На 27 април 2023 г. се навършват 100 години от

На 27 април 2023 година се навършват 100 години от рождението на Петър Ступел (1923-1997), създател на песни като „ Зайченцето бяло “, „ Аз съм Сънчо “ и на още над 100 песни за най-малките.

През 1983 година композиторът разяснява, че за децата не е преставал в никакъв случай да написа, не би и престанал, тъй като те са неговата първа и най-голяма любов.

https://www.youtube.com/watch?v=mmS_aKqIWns

МУЗИКАТА КАТО СЕМЕЙНА ТРАДИЦИЯ

Петър Ступел е роден на 27 април 1923 година в София. Израства в музикално семейство.  Около него непрестанно се свирело и пеело. Дядо му е флейтист, татко му - цигулар. На седемгодишна възраст той стартира да учи пиано при клавирната педагожка Мара Балсамова.  

Първият си концерт изнася на 13-годишна възраст. Първият му преподавател по естетика е Асен Карастоянов, а индивидът, на който демонстрира първите си училищен заложби е композиторът Панчо Владигеров. В изявление през 1965 година Петър Ступел споделя, че музиката е станала негова орис „ по фамилна традиция “. 

ТРИ ГОДИНИ УЧИ ПРИ ЛЕО ВАЙНЕР И ПАЛ КАДОША 

Петър Ступел приключва Държавната музикална академия през 1947 година в класа по пиано на акад. Андрей Стоянов. В края на 1944 година писателката Леда Милева, която управлява детските излъчвания в радиото, го кани дружно с Александър Райчев да й оказват помощ. Двамата стартират да пишат детски песни и музика за радиопиеси. До 1949 година Петър Ступел е помощник в детската редакция на радио „ София “.

Успехите му в основаването на детско-юношеска музика от този интервал са причина да замине от 1949 година до 1951 година на специализация по комбинация и камерна музика при композиторите Лео Вайнер и Пал Кадоша в Музикалната академия „ Ференц Лист “ в Будапеща (Унгария).

След завръщането си в България една година е помощник по естетика на проф. Парашкев Хаджиев в Държавната музикалната академия. От 1953 година  Петър Ступел работи като композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската национална войска. През 1965-1966 година е основен музикален редактор в „ Балкантон “, а от 1966 година до 1972 година е основен редактор на Музикалната редакция в Българската национална телевизия. През 1973-1974 година Петър Ступел работи като основен музикален експерт в Комитета по туризма.

СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ

От 1980 до гибелта си през 1997 година Петър Ступел е шеф на интернационалния фестивал „ Софийски музикални седмици ". Под негово управление, предан напълно на работата си, фестивалът придобива европейски формат.  „ Аз и преди съм имал опцията да бъда на огромни музикални събития. Но в този момент е друго. Не запазваш усещанията единствено за себе си, а влагаш старания да направиш по този начин, че хубавото да го покажеш и на другите ", споделя композиторът.  

През 1982 година фестивалът е признат за член на Международната асоциация на музикалните фестивали, в която Петър Ступел е член на управителния съвет, в продължение на 10 години – до 1992 година  

„ ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО " Е ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ МУ ТВОРБИ

Най-плодотворно е творчеството на Петър Ступел в региона на музиката за деца. Той има над 100 детски песни по текстове на Леда Милева, Валери Петров, Веселин Ханчев, Радой Ралин, Кръстю Станишев, Стефан Цанев и други. Сред тях са едни от най-популярните детски песнички – „ Зайченцето бяло " и песничката „ Аз съм Сънчо " за рубриката „ Лека нощ, деца “ по Българската национална телевизия.

„ Зайченцето бяло ", по текст на поетесата Леда Милева е една от първите произведения на Петър Ступел.  Емблематичната детска песничка за пръв път проехтява в ефира на Българското национално радио през 1945 година, където по това време Леда Милева управлява отдела " Детски излъчвания ".

„ Ако влезем в един тролей и запеем " Зайченцето бяло ", надали ще се откри човек, който да не знае най-малко първите два куплета от тази прелестна детска песничка. Независимо на каква възраст е ",  казва през 2021 година Румен Бояджиев-син, създател на мюзикъла „ Зайченцето бяло " в Музикалния спектакъл. През 1960 година Петър Ступел написа музиката на песничката „ Аз съм Сънчо " по текст на Димитър Спасов за рубриката „ Лека нощ, деца " по Българска национална телевизия, която се излъчва и до през днешния ден. Петър Ступел е създател на музиката и на известните детски песнички „ Зимно хоро ", „ Новогодишна ария ", „ Пролет ", „ Есен ", „ Песен за мама " и други. 

МОЦАРТОВСКА ШИРОТА В МУЗИЦИРАНЕТО ЗА ДЕЦА

Петър Ступел е създател и на няколко оратории за детски хор и оркестър – „ Държава Пионерия " (1974), „ Древна и млада татковина " (1978), „ Поема за Япония ", написана особено по стихове на японския стихотворец Миядзава за юбилея на детския хор от гр. Мориока през 1982 година, детският балет „ Златното момиче " (1959), детските мюзикъли „ Въртележката " (1975), „ Приключенията на Лукчо " (1981).

През 1983 година поетът Стефан Цанев, с който Петър Ступел работи дружно песни и музика за спектакъл, споделя: „ Ступел има моцартовска просторност в музицирането за деца. За детската ни ария той е нещо като Иван Вазов и несъмнено всички деца, които научават първото свое стихотворение „ Аз съм българче “ и запяват първата си песничка „ Зайченцето бяло “, мислят че те са написани от еднакъв създател “. Петър Ступел е създател на музиката към театралните постановки „ Хитрините на Скапен ", " Скъперникът ", " Двамата веронци ", " Баня ", " Дървеница ", " Ах, тези привидения ", " Когато розите танцуват “.

Петър Ступел написа занимателна музика от 40-те години на 20 век, когато основава редица песни по стихове на Радой Ралин – „ Влюбени генерации " и „ Съкварталци ", на Петър Караангов -   „ Закъснели срещи ", на Веселин Ханчев -  „ Замълчи, замълчи ", на Пламен Цонев – „ Малката креолка ", на Александър Михайлов -  „ Снегът на загатна ".

АВТОР Е НА МУЗИКАТА НА ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВИ МЮЗИКЪЛИ 

Петър Ступел е създател и на кино музика. Заедно с Атанас Бояджиев, композира музиката за телевизионните  сериали на Българската телевизия „ На всеки километър " (1969), „ Изгори, с цел да светиш " (1976) и „ Капитан Петко челник “ (1981), които дължат част от известността си и на написаната от него музика.

Петър Ступел е създател и на музиката на детските филми „ Петимата от Моби Дик " (1969), „ Таралежите се раждат без бодли " (1971), „ С деца на море " (1972), „ Задача с доста незнайни ", „ Изпити късно " (1974), „ Федерация на династронавтите " (1978).  „ Той има необикновен нюх – постоянно ще измисли някоя тематика, някоя ария, която става „ емблема “ на кино лентата и хората го разпознават по нея “, споделя за Петър Ступел режисьорът Неделчо Чернев.

Петър Ступел е създател на музиката на първите български кино мюзикъли – „ Старинната монета " (1965) и „ Баща ми бояджията " (1974), на филмите „ Две победи " (1956), „ Точка първа ", „ Любимец 13 " (1958), „ Бъди щастлива, Ани " (1960), „ Специалист по всичко " (1962), „ Невероятна история " (1964), „ Мъже в командировка " (1968), „ Два диоптъра далекогледство " (1976). 

ПРИЗНАНИЕ

За приноса му в построяването на българската музикална просвета Петър Ступел е почетен с редица български и интернационалните оценки.  През 1969 година неговата ария „ Закъснели срещи ", изпълнена в дует от Мария Нейкова и Михаил Белчев, печели първа премия на фестивала „ Златният Орфей " през 1969 година

Многократно е удостояван с награди на Съюза на българските композитори - трета премия за хорова музика през 1973 година,  първа премия за ораторията „ България антична и млада " през 1980 година, първа премия за ораторията „ Поема за Япония " през 1983 година Носител е на Голямата премия на Съюза на българските композитори за 1984 година

Удостоен е със званието „ Заслужил актьор “ през 1963 г. и званието „ Народен актьор " през май 1981 година През юли 1983 година е награден с медал „ Народна република България ". През 1982 година Петър Ступел е почетен със Възпоменателен афиш и благодарствено писмо от държавното управление на Унгария за присъединяване в честването на 100-годишнината на композитора Бела Барток. Офицер на френския медал „ Академични палми " за заслуги към френската просвета и изкуство през 1988 година Негова музика е  издадена   на грамофонни плочи, има записи в БНР и Българска национална телевизия,  а занимателните му песни са издадени в два албума през 1981 година и 1983 година

Петър Ступел умира на 30 ноември 1997 година, на 74-годишна възраст.