Пенчо Славейков: Животът на всякой човек е огърлица от весели и скръбни дни
На 27 април 2026 година се навършват 160 години от рождението на една от най-ярките фигури в българската литература
Животът на всякой човек е огърлица от радостни и скръбни дни. Такава огърлица носи и поетът. И в случай че желае да бъде откровен изобразител на живота, той не може да пее единствено за слънце и пролет. С тези думи, оповестени във в. " Тревненски вик " през 1966 година, Пенчо Славейков очертава своята визия за задачата на поета. През 2026 година се навършват 160 години от рождението на една от най-ярките фигури в българската литература.
Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 година в Трявна като най-малкият наследник на поета Петко Рачов Славейков (1827-1895) и Ирина Славейкова - щерка на състоятелен тревненец. Роден е в многолюдно семейство със седем деца - измежду неговите братя са политиците Иван и Христо Славейкови, както и публицистът Рачо Славейков.
Още в детството си Пенчо става очевидец на публичните и политическите битки, в които взе участие неговият татко - както против фанариотите и чорбаджиите преди Освобождението, по този начин и по-късно против реакционните и консервативни среди при изработването на Търновската конституция (1879), съгласно материал от архивния фонд на Българското национално радио (БНР).
Ученическите му години минават в Трявна и Стара Загора (1873-1877) и са белязани от мемоари за освободителната битка. След Освобождението той продължава образованието си в Сливен, Търново, София и Пловдив (1878-1884). Именно в Пловдив тежко заледяване му предизвиква дълготрайно и трудно заболяване, довело до парализа на нервите.
Лечението в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг и Берлин остава без триумф. Придобитият кусур оставя бездънен отпечатък върху целия му живот - младият Славейков би трябвало отначало да се учи да приказва, да написа и да върви. Това тестване обаче изостря неговата сензитивност и бдителност, трансформирайки страданието в самобитен нравствен преподавател, който го извисява.
Снимка: " Изгубената България "
От 1890 година сътрудничи на списание " Денница ", редактирано от Иван Вазов, а от 1892 година - на списанието на доктор Кръстьо Кръстев (1866-1919) " Мисъл ". През 1892 година отпътува за Лайпциг, където учи философия и слуша лекции и по други филантропични дисциплини. По данни в енциклопедия " България " там Славейков се среща с философията и естетиката на Фридрих Ницше, Йоханес Фолкелт, Вилхелм Вунд, с класическата и модерната немска литература, с творчеството на полските поети Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.
През 1896 година работи върху дисертация на тематика " Хайне в развиването на съветската поезия ". В страната е ръководител на Българското студентско академично сдружение и член на Лайпцигското литературно сдружение, а ползата му към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското сдружение на феновете на изкуството, на което е член. В Германия остава до 1898 година През това време написа стихосбирката " Епически песни " (1896), която включва баладите " Чумави ", " Неразделни ", поемите " Коледари ", " Ралица ", " Бойко " и други.
ПОЕТ И ОБЩЕСТВЕНИК НА МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ
След завръщането си в България при започване на 1898 г. Пенчо Славейков е определен за автентичен член на Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките - БАН). Още същата година е назначен за преподавател в Софийската мъжка гимназия, а редом с това е командирован в Народната библиотека (днес Национална библиотека " Св. св. Кирил и Методий " ).
Професионалният му път скоро се свързва трайно с институцията - през 1901 година става неин заместник-директор (до 1908), а след това и шеф (1909-1911). В този интервал Славейков развива дейна библиографска активност и издава редица справочни писания, измежду които " Библиографски бюлетин за подадените в Софийската национална библиотека книги, списания и вестници през 1900 и 1901 година " (1903) и " Опис на българските периодически издания (1844-1900) " (1903).
За малко - сред 1908 и 1909 година, оглавява и Народния спектакъл, където по същото време артистичен секретар е Пейо Яворов (1878-1914). През септември 1908 година подхваща с трупата турне в Македония. В устрема си да отстоява независимостта на театъра, Славейков влиза в спор с министъра на националното просвещение Никола Мушанов и напуща поста.
Творчеството му от този интервал включва стихотворения с ясно изразена гражданска и патриотична устременост - " Сто и двадесет души ", " Харамии ", " На Шипка ", " Над него ден изгрява " и други, в които се открояват демократичният му светоглед и реалистичният живописен метод. През 1910 година излиза и една от най-значимите му книги - антологията " На острова на блажените ".
Пенчо Славейков остава измежду водещите фигури в кръга " Мисъл " до края на неговото битие през 1910 година, дружно с Пейо Яворов, Петко Тодоров (1879-1916) и доктор Кръстьо Кръстев - имена, стоящи в основата на модерната българска литература. В едноименното списание той интензивно притегля млади създатели, предизвиква ги и подкрепя тяхното креативно развиване.
През 1909 година Пенчо Славейков дружно с проф. Васил Златарски е командирован в Русия, за преместване на костите и дарената персонална библиотека на проф. Марин Дринов и присъединяване в тържествата към 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. На 20 юни 1910 година произнася смела тирада срещу свикването в София на Славянския събор. През 1911 година е командирован в Цариград, Атина и Рим, с цел да се запознае с библиотечното дело в чужбина. Върви по пътя на културата от изток на запад и употребява пътуването си за по-широки културни цели, води си бележки за всичко забелязано, има желание да потърси скъпи за България остарели ръкописи в Палермо, съгласно обява във в. " Литературен фронт " от 1990 година
Снимка: " Изгубената България "
ПРОКУДЕН ОТ СВОЯТА РОДИНА
Новият министър на националното просвещение Стефан Бобчев - организатор на Славянския събор, го отзовава и го уволнява от директорския пост в Народната библиотека, а на негово място назначава брат си. В подмяна на това Славейков получава предложение да заеме длъжността на организатор на учебния музей към Министерството на националното просвещение. Условията на назначението са унизителни - Славейков е неработоспособен, а работният му кабинет се намира на четвъртия етаж, в постройка без асансьор, написа в брой на в. Земеделско знаме от 1986 година Оскърбен, поетът отхвърля да поеме тази служба и напуща България, обричайки се на непринудено заточение.
До края на живота си Славейков поддържа сърдечна връзка с поетесата Мара Белчева (1868-1937), вдовица на Христо Белчев, министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. След напускането на България поетът поема към Швейцария, след което се открива в Рим. Обстоятелствата към отпътуването му от родината съществено утежняват нежното му здраве. На 23 май 1912 година Мара Белчева и Пенчо Славейков идват в дребното курортно градче Брунате, ситуирано сред езерото Лаго ди Комо и град Комо, Италия. Изнурен от дългогодишната усилена работа, наскърбен и малтретиран от мисълта за несигурното си бъдеще, Славейков умира в заточение на 28 май 1912 година в хотел " Бела виста ". Погребан е в гроб на ъгъл, откъдето се виждат Алпите и Монблан.
През януари 1912 година шведският публицист Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова премия, предлага Пенчо Славейков за Нобелова премия за литература за поемата му " Кървава ария ", само че заради гибелта на поета предлагането на Йенсен не е прегледано от Нобеловия комитет.
Тленните остатъци на Славейков са пренесени в София през 1921 година, където в тържествена конюнктура, дружно с останките на Петко Тодоров, са препогребани на родна земя. Надгробното слово е произнесено от литературния историк Боян Пенев.
Снимка: " Изгубената България "
ПРИЗНАНИЕ
Днес на Петко и Пенчо Славейкови е отредено справедливо място в културната ни памет. В Трявна на 31 октомври 1964 година е открита къщата музей " Петко и Пенчо Славейкови " - роден дом на Славейков-син. На улица " Георги С. Раковски " 138 в София се обитава къщата музей " Петко и Пенчо Славейкови ", открита на 1 юли 1951 година През 1966 година тя е главно разширена, преустроена и обогатена, построена е непрекъсната документална художествена експозиция. От 1976 година къщата в София е филиал на Националния музей на българската литература.
По случай 25-годишнината от гибелта на Пенчо Славейков на 24 май 1937 година в Дома на нациите в Лайпциг е открита тържествено паметна плоча, дело на германо-българското сдружение в Берлин, с надпис " На огромния български стихотворец Пенчо Славейков ", четем в брой на изданието " Една седмица в София " от 1991 година През 1967 година в Брунате, върху стената на постройката, в която е живял и умрял Пенчо Славейков, е открита паметна плоча от мрамор, с бронзов барелеф на поета, с текст на български и италиански. На български надписът гласи: " В този дом - изгонен от своята татковина - умря през 1912 огромният български стихотворец и родолюбец Пенчо Славейков. От Съюза на българските писатели ".
Още едно удостоверение за трайното и разпознаваемо наличие на Пенчо Славейков в българската културна памет е бронзовата скулптурна комбинация на татко и наследник Славейкови, дело на Георги Чапкънов, издигната на площад " Петко Славейков " в София. Името на поета носи и централен столичен бул., както и Първо приблизително учебно заведение " Пенчо Славейков " - приемник на учредената през 1879 година Софийска класическа гимназия, известна в предишното и като Първа софийска мъжка гимназия " Св. Иван Рилски ".
В столичния квартал Лозенец се намира и Народно читалище " Пенчо П. Славейков 1921 ", основано през 1921 година в дома на учителя Иван Радев, негов първи ръководител. През 1932 година стартира построяването на лична постройка на бул. " Черни връх " 35, която читалището населява и до през днешния ден, утвърждавайки се като още едно средище, пазещо жив загатна за поета и неговото дело.
През 2016 година, във връзка 150-годишнината от рождението на Пенчо Славейков, Българската национална банка (БНБ) пуска в обращение медна възпоменателна монета с тираж от единствено две хиляди бройки. Тя е с номинал два лв. и се продава на касите на Българска народна банка за 18 лв.. На 27 април 2016 година в Трявна се организира и публична гала за валидиране на пощенска марка във връзка годишнината от рождението на Пенчо Славейков, четем в емисия " Вътрешна информация " на Българска телеграфна агенция.
Снимка: Симеон Ненов/Архив на Българска телеграфна агенция
ТВОРЧЕСТВО
Първата стихосбирка на Славейков носи заглавието " Момини сълзи " (1888) - съдържа къси лирически стихотворения, по-голямата част от които написани под въздействието на Хайнрих Хайне. Поетът не е удовлетворен от постигнатото и макар ласкавите мнения на Стоян Михайловски и Иван Вазов желае да я унищожи. Славейков основава жанрово разнолико творчество - лирически стихотворения, епически песни и поеми, героически епос, рецензии, литературни портрети, очерци, пътеписи, есета, студии. Към творбите си е доста придирчив и сериозен, неведнъж ги преработва, воден от блян към съвършенство. Издава книгите " Епически песни " (1896), " Блянове " (1898), събрани в " Епически песни " (1907) - съдържа творби с претекстове, взети от националното творчество ( " Чумави ", " Неразделни ", " Коледари ", " Ралица ", " Бойко " ), и с философско, културно-историческо (Cismoll, " Сърце на сърцата ", " Микел Анджело " ) и историческо наличие ( " Крум Ясновидец ", " Цар Самуил " ).
В стихосбирката " Сън за благополучие " (1906) се изживява като един от най-нежните български лирици. В истинската книга " На острова на блажените " (1910), написана под формата на антология с произведения от 19 измислени от Славейков поети, характерностите на създателите се редуват с метафизичен, лирически и епически произведения. В незавършената си епическа поема " Кървава ария " (1911-1913), която смята за рожба на целия си живот, Славейков разкрива героизма на народа по време на Априлското въстание (1876).
Още ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
Славейков е създател и на литературоведски проучвания и есета, на фолклорния алманах " Книга на песните " (1917) и други творби. Превежда произведения на немски поети (издадени под формата на книга през 1911 г.), превежда нещастието " Антигона " от Софокъл (1893), както и философската поема " Тъй рече Заратустра " на Фридрих Ницше (съвместно с поетесата Мара Белчева) и поемата " Демон " от М. Ю. Лермонтов (заедно с Алеко Константинов). Писмата, оставени от Славейков, са мостри на художествената прозаичност, скъпа документи за креативния и душевния свят и богатата просвета на поета.
Като резюме на възгледите си за изкуството, Пенчо Славейков акцентира:
" Художествените творби са на първо място откровения на индивидуалитета на художника и ний мислим, че това е точно най-голямата им полезност... Безжизнени, студени са тези творби на изкуството, при чието раждане душата на художника е отсъствувала. " Неговите думи са представени във в. " Народна просвета " през 1986 г.
Животът на всякой човек е огърлица от радостни и скръбни дни. Такава огърлица носи и поетът. И в случай че желае да бъде откровен изобразител на живота, той не може да пее единствено за слънце и пролет. С тези думи, оповестени във в. " Тревненски вик " през 1966 година, Пенчо Славейков очертава своята визия за задачата на поета. През 2026 година се навършват 160 години от рождението на една от най-ярките фигури в българската литература.
Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 година в Трявна като най-малкият наследник на поета Петко Рачов Славейков (1827-1895) и Ирина Славейкова - щерка на състоятелен тревненец. Роден е в многолюдно семейство със седем деца - измежду неговите братя са политиците Иван и Христо Славейкови, както и публицистът Рачо Славейков.
Още в детството си Пенчо става очевидец на публичните и политическите битки, в които взе участие неговият татко - както против фанариотите и чорбаджиите преди Освобождението, по този начин и по-късно против реакционните и консервативни среди при изработването на Търновската конституция (1879), съгласно материал от архивния фонд на Българското национално радио (БНР).
Ученическите му години минават в Трявна и Стара Загора (1873-1877) и са белязани от мемоари за освободителната битка. След Освобождението той продължава образованието си в Сливен, Търново, София и Пловдив (1878-1884). Именно в Пловдив тежко заледяване му предизвиква дълготрайно и трудно заболяване, довело до парализа на нервите.
Лечението в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг и Берлин остава без триумф. Придобитият кусур оставя бездънен отпечатък върху целия му живот - младият Славейков би трябвало отначало да се учи да приказва, да написа и да върви. Това тестване обаче изостря неговата сензитивност и бдителност, трансформирайки страданието в самобитен нравствен преподавател, който го извисява.
Снимка: " Изгубената България "
От 1890 година сътрудничи на списание " Денница ", редактирано от Иван Вазов, а от 1892 година - на списанието на доктор Кръстьо Кръстев (1866-1919) " Мисъл ". През 1892 година отпътува за Лайпциг, където учи философия и слуша лекции и по други филантропични дисциплини. По данни в енциклопедия " България " там Славейков се среща с философията и естетиката на Фридрих Ницше, Йоханес Фолкелт, Вилхелм Вунд, с класическата и модерната немска литература, с творчеството на полските поети Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.
През 1896 година работи върху дисертация на тематика " Хайне в развиването на съветската поезия ". В страната е ръководител на Българското студентско академично сдружение и член на Лайпцигското литературно сдружение, а ползата му към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското сдружение на феновете на изкуството, на което е член. В Германия остава до 1898 година През това време написа стихосбирката " Епически песни " (1896), която включва баладите " Чумави ", " Неразделни ", поемите " Коледари ", " Ралица ", " Бойко " и други.
ПОЕТ И ОБЩЕСТВЕНИК НА МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ
След завръщането си в България при започване на 1898 г. Пенчо Славейков е определен за автентичен член на Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките - БАН). Още същата година е назначен за преподавател в Софийската мъжка гимназия, а редом с това е командирован в Народната библиотека (днес Национална библиотека " Св. св. Кирил и Методий " ).
Професионалният му път скоро се свързва трайно с институцията - през 1901 година става неин заместник-директор (до 1908), а след това и шеф (1909-1911). В този интервал Славейков развива дейна библиографска активност и издава редица справочни писания, измежду които " Библиографски бюлетин за подадените в Софийската национална библиотека книги, списания и вестници през 1900 и 1901 година " (1903) и " Опис на българските периодически издания (1844-1900) " (1903).
За малко - сред 1908 и 1909 година, оглавява и Народния спектакъл, където по същото време артистичен секретар е Пейо Яворов (1878-1914). През септември 1908 година подхваща с трупата турне в Македония. В устрема си да отстоява независимостта на театъра, Славейков влиза в спор с министъра на националното просвещение Никола Мушанов и напуща поста.
Творчеството му от този интервал включва стихотворения с ясно изразена гражданска и патриотична устременост - " Сто и двадесет души ", " Харамии ", " На Шипка ", " Над него ден изгрява " и други, в които се открояват демократичният му светоглед и реалистичният живописен метод. През 1910 година излиза и една от най-значимите му книги - антологията " На острова на блажените ".
Пенчо Славейков остава измежду водещите фигури в кръга " Мисъл " до края на неговото битие през 1910 година, дружно с Пейо Яворов, Петко Тодоров (1879-1916) и доктор Кръстьо Кръстев - имена, стоящи в основата на модерната българска литература. В едноименното списание той интензивно притегля млади създатели, предизвиква ги и подкрепя тяхното креативно развиване.
През 1909 година Пенчо Славейков дружно с проф. Васил Златарски е командирован в Русия, за преместване на костите и дарената персонална библиотека на проф. Марин Дринов и присъединяване в тържествата към 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. На 20 юни 1910 година произнася смела тирада срещу свикването в София на Славянския събор. През 1911 година е командирован в Цариград, Атина и Рим, с цел да се запознае с библиотечното дело в чужбина. Върви по пътя на културата от изток на запад и употребява пътуването си за по-широки културни цели, води си бележки за всичко забелязано, има желание да потърси скъпи за България остарели ръкописи в Палермо, съгласно обява във в. " Литературен фронт " от 1990 година
Снимка: " Изгубената България "
ПРОКУДЕН ОТ СВОЯТА РОДИНА
Новият министър на националното просвещение Стефан Бобчев - организатор на Славянския събор, го отзовава и го уволнява от директорския пост в Народната библиотека, а на негово място назначава брат си. В подмяна на това Славейков получава предложение да заеме длъжността на организатор на учебния музей към Министерството на националното просвещение. Условията на назначението са унизителни - Славейков е неработоспособен, а работният му кабинет се намира на четвъртия етаж, в постройка без асансьор, написа в брой на в. Земеделско знаме от 1986 година Оскърбен, поетът отхвърля да поеме тази служба и напуща България, обричайки се на непринудено заточение.
До края на живота си Славейков поддържа сърдечна връзка с поетесата Мара Белчева (1868-1937), вдовица на Христо Белчев, министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. След напускането на България поетът поема към Швейцария, след което се открива в Рим. Обстоятелствата към отпътуването му от родината съществено утежняват нежното му здраве. На 23 май 1912 година Мара Белчева и Пенчо Славейков идват в дребното курортно градче Брунате, ситуирано сред езерото Лаго ди Комо и град Комо, Италия. Изнурен от дългогодишната усилена работа, наскърбен и малтретиран от мисълта за несигурното си бъдеще, Славейков умира в заточение на 28 май 1912 година в хотел " Бела виста ". Погребан е в гроб на ъгъл, откъдето се виждат Алпите и Монблан.
През януари 1912 година шведският публицист Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова премия, предлага Пенчо Славейков за Нобелова премия за литература за поемата му " Кървава ария ", само че заради гибелта на поета предлагането на Йенсен не е прегледано от Нобеловия комитет.
Тленните остатъци на Славейков са пренесени в София през 1921 година, където в тържествена конюнктура, дружно с останките на Петко Тодоров, са препогребани на родна земя. Надгробното слово е произнесено от литературния историк Боян Пенев.
Снимка: " Изгубената България "
ПРИЗНАНИЕ
Днес на Петко и Пенчо Славейкови е отредено справедливо място в културната ни памет. В Трявна на 31 октомври 1964 година е открита къщата музей " Петко и Пенчо Славейкови " - роден дом на Славейков-син. На улица " Георги С. Раковски " 138 в София се обитава къщата музей " Петко и Пенчо Славейкови ", открита на 1 юли 1951 година През 1966 година тя е главно разширена, преустроена и обогатена, построена е непрекъсната документална художествена експозиция. От 1976 година къщата в София е филиал на Националния музей на българската литература.
По случай 25-годишнината от гибелта на Пенчо Славейков на 24 май 1937 година в Дома на нациите в Лайпциг е открита тържествено паметна плоча, дело на германо-българското сдружение в Берлин, с надпис " На огромния български стихотворец Пенчо Славейков ", четем в брой на изданието " Една седмица в София " от 1991 година През 1967 година в Брунате, върху стената на постройката, в която е живял и умрял Пенчо Славейков, е открита паметна плоча от мрамор, с бронзов барелеф на поета, с текст на български и италиански. На български надписът гласи: " В този дом - изгонен от своята татковина - умря през 1912 огромният български стихотворец и родолюбец Пенчо Славейков. От Съюза на българските писатели ".
Още едно удостоверение за трайното и разпознаваемо наличие на Пенчо Славейков в българската културна памет е бронзовата скулптурна комбинация на татко и наследник Славейкови, дело на Георги Чапкънов, издигната на площад " Петко Славейков " в София. Името на поета носи и централен столичен бул., както и Първо приблизително учебно заведение " Пенчо Славейков " - приемник на учредената през 1879 година Софийска класическа гимназия, известна в предишното и като Първа софийска мъжка гимназия " Св. Иван Рилски ".
В столичния квартал Лозенец се намира и Народно читалище " Пенчо П. Славейков 1921 ", основано през 1921 година в дома на учителя Иван Радев, негов първи ръководител. През 1932 година стартира построяването на лична постройка на бул. " Черни връх " 35, която читалището населява и до през днешния ден, утвърждавайки се като още едно средище, пазещо жив загатна за поета и неговото дело.
През 2016 година, във връзка 150-годишнината от рождението на Пенчо Славейков, Българската национална банка (БНБ) пуска в обращение медна възпоменателна монета с тираж от единствено две хиляди бройки. Тя е с номинал два лв. и се продава на касите на Българска народна банка за 18 лв.. На 27 април 2016 година в Трявна се организира и публична гала за валидиране на пощенска марка във връзка годишнината от рождението на Пенчо Славейков, четем в емисия " Вътрешна информация " на Българска телеграфна агенция.
Снимка: Симеон Ненов/Архив на Българска телеграфна агенция
ТВОРЧЕСТВО
Първата стихосбирка на Славейков носи заглавието " Момини сълзи " (1888) - съдържа къси лирически стихотворения, по-голямата част от които написани под въздействието на Хайнрих Хайне. Поетът не е удовлетворен от постигнатото и макар ласкавите мнения на Стоян Михайловски и Иван Вазов желае да я унищожи. Славейков основава жанрово разнолико творчество - лирически стихотворения, епически песни и поеми, героически епос, рецензии, литературни портрети, очерци, пътеписи, есета, студии. Към творбите си е доста придирчив и сериозен, неведнъж ги преработва, воден от блян към съвършенство. Издава книгите " Епически песни " (1896), " Блянове " (1898), събрани в " Епически песни " (1907) - съдържа творби с претекстове, взети от националното творчество ( " Чумави ", " Неразделни ", " Коледари ", " Ралица ", " Бойко " ), и с философско, културно-историческо (Cismoll, " Сърце на сърцата ", " Микел Анджело " ) и историческо наличие ( " Крум Ясновидец ", " Цар Самуил " ).
В стихосбирката " Сън за благополучие " (1906) се изживява като един от най-нежните български лирици. В истинската книга " На острова на блажените " (1910), написана под формата на антология с произведения от 19 измислени от Славейков поети, характерностите на създателите се редуват с метафизичен, лирически и епически произведения. В незавършената си епическа поема " Кървава ария " (1911-1913), която смята за рожба на целия си живот, Славейков разкрива героизма на народа по време на Априлското въстание (1876).
Още ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
Славейков е създател и на литературоведски проучвания и есета, на фолклорния алманах " Книга на песните " (1917) и други творби. Превежда произведения на немски поети (издадени под формата на книга през 1911 г.), превежда нещастието " Антигона " от Софокъл (1893), както и философската поема " Тъй рече Заратустра " на Фридрих Ницше (съвместно с поетесата Мара Белчева) и поемата " Демон " от М. Ю. Лермонтов (заедно с Алеко Константинов). Писмата, оставени от Славейков, са мостри на художествената прозаичност, скъпа документи за креативния и душевния свят и богатата просвета на поета.
Като резюме на възгледите си за изкуството, Пенчо Славейков акцентира:
" Художествените творби са на първо място откровения на индивидуалитета на художника и ний мислим, че това е точно най-голямата им полезност... Безжизнени, студени са тези творби на изкуството, при чието раждане душата на художника е отсъствувала. " Неговите думи са представени във в. " Народна просвета " през 1986 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ