27 април 1998 г.: Умира Карлос Кастанеда
На 27 април 1998 година умира Карлос Кастанеда – една от най-противоречивите и загадъчни фигури в литературата на ХХ век. Годишнината от неговата гибел е мотив за биографична ретроспекция и за размисъл върху въздействието му върху културата, философията и търсенето на смисъл оттатък забележимото.
Кастанеда остава в историята като създател, който разми границите сред антропология, художествена литература и духовно обучение. Роден в Перу и по-късно открил се в Съединените щати, той придобива международна популярност с поредицата си книги, започваща с „ Учението на дон Хуан “. В тях споделя за своето „ образование “ при шамана дон Хуан Матус – фигура, която и до през днешния ден провокира разногласия дали е действителна или литературна структура.
Независимо от рецензиите към научната меродавност на неговите писания, въздействието на Кастанеда е мъчно за занемаряване. Неговите хрумвания за „ пътя на воина “, разширеното схващане и различните действителности намират отклик измежду генерации читатели, изключително в подтекста на контракултурните придвижвания от 60-те и 70-те години. За мнозина той се трансформира в самобитен нравствен гид, предлагащ друг взор към действителността.
В същото време академичната общественост постоянно слага под въпрос методите и достоверността му. Обвинения в измисляне на обстоятелства, липса на проверими източници и основаване на митология към личната му персона съпътстват кариерата му. Това обаче не понижава интереса към творчеството му – в противен случай, мистерията към него като че ли ускорява паметния му статус.
Смъртта на Кастанеда през 1998 година не поставя завършек на дебатите. Днес неговите книги не престават да се четат, проучват и оспорват.
