 души са освободени през декември.
Закритият лагер официално е преименуван в затвор, само че под новия етикет продължава да действа. Политически въдворени лица свидетелстват за пребиваването си там през 1954–1955 година
По време на Унгарската гражданска война, с Протокол «Б» № 9 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 17.ХI.1956 година е постановено лагерът в Белене да се възвърне. " Да се въдворят в Трудово-възпитателно общежитие " Белене " най-опасните за реда и сигурността на страната противников и незаконни детайли, настанили се на местоживеене в София и други огромни градове ". Решението е доказано и от Указ № 468 на Народното събрание от 4 декември същата година.
По неофициални данни през този лагер на гибелта са минали над 30 хиляди лагеристи. Няколко хиляди от тях са намерили тук гибелта при неизяснени условия, а и до през днешния ден не престават да се носят митове за каторжния труд и жестоките порядки в Белене, открити от комунистическата милиция. Според непокътнати архивни документи дневният хранителен дял на пандизчиите е бил 0,78 ст., порционът на стражевите кучета е бил 0,85 ст.
Под напън на интернационалното публично мнение с решение на Политбюро от 27 август 1959 година лагерът в Белене се закрива. В този миг в него се намират 1421 души. 1257 от тях са освободени, а за останалите 166, оповестени за «непоправими рецидивисти», са в каменните кариери край Ловеч – отделение 0789.
Започналото след идването на демокрацията дело за лагерите беше провалено от функционери и магистрати. Така до през днешния ден за безчинствата и садистичните порядки в Белене няма нито един наказан.
Официално лагерът се появява с Указ № 8 на регентите от 11 януари 1945 година по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов. По руския образец лагерът е наименуван Трудово-възпитателно общежитие (ТВО).
Построен е по поръчка наБългарската комунистическа партияиОтечествения фронт. Там са депортирани доста от съперниците накомунистическия режимвНародна република България: селяни– съперници наТКЗС, служители на реда, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената съпротива,николапетковисти, социалдемократи,демократи,анархисти,троцкисти,легионери,бранници,ратници, членове наВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, рускибелоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и немски военнопленници.
През 1949 година (Протокол № 5 от 27 април на Министерския съвет) режимът взима решение за по-ефективен надзор и уединяване на политическите си съперници и опозиционери, концентрирайки ги на едно място - Дунавските острови, а лагерът си печели прозвището Българския Сибир.
249 лагеристи от Богданов дол са изпратени да основат лагера. Стоварени са на гола поляна и сами, с подръчни средства стартират да строят първите бараки от леси. Липсват даже пирони. Лагерът " Белене " стартира да се цялостни, като броят на арестуваните, в благозвучие със Сталиновата теза за усилване на класовата битка, пораства лавинообразно. Така към края на същата година арестуваните стават 3000. Точният брой на лагерниците през годините според от източника варира.
През 1951 година съгласно строго поверителна информация на Министерство на вътрешните работи в лагера са въдворени 1459 лица. По свидетелства на лагеристи от Културния съвет през 1952 година в него се намират над 5000 души – от които 2500 на първи обект и 2000 на втори обект на остров Персин. Там са настанени и 150–200 престъпни пандизчии. 500–600 дами са затворени на остров Щурчето. През пролетта на 1953 година по сведение на лагеристи, работещи в счетоводството на лагерното комендантство, броят на арестуваните лица е 3500.
С Протокол «А», № 135 от 5 септември 1953 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима реше закриване на лагера в Белене. Последните 80 души са освободени през декември.
Закритият лагер официално е преименуван в затвор, само че под новия етикет продължава да действа. Политически въдворени лица свидетелстват за пребиваването си там през 1954–1955 година
По време на Унгарската гражданска война, с Протокол «Б» № 9 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 17.ХI.1956 година е постановено лагерът в Белене да се възвърне. " Да се въдворят в Трудово-възпитателно общежитие " Белене " най-опасните за реда и сигурността на страната противников и незаконни детайли, настанили се на местоживеене в София и други огромни градове ". Решението е доказано и от Указ № 468 на Народното събрание от 4 декември същата година.
По неофициални данни през този лагер на гибелта са минали над 30 хиляди лагеристи. Няколко хиляди от тях са намерили тук гибелта при неизяснени условия, а и до през днешния ден не престават да се носят митове за каторжния труд и жестоките порядки в Белене, открити от комунистическата милиция. Според непокътнати архивни документи дневният хранителен дял на пандизчиите е бил 0,78 ст., порционът на стражевите кучета е бил 0,85 ст.
Под напън на интернационалното публично мнение с решение на Политбюро от 27 август 1959 година лагерът в Белене се закрива. В този миг в него се намират 1421 души. 1257 от тях са освободени, а за останалите 166, оповестени за «непоправими рецидивисти», са в каменните кариери край Ловеч – отделение 0789.
Започналото след идването на демокрацията дело за лагерите беше провалено от функционери и магистрати. Така до през днешния ден за безчинствата и садистичните порядки в Белене няма нито един наказан.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ